ДРУГОТО КИНО :: НАВЪРШИХА СЕ 114 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КИНОТО

Днес всички любители на киното имаме специален повод за празнуване. Защото на днешната дата (28 декември) преди 114 години в сутерена на парижкото „Гран-кафе” се състояла първата платена публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа, изобретен от братята Люмиер. Ето защо е прието именно днес светът да чества Международния ден на киното, а Огюст и Луи Люмиер са смятани за неговите основоположници.

Братята Люмиер (на френски lumiиre означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион. Баща им притежавал фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работили там. Огюст започнал да помага като управител. Луи се заел с физика, а заниманията му в тази посока се оказали доста ползотворни и допринасесли за редица подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открил е заснемане на движещ се образ.
Първият филм, заснет от братята е озаглавен "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" и е направен с апарат, наречен кинематограф, който е многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, осигуряваща равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията.

Камерата „Люмиер" е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия. Цялото устройство тежи 26,5 кг. На фона на основния си съперник - кинетоскопа, изобретен от Уилям Кенеди-Лори Диксън, който бил няколк опъти по тежък, кинематографът на братя Люмиер бил лек като перце! И изключително мобилен. Това дава шанс на Люмиер за подвижно кино и гастроли извън Париж.
Голямо удобство се оказало използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразил спор за неговото авторство. Появявили се съмнения, че е изобретен и патентован като "Cinematographe Leon Bouly" от Леон Були (френски изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права върху изобретението станали притежание на братята Люмиер.

Късометражките, които те снимали ("Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", „Пристигането на влака на гара Ла Сиота”, и др.), на практика поставили началото на съвременното документално кино. Но те се пробвали също в комедийния жанр („Полетият поливач”), и дори в игралното и поетичното кино („Къпането на Диана”). Киносеансите обикновено преминавали под акомпанимент на пиано или саксофон.
През 1896 г. братята направили кинообиколка в Лондон и Париж, прожектирайки кратките си филми - "Пристигането на влака", Храненето на бебето" и "Полетият поливач". Киното се наложило невероятно бързо, както в големите столици, така и в малките градчета. Братя Люмиер вече не можели да се конкурират с нахлуващите нови творци. След заснемането през 1898 година на филма „Страстите на Исус”, Луи Люмиер обявил, че повече няма да се занимава с кино и дори прогнозирал, че то няма бъдеще. След което двамата братя започнали да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентовали устройството "Автохром Люмиер". Компанията "Люмиер" се превърнала в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа. През 1919г. Луи Люмиер бил избран за член на Френската академия на науките, а през 1946 (две години преди смъртта си) той предал на Френската синематека около 1800 ленти, заснети от него и брат му.
Във Франция е учредена престижната кинонаграда на името на Луи Люмиер, която се връчва ежегодно на филми, които се открояват със своите художествени достойнства. Така например последният отличен с тази награда е филмът на Лоран Канте „В класната стая”, а претенденти за наградата в категорията „Най-добър филм” за тази година са следните пет заглавия: „A l"origine” (реж. Ксавие Джаноли), „Coco avant Chanel” (Aн Фонтен), „Dans la brume йlectrique” (Бертран Таверние), „Un prophиte” (Жак Одиар) и „Welcome” (Филип Лиоре). Тържествената церемония по връчване на новите отличия ще се състои на 15 януари 2010г.