ДРУГОТО КИНО :: КИРА МУРАТОВА - НЕПОЗНАТАТА КИНОЛЕГЕНДА

Улисан в суетата на всекидневието замалко щях да пропусна да отбележа 75-ата годишнина на Кира Муратова - класик на украинското и бившето съветско кино, която за съжаление не е много известна на нашата публика (вижте видеото).

Тя е родена на 5 ноември 1934г. в малко бесарабско градче (днес град Сороки в Молдавия) в семeйството на секретар на областния комитет на нелегалната тогава комунистическа партия на Румъния. Отначало следвала във филологическия факултут на МГУ (Московския държавен университет), но после се насочила към киното и завършила ВГИК. Първите си стъпки като режисьор направила в Одеската киностудия. Дебютирала през 1962г. с късометражен филм, който заснела съвместно с бъдещия си съпруг Александър Муратов. Две години по-късно в резултат на съвместните им усилия се появил пълнометражният филм „Нашият честен хляб”.
Но трябвало да изминат цели 20 години, за да могат заснетите ранни нейни филми да видят бял свят. За гоненията, на които била подложена, може да се напише цяла „Одисея” или да се заснеме телевизонен сериал (над нея дълго време висяла присъдата за „професионална непригодност”, поради което не й давали да снима), но Муратова винаги се е стремяла да игнорира синдрома на мъченица, който други биха капитализирали охотно след падането на комунизма.
За Кира Муратова се смята, че прави особено кино, което „не е за всички”. Да, наистина, тя е сред най-ярките представители на елитарното, философско кино. Нейните творби са предназначени за тези, които умеят да мислят и обичат да мислят. Авторският почерк на Кира Муратова се проявява в специфичния й подбор на интересни човешки характери и съдби. Отличителен белег на нейната киноестетика е представянето на "мисълта като страст". Нейните съвременни театрализирани кинофантазии са чувствено-съкровени, смело устремени към опознаване на човека и света. Първите й самостоятелни филми са прочутите днес „Кратки срещи” (1967) и „Дълго изпращане” (1971).

Владимир Висоцки в кадър от филма "Кратки срещи" (1967)

Психологическата искреност на тези два филма дръзко дискредитирала господстващата по онова време социалистическа патетика в киното, което довело до низвергването на Муратова като "мелодраматичен" и „чуждопоклоннически” режисьор, а филмите й били забранени дълги години.
Тя е създала още няколко забележителни филма: „Промяна на участта”, „Астеничен синдром” (награден на Берлинале през1990г.), „Чеховски мотиви”, „Акордьорът” (2005).
Филмът на Кира Муратова "Три истории" (1997) е доста интересно явление в най-новото руско кино. В литературата неговият аналог е творчеството на шокиращия и абсурден Даниил Хармс. В "Три истории" за злото и за престъплението се говори като за нещо нормално, а защо не и възхитително. И този неин филм, който е посрещнат твърде противоречиво в професионалните среди на Русия, е своебразно продължение на нейните оригинални търсения. Авторката не изменя на своя аскетичен стил, лишен от каквито и да било опити за кокетничене с елементарния вкус на масовата публика. И сюжетите на трите новели никак не се вписват в канона на приятното филмово "четиво". Но колко болка има в тях и колко много истина за оскотяването на хората в условията на посткомунистическата действителност!
За нея киникритиците написаха, че от "Астеничен синдром" до последния си филм виртуозно развива стила на соцарта - като своеобразна пародия на соцреализма.
В нейните филми са дебютирали такива таланти, като Владимир Висоцки, Зинаида Шарко, Нина Русланова, Рената Литвинова.

Последният й филм засега „Мелодия за шарманка” също бе отличен с няколко престижни награди.
В навечерието на своя юбилей Кира Муратова, която не обича да дава интервюта, все пак направи изключение, за да разясни някои особености на своето творчество. Така например тя отхвърли категорично широко разпространеното мнение, че провокацията е отличителен белег на нейното творчество. По повод нейния полурумънски-полуруски произход Андрей Плахов припомни следния анекдот за човек, който е бил роден някъде между Карпатска Галиция и Буковина. След неговата смърт на гроба му пишело: "Роди се в Румъния, учи в Унгария, ожени се в Чехословакия, работи в Украйна, умря в Русия". Някои не сдържали своята възхита от невероятно богатия му живот, наситен с невероятни пътешествия, според тях. Но те не знаели, че този човек всъщност, никога не е напускал родното си село".
Нещо подобно се случило и с Кира Муратова, която никога не е напускала родната Украйна и до днес продължава да живее и работи в Одеса. И заедно с Роман Балаян е смятана за най-яркият украински кинорежисьор.