Вече втори ден върви по екраните дългоочакваният филм на Джеймс Камерън "Аватар”. След първоначалния шок от видяното ми се иска да си поговорим за неща, които ми хрумват след опита за неговото осмисляне. Този път няма да се спирам върху техническата страна на постигнатото от Камерън, защото за нея съм говорил достатъчно в предишни публикации. Просто ще се опитам да отговоря на въпроса: за какво става въпрос в този филм?
На огромна и удивително красива планета, наречена Пандора, хората откриват минерал, който може да им послужи като безценен източник на енергия. Но пречка за неговия добив са местните аборигени на"ви, същества с почти триметров ръст, синя кожа и кехлибарени очи, които са избрали да устроят точно на това място своя свят, подчинен на съвършена хармония с природата.
Новият филм на Джеймс Камерън е великолепна визуализация на този тотално непознат свят, съчетаващ прекрасни и едновременно с това смъртоносни форми на живот, който е представен през погледа на прикован към инвалидна количка бивш морски пехотинец. Филмът проследява историята на парализирания Джейк Съли, който е изпратен в красивия, но опасен свят на Пандора, за да помогне на минна корпорация да набави безценния минерал "унобтаниум". Хората не могат да дишат въздуха на Пандора, поради което е създадено хибридно същество от ДНК-то на човек и на’ви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Новополученото същество се нарича АВАТАР. Произходът на понятието е изключително древен.
Аватар, или аватара (от санскрит слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята. В компютърния жаргон пък думата „аватар” се използва за картинката, която един потребител слага на профила си.
Кинокритикът Янко Терзиев в първата си публикация за филма във в. „Капитал” пише: „В компютърните игри и интернет това отдавна не е новост – по-съвършеното ти вътрешно аз да те представя и действа вместо тебе. Десетки са дори българските сайтове, от които можеш да избереш по картинка как да изглежда подобрената ти версия, т.е. твоят аватар. Под негово име можеш да си и благороден, и героичен, и голям любовник, и саможертвен войник на справедливи каузи, а в действителност да си човек като всички други”.
На Пандора Джейк Съли среща Нейтири - прекрасна представителка на местната раса, която го научава да вижда със сърцето си, което в крайна сметка преобръща възприятието му за света. Нещо сходно се случва и със зрителите на филма. В края на „Аватар”, продължаващ два часа и половина, няма да ви се иска да сваляте 3D-очилата си и реалността след видяното на екрана ще изглежда още по-сива, отколкото е всъщност.
Камерън, който е доказал отдавна, че умее да снима чудесно научно-фантастично кино и без ефектите на триизмерната визия, отново ни убеждава, че е ненадминат майстор в разказването на стари като света приказки, но по начин, който ни кара да си мислим, че ги виждаме като че ли за пръв път. В основата на  „Аватар” например е залегнал христоматийният американски мит за Джон Смит и Покахонтас, който е представен така, че зрителите да могат да почувстват, че става въпрос не толкова за изконния конфликт между цивилизация и природа, колкото за сблъсъка между практичното и фантастичното възприятие на света, между реалността и мечтите (неслучайно превкючванията между аватара и собственото трудноподвижно тяло на Джейк Съли се случват тогава, когато той си ляга да спи. Когато Джейк Съли е в своя аватар, той е напълно мобилен, а когато е под формата на човек, винаги е прикован към инвалидната си количка. Ето една чудесна метафора, внушаваща човешката физическа непълноценност и в същото време безграничността на неговото въображение.
Камерън, който винаги е успявал много точно да подбира изпълнителите за ключовите роли в своите филми (нека си спомним Едуард Фърлонг като малкия Джон Конър, Робърт Патрик като Терминатора или пък Леонардо Ди Каприо като младия и безумно влюбен Джак Досън от „Титаник”) този път отново е улучил десятката, спирайки се на австралиеца Сам Уортингтън, който сякаш  е предпочетен за главната роля едва ли не заради пленителното му изражение – леко глуповато, но в крайна сметка точно такова, каквото би трябвало да бъде изражението на човек, който след няколкогодишно пребиваване в инвалидна количка изведнъж получава възможност да стъпи на двуметрови силни крака, с които може да тича така, че вятърът да свисти в ушите му. Със своя детински наивен и в същото време напрегнат израз на лицето той изглежда като човек, който непрестанно се опитва да се съсредоточи, сякаш за да проумее невероятното, което му се случва. Сам Уортингтън се разтваря напълно в своя герой – така както и Джейк Съли буквално се ражда наново в своя аватар.
А Джеймс Камерън е като онзи пилот-месия от чудесната книга на Ричард Бах, който се приближава да нас, обездвижените в инвалидните колички на битовото си мислене, за да ни каже: „Искате ли да летите?... Какво чакате, летете!” Смайващият свят на Пандора, който ни се открива през очите на Джейк, със сигурност ще накара мнозина да забравят за пуканките и чипса и със зинали уста да прекарат цялото време до финалните надписи. Отначало разумът им постоянно ще сравнява реминисценции и цитати от вече познати образи от филми като например „Пришълците” на ранния Камерън, или пък „Междузвездни войни” на Лукас, или „Матрицата: Революции” на братя Уачовски, а защо не и „Апокалипсис сега” на Копола...

Но най-добре е да се отпуснете и да забравите за всичко, което знаете, да се отречете от ума си и да навлезете в дзен състояние  – подобно на чист лист, върху който ще виждате кинообразите много по-отчетливо. Не случайно когато Нейтири, съмнявайки се във възможността да научи Джейк да вижда със сърцето си, казва: "Трудно се пълни вече напълнена чаша”. Камерън също като нея си е поставил почти невъзможна задача – да преобърне представите ни за киното!  Дали е успял – това преценява всеки сам за себе си. Лично аз мисля, че всичко зависи от вътрешната нагласа на всеки. Има зрители, които ще махнат с ръка и ще кажат, че това са измишльотини, но има и други, копнеещи за истински полети на духа, за които филм като този на Камерън означава най-малкото нови крака, за да ходят. Да, би могло да се каже, че Джеймс Камерън подарява на киното нови крака. И не за друго, а защото като истински пионер на новите филмови технологии, той първи успява да ни накара да съпреживяваме на сурогатните, генерирани от компютъра герои по-силно и искрено, отколкото на изпълненията на живи актьори. "Аватар" се нарежда, поне според мен сред най-доброто създадено от киното през последното десетилетие, не защото е направен с революционно нови технологии или защото може да счупи досегашните касови рекорди и да промени трайно облика на киното. Този филм се нарежда сред най-добрите образци на седмото изкуство, според мен, защото ни подтиква към единение с най-ценното в самите нас – полетите на духа и въображението. И затова на въпроса "Какво всъщност е киното?" след този филм ще можем по-уверено да отговорим – киното е полет на духа! Само че трябва докато трае прожекцията да държим очите и сърцата си широко отворени. И тогава ... ще полетим!    

чудесно ревю
споделям написаното
и поздравявам автора
камерън отново шамаросва статуквото
а филмът директно влиза в личния ми топ 10.

велик
cheers!

Now thatВ’s slubte! Great to hear from you.

ThatВ’s more than sesnbile! ThatВ’s a great post!

vNn6wv <a href="http://rsoapelbenbs.com/">rsoapelbenbs</a>

6Rnm9v <a href="http://gdqzwfiamwbh.com/">gdqzwfiamwbh</a>

m3L4ES , [url=http://ryngpwgvjyhs.com/]ryngpwgvjyhs[/url], [link=http://qlsjqwdassoi.com/]qlsjqwdassoi[/link], http://cwfxgppudnfz.com/

x4cgGo , [url=http://qhlzmtblpkwi.com/]qhlzmtblpkwi[/url], [link=http://kqvhyffvxbew.com/]kqvhyffvxbew[/link], http://pphhjvlmewjp.com/

FMbmHv <a href="http://yppkpydobqfe.com/">yppkpydobqfe</a>

PxuGU3 , [url=http://hdlmegmwqguh.com/]hdlmegmwqguh[/url], [link=http://pytscmdpayrw.com/]pytscmdpayrw[/link], http://yzuojewnjzso.com/

BxHXlm , [url=http://dcymcqvrtuic.com/]dcymcqvrtuic[/url], [link=http://pwufyggjgwvb.com/]pwufyggjgwvb[/link], http://pgvkouevmcyv.com/