Филмът „Източни пиеси” на Камен Калев участва в официалния конкурс на 15-ия Международен кинофестивал в Сараево (12-20 август 2009 г.), пише в блога си кинокритикът Деян Статулов. Това ме провокира да подхвана разговор за съдбата на нашето кино, която особено силно ме вълнува.  

Международното признание, което получиха няколко наши игрални филма през последните години недвусмислено показа, че слуховете за смъртта на българското кино са били силно преувеличени. Още през 2000-та година "Писмо до Америка" пробуди надеждите. Триумфът на "Мила от Марс" на фестивала в Сараево през 2004-та ги потвърди, а отличието за "Откраднати очи" в Москва през лятото на 2005-та (приз за най-добра женска роля на Весела Казакова), както и голямата награда за "Лейди Зи" (отново в Сараево), опровергаха скептиците.
Миналата година „Дзифт” спечели „Сребърен Георгий” за най-добра режисура на Московския кинофестивал и ето че тази година станахме свидетели на включването на български филм („Източни пиеси”) в една от основните конкурсни програми на кинофестивала в Кан, което не се бе случвало от много години.


кадър от филма "Източни пиеси" (реж. К. Калев)

Да не забравяме и за успеха на "Георги и пеперудите", отличен в края на 2004 г. с най-престижната световна награда за документално кино - "Сребърен вълк" на ХVII международен фестивал в Амстердам, както и за номинирането на "Чия е тази песен" от Европейската филмова академия за най-добър европейски документален филм през 2003-та.

Въпросът сега е дали това оживление ще получи освен естетическо и пазарно измерение? Защото може би е пресилено да говорим за пробуждане на българското кино, след като показателите за зрителския интерес към него са плачевни и родните филми продължават да са изцяло губещи.
Съвсем друго би било, ако доживеем да видим как наш филм оглавява класацията по посещаемост в киносалоните дори и за един-единствен уикенд. Но състоянието на кинопазара в България не е никак обнадеждаващо и като че ли няма как това да се случи в скоро време. Така например „Дзифт” е бил гледан едва от 36 000 зрители и реализираните приходи възлизат на 255 895,50 лева, което съвсем не е достатъчно за възвръщане на производствените му разходи. Говорим за най-гледания български филм през последните 15 години, а какво да кажем за останалите...
Вторият най-успешен наш филм "Мила от Марс", създаден почти без никакво финансиране от НФЦ и БНТ, бе гледан едва от около 20 000 зрители. Така че, ако трябва да бъдем честни, по-правилно би било да признаем, че надеждите ни за възраждане на българското кино засега не се оправдат. Над 90 процента от родния кинопазар продължава да е завладян от холивудската продукция, а делът на българските филми не надхвърля дори един процент, сочат официалните данни на програма "Медиа" към Европейския съюз.
В последно време дори бе регистрирана рекордна посещаемост на американски продукции у нас – например „Ледена епоха 3” бе гледан от  211 672 зрители, които са оставили в касите на киносалоните общо 2 276 328 лева.
А „Ангели и демони”, който прилича на тлъст сандвич БигМак, защото е съставен от няколко исторически пласта - на Ватикана, на полумитичната секта Илюминати, на Ренесанса, на папското законодателство, че дори и на последните постижения на квантовата физика - е бил гледан от 115 622 зрители и е донесъл 843 254 лева приходи.

Разбира се и в много други страни националните кинопроизводители водят неравна борба за оцеляване
с мощната американска филмова индустрия. Но едва ли може да бъде посочена друга страна освен България, където във финансово отношение положението на националната киноиндустрия да е толкова лошо.
И на този нерадостен фон се появява български филм, който може да предизвика оживление. Говоря за „Източни пиеси” на Камен Калев, чиято премиера тепърва предстои. Аз имах късмета да го видя на една от предварителните прожекции, поради което съм толкова възторжен негов фен.


Камен Калев, кинорежисьор

Предчувствам, че няма да остане незабелязан и на кинофестивала в Сараево, където ще бъде представен на 16 август. Затова си пожелавам да имаме приятен повод за подновяване на разговора за българското кино и след края на този фестивал, когато ще пусна останалата част от интервюто ми с режисьора Камен Калев.

Филмът "Източни пиеси" е разтърсващ, защото изразява една бездънна тъга, а отчаянието ражда сцени, заснети с любов. За да разкажеш така за болката от живота, трябва да си различен - един наистина различен ум  - Камен Калев е режисьор, когото трябва да следим.
сп. "CAHIERS DU CINEMA"

Докато има хора като Явор Гърдев и най-вече като Камен Калев българското кино ще върви напред.
Трябват млади хора с прогресивно и глобално мислене

Докато има творци като Камен Калев, има и НАДЕЖДА за българското кино:)