2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Прочетен: 5495 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2009 14:10
„Не искам да съм реален, искам да съм кристален, да излъчвам светлина“, почти проплаква героят от новия български филм „Източни пиеси“. Това е художникът-дърворезбар Христо Христов – Ицо, който играе себе си във филма и за жалост, вече не е между живите. Почина от свръхдоза малко преди края на снимките миналото лято и не можа да доживее представянето в Кан тази година.
От днес филмът може да бъде видян по кината в София, а седмица по-рано тръгна в Бургас - родният град не само на Христо Христов, но и на режисьора Камен Калев и на изпълнителката на една от главните роли Николина Янчева - приятелка и в живота на Ицо.
"Христо е в конфликт със себе си, защото средата, която го е създала, нещо не съответства с него. И единственото спасение е да намери любовта - но духовната, а не конкретната към определен човек. Среща момиче, което му говори за странни неща, за душата, за страданията на хората и как те ги усещат. Човек сам достига до освобождението вътре в себе си - чрез себепознаването”, - казва за своя герой режисьорът и сценаристът Камен Калев. Неслучайно името на туркинята, в която героят от филма му се влюбва, означава в превод "светла". Тя наистина е неговият лъч светлина в мрака на душата му. Героят от филма се лута в живота на съвременна София, чиято бездуховна атмосфера го кара да страда силно и да копнее за истинско и значимо общуване с човек, който би могъл да го разбере.
Носталгията по възвишените чувства, които са все по-рядко срещани в модерното общество, пронизва „Източни пиеси” от началото до края. Но тя може да бъде почувствана и оценена само от хора, които вибрират на същата честота, които адски се нуждаят от инжектиране с любов.
Навярно ще има и зрители като Петър Петров, които ще се разминат с филма и ще твърдят, че са останали дълбоко разочаровани и с усещането, че "съм гледал не цялостна и добре нарисувана картина, а някакви графити върху стената на битието. Псевдодокументален филм за наркомани, бръснати глави, самотни и объркани младоци. Кинематографичен блудкаж – така най-грубо бих определил лентата „Източни пиеси”. Постен разказ, прибързано и неадекватно прекрояване на българската действителност. Твърде много мълчание, твърде елементарно представяне на образите. А героите нямат души. Колкото и умно да гледат. Колкото и да са подбрани като автентични, близо до реалността.”
Всъщност е точно обратното - героите от филма все още имат души и по тази причина могат да страдат от това, че не виждат нищо възвишено в убогата реалност, която ги заобикаля. Защото, както казва Камен Калев „границите са отворени, светът се движи напред-назад, а всъщност хората не се сближават, напротив – те се отдалечават. И независимо от подобрените условия на живот - страдат. С ужас констатирам, че проблемите не се обсъждат, за тях се мълчи и няма връзка между родители и деца,
например.”
Турската актриса Саадет Аксой в кадър от филма
„Източни пиеси“ е едно от доказателствата за това как хубавите неща не са непременно скъпи – правен е с нищожен бюджет, но с убийствен по сила ентусиазъм, казва пък Йорданка Ингилизова, съгражданка на Камен и Ицо, която описва по следния начин реакцията на публиката след премиерата на филма в Бургас: „Някои просълзени, други озадачени, но не и безразлични – така неотдавна зрителите напускаха бургаското кино „Тракия“, където премиерно бе въртян филмът. Историята на Христо Христов – Ицо, художника от Бургас, който се лута трагично в търсене на своята истина, очевидно ги бе развълнувала. Още повече, че в действителност героят-актьор не успява да се измъкне от бездната, умира от свръхдоза. И знанието за трагедията те стяга да следиш екрана почти без дъх, заставя те да помниш репликите, които се забиват в съзнанието ти – „Оставих душата си в хладилника”, „Не искам да съм реален, искам да съм кристален, да излъчвам любов”…
„Източни пиеси” вече има разпространители в 7 страни в Европа - Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Норвегия, Швеция, Турция. Проявен интерес има и от Великобритания и САЩ. А от днес филмът участва на кинофестивала в Токио, който е сред най-важните кинофоруми в Азия. От 800 филма са били селекционирани за конкурса само 15 и нашият е един от тях. Председател на фестивалното жури е мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту, който е един от любимите съвременни режисьори на Камен Калев.
Ето как френският вестник „Либерасион” ни призовава да не изпускаме „Източни пиеси”: „Гледайте този филм, за да не изглеждате глупаво след 5 г.” и за да се инжектирате с любов, бих добавил от себе си.
Прочетете и вижте още за филма и неговия режисьор:
БЪЛГАРСКИ ФИЛМ В ТОП 3 НА ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО,
"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" СЕ РАЗМИНА С ГОЛЯМАТА НАГРАДА В САРАЕВО,
ПРОБУЖДА ЛИ СЕ БЪЛГАРСКОТО КИНО?
НАШ ФИЛМ ПРЕТЕНДИРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИЛМ...
ФИЛМЪТ "ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" СПЕЧЕЛИ...