Днес навършва 75 години Олег Басилашвили – блестящият руски актьор, когото лично аз съм запомнил с прекрасните му роли във филмите на Елдар Рязанов ("Гара за двама") и Георгий Данелия ("Есенен маратон)".
    Разбира се, той има много превъзходни изпълнения и на театралната сцена, за които само съм чел, но едва ли някога ще мога да ги видя. Неслучайно в днешния си брой руският вестник „Известия” го нарича „един от корифеите на знаменитата трупа на Товстоногов”, напомняйки и за върховата му роля в киното с твърдението, че ЕСЕННИЯТ МАРАТОН НА БАСИЛАШВИЛИ ПРОДЪЛЖАВА. 
   Олег Валерианович Басилашвили е роден на 26 септември 1934 г. в Москва. Дебютира в киното през 1956 г. във филма "Невеста". Впоследствие изиграва множество различни роли, демонстриращи широкия му творчески диапазон. Сред кинорежисьорите, с които е работил, личат имената на Михаил Швайцер, Семьон Аранович, Карен Шахназаров, Анатолий Бобровски, Владимир Краснополски и Валерий Усков, но безспорно най-голям успех постига във филмите на Георгий Данелия и Елдар Рязанов. Ролите, които изиграва в тях са най-добрите в цялото му екранно творчество.

Кадър от филма "Служебен роман"
    Това са Самохвалов в комедията "Служебен роман" (1977), Андрей Бузикин в трагикомедията "Есенен маратон" (1979) и Платон Громов в мелодрамата „Гара за двама” (1982).
    Любопитно е, че Басилашвили е трябвало да играе ролята на Иполит в знаменитата комедия на Рязанов "Ирония на съдбата или Честита баня!"(1975). Дори успели да заснемат няколко епизода с неговото изпълнение, когато внезапно починал баща му и се отказва от снимките. И Рязанов бил принуден да го замени с Юрий Яковлев.
   В "Есенен маратон" Басилашвили се превъплъщава в човек, който изпитва  вътрешна опустошеност и екзистенциално отчаяние. Този филм прелива от тъга и съчувствие към героя за неговия неосъществен живот – чувства, които мнозина от зрителите изпитваха и към самите себе си в онова време на организираната посредственост. "Есенен маратон" не е само за това как един слаб и безволев човек се разкъсва между съпругата и любовницата си, както би могло да ни се стори след повърхностно гледане.

"Есенен маратон" (1979), реж. Г. Данелия

   На фона на колоритно показаните любовни и семейни конфликти изпъква още по-ясно централният образ на духовно богатия, но лесно раним човек, който не може да намери своето място в живота. Той така и не успява да събере сили, за да реши нещо окончателно. В душевните терзания на Бузикин са предусетени много от колизиите, раздиращи вътрешно и героя на Олег Янковски от филма „Полети насън и наяве” (1982).
   Двата филма представят незабравими портрети на състарени преждевременно душевно богати хора, които са имали нещастието да живеят в т.нар. време на социалистическия застой.
    Следващата прекрасна роля на Басилашвили е в "Гара за двама". Неприятностите, с които се сблъсква неговият деликатен герой - музикант по професия - предизвикват повече сълзи, отколкото смях. Зрителските усмивки напълно угасват накрая, когато става ясно, че Платон Громов става жертва не само на неуредиците в железопътния транспорт, но и на чуждото честолюбие.

"Гара за двама" (1982), реж. Е. Рязанов
  Дуетът Басилашвили - Гурченко в този филм е просто великолепен – може би един от най-прекрасните актьорски дуети в цялата история не само на руското, но и на световното кино.
    Независимо от многобройните си сравнително сходни филмови роли, Олег Басилашвили успява да избегне повторенията, демонстрирайки удивителна способност да бъде различен, оставайки верен на себе си - винаги привлекателен външно, с подкупваща мекота на израза на лицето, зад която обаче се прокрадват леки иронични нотки. Басилашвили не е само изпълнител, но и творец на своите роли - техен съавтор и сърежисьор.
След принудителния престой, наложен от кризата в руското кино в началото на 90-те години на миналия век, той се завръща на екрана с няколко любопитни роли в "Съдия в капан” (1998), "Какво каза покойникът" (1999) и др. През 2001 г. се снима във филма на Карен Шахназаров "Отрова или световна история на отровителството".
   Сред екранните му изяви напоследък може да се отбележат тези в "Романови – венценосната фамилия" (2001) и "Бандитският Петербург". Но едно от последните ярки филмови превъплъщения на Олег Басилашвили е в ролята на Воланд от телевизионния сериал "Майстора и Маргарита".