Две кръгли годишнини, свързани с името на един от най-големите майстори на киното, ме подсетиха да предложа следния текст в негова чест.
Точно преди половин век – на 17 юли 1959 година - в Лос Анжелис се е състояла премиерата на един от неговите най-прочути филми - „Север-северозапад”. Впоследствие тази творба била удостоена с различни престижни награди и номинирана за «Оскар» в три категории – за най-добър сценарий, най-добър монтаж и най-добра сценография, но нейният създател така и не получил приживе полагащото му се признание от Американската академия за филмово изкуство.

Вече навярно се досещате за кого става въпрос? Да, разбира се, че за родения на 13 август - точно преди 110 години - сър Алфред Хичкок, когото кинокритиците нареждат днес дори пред Орсън Уелс в класацията на най-великите кинематографисти в историята на киното. Една друга негова творба – „Шемет” (1958) постоянно е включвана в числото на най-хубавите филми на всички времена. Но самият Хичкок, въпреки, че е бил номиниран петкратно, така и не получил „Оскар” за най-добър режисьор. Което, естествено, не пречи на Американския филмов институт неизменно да включва негови ленти в списъка на 100-те най-велики американски филми. Освен вече споменатите две заглавия, на заслужено признание се радват още два филма на Хичкок – „Прозорец към двора” (1954) и „Психо” (1960).
За правото да наричат Хичкок свой сънародник продължават да спорят и днес две нации - американците и англичаните. Безспорно Великобритания е неговата родина, където той е заснел своите ранни филми, но в САЩ пък е успял да реализира повечето от зрелите си проекти – при това може би най-популярните.

В средата на 60-те години на миналия век, когато кариерата му в киното започнала да запада, Хичкок станал водещ на телевизионната програма «Алфред Хичкок представя», която била излъчвана с огромен успех почти цяло десетилетие.
Преоткриват го френските кинокритици и режисьори от «Новата вълна» начело с Франсоа Трюфо, който дори му посвещава няколко задълбочени изследвания.
През 60-те и 70-те години на миналия век филмите на Хичкок били познати на повечето изкушени от киното зрители. Но днес, за съжаление, като че ли са малко позабравени.  А е несправедливо, защото едва ли се е родил друг – по-голям виртуоз на съспенса от него. Имам предвид необикновеното му умение да създава във филмите си атмосфера на напрегнато очакване за нещо ужасно, което неминуемо предстои да се случи.

Алфред Хичкок е заснел общо 53 филма. И във всеки от тях се опитвал да изобрети нови кинематографски прийоми, експериментирайки със звука, цветовете, пространството, ретроспективното повествование и пр. Така например в «Птиците» (1963) се отказва от музикалния съпровод и използва естествени звуци и електронни шумове, което в съчетание със сложните комбинирани снимки и специалната дресура на птиците, силно шокирало зрителите.

На премиерите на неговите филми публиката просто виела от ужас, а по-чувствителните сред нея получавали  и нервни разстройства. След излизането на «Психо» режисьорът бил затрупан с телефонни обаждания на разгневени бащи, които се оплаквали, че дъщерите им се страхуват да влизат в банята, защото очаквали, че там може да се крие някой маниак, като този от филма на Хичкок.

Но онова, което малцина знаят е, че несравнимият майстор на напрежението всъщност се отличавал с особена боязливост. Още от малък бил крайно комплексиран, което впоследствие едва ли би преодолял, ако не бе започнал да се занимава с кино.

Едва ли е случайно и това, че Хичкок бил дълбоко самотен човек. Още от детските си години си формирал нагласата, че хората няма да се отнасят към него като с равен и затова се опитал да се предпази зад непроницаемата стена на пословичния си перфекционизъм. Неговите фобии обаче, които се задълбочили още повече след доброволното усамотяване в детските години, допринесли за формирането му като първокласен кинорежисьор. Страхувайки се от случайностите, които правят света толкова непредсказуем и опасен, Хичкок се заловил с всички сили да изучава живота и в най-малките му подробности. И докато снимал своите филми, скрупульозно разработвал биографията на всеки герой, опитвайки се да си представи всички детайли на неговото обкръжение. Известно е също така, че Хичкок бил голям маниак на тема планиране на маршрути. Обичал да си коллекционира различни автобусни и морски маршрути, разписания на влакове, имена на портиери, ресторантски менюта и какво ли не още. Може да се каже, че главата му била препълнена с обширни и на пръв поглед безполезни знания, което се проявявало в неговия досаден маниер да говори с часове на теми, които били абсолютно непонятни за околните. Тяхната реакция обаче особено силно го забавляла. Сред любимите му начини да се шегува било именно произнасянето на нескончаеми и празнословни монолози, след които неговите подчинени обикновено получавали силно главоболие. Но Хичкок не се притеснявал особено, защото страстта му да си прави жестоки шеги била по-силна от всичко. Известно е например как веднъж заповядал да разтоварят два тона въглища пред дома на една актриса, която живеела в сграда с централно отопление. Друга пък поканил на обед, по време на който всички ястия – включително супата и десертът  - били оцветени в синьо. Злорадото му чувство за хумор се е пропило дълбоко в някои от най-добрите му филми.

Хичкок не щадял никого. Случвало се е да подарява на свои колеги, които живеели в тесни апартаменти, гардероби и кревати с гигантски размери или пък да настанява благовъзпитаните си гости върху специални диванни възглавници, издаващи силен, неприличен звук. Веднъж поканил един известен актьор на бал-маскарад. Можете да си представите какъв бил ужасът на поканения, след като се озовал в своя костюм на турски султан сред облечени само в смокинги мъже.
Разбира се, изброявам тези анекдотични случаи без всякакво намерение да омаловажавам значението на личност от мащаба на Алфред Хичкок, който навярно завинаги ще остане сред най-големите майстори на киното, които някога са се раждали.

---

                                                               "Киното - това е Хичкок": Жан-Люк Годар 

 

Избрани филми на Хичкок:

 

1.    МАРНИ (МARNIE) – 1964

2.    ПТИЦИТЕ (BIRDS, THE) – 1963

3.    ПСИХО (PSYCHO) – 1960

4.    СЕВЕР-СЕВЕРОЗАПАД (NORTH BY NORTHWEST) - 1959

5.    ШЕМЕТ (VERTIGO) – 1958

6.    НЕПРИЯТНОСТИ С ХАРИ (TROUBLE WITH HARRY, THE) - 1955

7.    ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДВОРА (REAR WINDOW) - 1954

8.    НЕПОЗНАТИ ВЪВ ВЛАКА (STRANGERS ON A TRAIN) – 1951

9.    ВЪЖЕТО (ROPE) – 1948

10.  ЛОША СЛАВА (NOTORIOUS) – 1946

11.  СЯНКА НА СЪМНЕНИЕ (SHADOW OF A DOUBT) – 1943

12.  РЕБЕКА (REBECCA) – 1940

13.  ДАМАТА ИЗЧЕЗВА (LADY VANISHES, THE) – 1938

14.  39 СТЪПАЛА (39 STEPS, THE) – 1935

15.  ШАНТАЖ (BLACKMAIL)- 1929

Не само наградите са от значение. Има толкова други, не по-малко известни, които нямат "Оскар".
Напрежението във филмите му е голямо. Граничи с ужас. Когато гледах "Птиците", цяла седмица не успях да се освободя от състоянието на подтиснатост.
Хичкок е класика.
Благодаря за поста!