Една интересна история около смъртта на Апостола е документирана в книгата „Моят роден град София“ на Райна Костенцева. В няколко страници са изложени спомените на народната певица Петкана Хъшова, жива свидетелка на обесването на Апостола. Според нея, точно преди екзекуцията Левски се е изправил пред бесилото и запял тъжна песен на турски език. Коя всъщност е Райна Костенцева, в чиято книга е пресъздаден този непознат момент на екзекуцията? Дъщеря на възрожденския книжар и съратник на Левски Михаил Костенцев, Райна първо е съпруга на известния художник Август Розентал, а след смъртта му се омъжва за германеца Макс Мецкер, илюстратор на Гео-Милевия „Пламък“. Пише „Моят роден град София“ в края на живота си през 60-те години и дори не доживява отпечатването ѝ. Живее в мизерия със скромна учителска пенсия до смъртта си през 1967г., когато книгата тъкмо е подготвена за издаване. Според Райна Костенцева, песента, с която Апостола тръгнал към смъртта си, била открита и документирана от известния български фолклорист и музиковед проф.Райна Кацарова. Изпяла ѝ я народната певица Петкана Хъшова от село Долни Лозен. „Баба Петкана знаела повече от 1000 песни. Притежавала изключителна музикална памет и щом чуела една песен, веднага била в състояние да я запомни. След това новата песен запаметявала завинаги“, пише Костенцева в книгата си.         Райна Кацарова открила песента случайно, докато събирала народни песни по селата. Така се запознала в Долни Лозен с Петкана Хъшова. По онова време старицата вече имала 90 години, но била много запазена, жизнена и приказлива. Една от песните на баба Петкана, изпълнена с тъжна мелодия, ѝ направила много силно впечатление. Изпяла я на турски език- така, както я била запомнила при изключителни обстоятелства.        В годината на обесването на Васил Левски- 1873г., Петкана Хъшова слугувала у един турски бей в София.          „Тогава била момиче на около 20 години. С хубава външност и природно буден ум, тя била препоръчана на турския големец, който имал голяма слабост към песните. Петкана спечелила сърцето му с тези песни, които изпълнявала на хубав турски език. С особена почит към Петкана се отнасяла съпругата на бея- красива туркиня, която също обичала песните, а и самата тя умеела да пее много хубаво.“- разказва Райна Костенцева. Главната работа на българската слугиня в дома на бея била да се грижи за двете му деца- момчета на пет и шест години. Влязла под кожата на беицата и с това, че ѝ гледала на кафе. Само тя имала право да извежда децата на разходка, да ги храни и облича.        Един ден беят се прибрал вкъщи „по никое време“, твърде развълнуван: „Бързо да се облекат момчетата! Днес ще ходите да гледате сеир- ще бесят гяурина Левски, дето искал да свали султана и той да стане цар на гяурите.“          „Поведох бейчетата- едно за тая ръка, а другото за тая. С тях тръгнаха и другите слуги, беят ни заплати всички да гледаме. И всички се запътихме към бесилката. Там се беше събрал много народ. Мястото се червенееше от фесове. Хората без фесове имаше тук-таме.“- спомня си Петкана Хъшова. Тя и децата на бея били настанени на пейките най-отпред, където седели и останалите турски първенци.            Народната певица продължава: „По едно време се зададоха група хора откъм мястото, което беше оставено празно. Най-напред вървеше Левски. Не го бях виждала, но дочух как насядалите край мен заговориха, че е този, дето върви пред другите и дето ръцете му са вързани отзад. Изглеждаше висок и стъпваше господарски с изправена глава. Щом приближи до бесилката, всички спряха и той се обърна към нас. Очите му бяха сини, големи. Косата му- руса, и си личеше, че е като коприна. Лицето му беше измъчено, но крачеше гордо, с вирната нагоре глава. Беше много хубав.“           Преди да го качат на бесилката, Петкана Хъшова дочула, че го питали каква е последната му дума. Той се изправил и започнал да пее: „Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си в гроба. Ето какво пееше:   Шинди Уйдум юрегъме караканлар дамлади…  Не анън вар, не бабам вар йетме, бюлбюл, вактъм вар…“          Костенцева пише в „Моят роден град София“, че Райна Кацарова първоначално се усъмнила Левски да е запял. Баба Петкана обаче категорично ѝ отговорила, че вижда случката като ден днешен и отново изпяла песента. Фолклористът нотирала мелодията, а след това попитала какво точно е съдържанието. „Казва на славея да не пее, да го не буди рано, че няма вече закъде да бърза. Чуех ли само веднъж една песен, запомнях я. Друга песен можех да забравя, но тая няма да я забравя, докато съм жива.“- отговорила Петкана Хъшова.
            В превод на български песента звучи така:   Сега почувствах сърцето, черни кърви капят… не пей, славейо, имам време, нямам майка, баща, не пей, славейо, спри- имам време.             „Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана да не би да са бесели някой друг и тя да е объркала спомените си. Но тя, без колебание, с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен Левски.“- продължава Райна Кацарова.       Петкана Хъшова добавя, че не е гледала самото обесване на Апостола: „Не видях и не исках да видя… Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика „Бягайте!“ и тогава народът се разбяга кой накъдето види.“            Баба Петкана е пяла тази песен и пред други софийски граждани, но никой не ѝ обърнал сериозно внимание. На някои това се сторило невероятно, а на други изглеждало безинтересно. След нотирането, Райна Кацарова сама изпяла песента пред баба Петкана, за да провери още веднъж дали няма някаква мистификация. Старицата веднага отсякла: „Да, това е песента на Левски.“          Друг роднина на Кацарова, лежал в затвора по същото време с Левски, потвърждава, че преди екзекуцията си Апостола пожелал да се измие и да си облече чисти дрехи. Желанието му било изпълнено и в деня, когато се отправил към бесилото, той бил с чисто облекло и с чисто лице. Походката му била като на героичен мъж, който не трепнал пред смъртта.           Историческата наука така и не обърнала сериозно внимание на този разказ от „Моя роден град София“. А би трябвало. Райна Кацарова все пак е не коя да е, а професор доктор и световноизвестен етномузиколог. Без съмнение се е уверила в автентичността на песента. Авторът Райна Костенцева е възпитаник на университета на Женева, владееща три езика, общувала с велики творци като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Гео Милев. Едва ли би си позволила да публикува врели-некипели в книга, която написва с изчерпващите се последни сили на живота ѝ. Станил Йотов 

тази жена въобще не споменава Левски да е бил изповядван пред бесилото...версийте взеха да се множат. З.Стоянов се кълне че е заведен полумъртъв на бесилото и т.н.

Така се раждат и живеят митовете и легендите...

... от баба Петкана Хъшова е истина, т.е. не става дума за друг случай, то историята е прелюбопитна и твърде логична. Единствено бих отбелязал, че времето е било студено и дали са завели деца да гледат сеир, както и толкова народ да се струпа, хвърля известно съмнение. Така, както Хайтов представя Левски със сълзи на очи пред бесилото и картината, която рисува баба Петкана, също са в противоречие. Склонен съм да приема разказа на народната певица, защото в него има сериозно доказателство за певческите способности на Апостола и за неговия твърд характер. Да запее песен на турски пред лицето на смъртта е най-големият шамар за неговите палачи!
Благодаря за възможността да узная тези последни негови мигове.
Поздрави!
П и е р

Почтие е нямало сняг. Това го има запазено в спомените на хора от близките села които по това време са ходели на пазар в София. Има и такива които са видели Левски вече обесен, бе разбира се да знает кой е този човек.

В написаното явно има някаква грешка. В 1873 година, когато Апостолът е бил обесен, семейство Михаил и Мария Костенцеви живее в Щип. По това време майката на Райна Косктенцева е 24-годишна. Идват в София през 1878 година. Тук през 1885 година, сиреч цели 12 години след обесването на Васил Левски, се ражда дъщеря им Райна.

Пак не си в час... Тук са записани спомените на народната певица Петкана Хъшова от това събитие, а не на Райна Костенцева.