ДРУГОТО КИНО :: ЧЕТИРИМА КИНОТВОРЦИ ЩЕ ПОЛУЧАТ НАГРАДАТА НА СОФИЯ НА 14-тия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Композиторът Божидар Петков, създателят на “Сако и Ванцети” Джулиано Монталдо, номинираният пет пъти за “Оскар” Ян Троел и руският режисьор Сергей Соловьов, ще получат наградата на Столичната община за своя принос в киното.

„Музиката е магия, която не може да се обясни с думи”, казва за изкуството си авторът на музиката към филмите „Авантаж”, „Мера според мера”, “Откраднати очи”, “Зад кадър” – Божидар Петков. Когато завършва консерваторията с композиция (Музикалната академия в Краков-Полша, 1965), той дори не подозира, че някой ден ще се занимава с кино и се насочва към камерна и симфонична, така наречената сериозна музика. Завоят в творческия му път предопределя запознанството с режисьора Георги Дюлгеров, който още през 1974 г. кани Петков да напише музиката за първия му филм.
„После се сработихме двамата, дойде и успехът му с филма „Авантаж”. Много е важно филмът да се хареса и да придобие слава, тогава всички нас - останалите от екипа, започват да ни търсят. Така и мен започнаха да ме канят да композирам и филмите се наредиха един след друг”, спомня си Божидар Петков.
В биографията му се открояват още „Черната лястовица”, „Всичко от нула”, „Пантелей” и др. В историята на най-новото ни кино от Божидар Петков е подписана и музиката към филми като “Сирна неделя”, „Съдбата като плъх”, „Лист отбрулен”, „Единствената история, която Хемингуей не описа”.
Творческият процес при композирането на филмова музика, се оказва не толкова лесен – „първо се обсъжда много дълго сценарият, следят се снимките, за да се усети атмосферата, гледа се суровият материал, всичко се натрупва и в даден момент ключът към музиката е готов и нотите се нареждат сами”, разказва композиторът.
В богатото му творчество се открояват и много класически произведения като ораторията „Патриарх Евтимий” (1970), „Геометрични импресии” и „Азбучни размишления”, „Аурни движения”, симфоничната сюита „Балетна палитра”, Концертна поема за виолончело и оркестър, „Лунно обаяние” за сопран и английски рог и др.
Божидар Петков е лауреат на престижни отличия на национални и международни форуми. Негови произведения се изпълняват с успех в много страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др.

Италианският кино, документален и оперен режисьор Джулиано Монталдо ще бъде удостоен с наградата на София на тазгодишния София Филм Фест. Той е роден на 22 февруари 1930 г., в Генуа. Още като студент получава роля във филма на Карло Лизани „Внимание бандити” (1950). По-късно Джулиано Монталдо става асистент-режисьор на Лидзани, както и на Джило Понтекорво, Серджо Лионе, Франческо Роси. През 1960 г. дебютира като режисьор с „Лов на гълъби”, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция, филм за партизанската съпротива. През 1964 г. младият тогава режисьор снима “La Moglie Svedese”, епизод от филма “Extraconiugale”. С втория си филм – „Безразсъдно” (за икономическия бум в Италия), Монталдо печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. През същата година режисира и втората част от шедьовъра на Понтекорво – „Битката за Алжир”.
След като снима за „Парамаунт” „Големият удар” (1967, в който играят международните звезди Едуард Дж. Робинсън, Клаус Кински и Джанет Лий), и гангстерския „Маккейн Картечницата” (1969), известният режисьор се завръща в Итария, за да снима “Бог с нас” (1969),

„Сако и Ванцети” (филм за злоупотребите с военна, юридическа и религиозна власт, отличен с наградата за най-добра мъжка роля в Кан през 1971 г.) и „Джордано Бруно” (1973). Тези филми получават голямо признание на различни международни кино фестивали.
През 1980 г. кариерата на Джулиано Монталдо продължава с международната телевизионна копродукция на RAI, BBC и NBC „Марко Поло”. Филмът е сниман в Италия, Средния изток, Тибет, Монголия и Китай. Показан е в 76 страни и печели 7 номинации и 4 награди „Еми”. Работата на Джулиано Монталдо в Китай е повратен момент в работата му като режисьор.
Другите филми, които му носят успех са „Убийства в киносалона” (участвал в “Берлинале” – 1978 и в постоянната експозиция в МОМА), „Опасна игра” (1979), „Очилата със златни рамки” (1987), „Първият ден” (1987), „Време за убийство” (1991) с Никълъс Кейдж.
През 1999 г. Джулиано Монталдо застава начело на RAI Cinema – една от големите филмови продуцентски компании. Филмите, които прави там, се превръщат в безспорни касови хитове, печелят куп награди по света и формират новото поколение италиански режисьори.
През 2001 г. Джулиано Монталдо е удостоен от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce, едно от големите признания в страната.
През 2008 година излезе филмът му "Демоните на Санкт Петербург", който е посветен на живота на великия руски писател Достоевски, чиято роля изпълнява Мики Манойлович.

Един от най-прочутите шведски режисьори също ще получи Наградата на София по време на 14-ия София Филм Фест през март. Легендарният Ян Троел е номиниран за 5 награди Оскар през 1973 г., включително в категориите най-добър режисьор и най-добър сценарий, за филма „Емигранти” с Макс фон Сюдов и Лив Улман. Историята на семейна двойка в началото на ХІХ век, избираща емиграцията като начин да осъществи надеждите си за свободен и хубав живот, остава като еталон за филмов разказ в европейското кино. От тук Макс фон Сюдов става и един от любимите актьори на Троел.
Още през 1968 г. Ян Троел печели „Златна мечка” и още четири награди от Берлинале за един от най-важните шведски филми в киното - „Who saw him die”. Черно-белият филм, разказващ историята на един либерален учител, който се бори с социалните клишета, предхожда успеха му с „Емигранти”. Ян Троел е роден през 1931 година в малкият шведски град Лимамн. Зад гърба си има филмография от над 20 пълнометражни филма като режисьор, сценарист, оператор и монтажист. Работата си в киното започва в началото на 60-те години в Швеция, когато страната е място за свободна изява на ярки творчески натури. Критиката и публиката отново заговори за големия режисьор след като той бе номиниран за Европейските филмови награди през 2009 за филма си „Запечатани мигове”. Ян Троел връща камерата в началото на ХХ век, използвайки личната история на бабата на съпругата си. „Запечатани мигове”, продукция на Дания-Швеция, е опит да се покаже еманципирането на една жена в началото на века, с навлизането й в света на фотографията. Лентата носи заряда на легендарните му филми от 60-те и 70-те години, а зрителите са в очакване на последния му филм, над който Ян Троел работи и в момента.

„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който ще получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството.

Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма „Семейно щастие” („Семейное счастье”) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.
Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му: „Сто дни след детството” (1975 г., носител на „Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), „Спасител” (1980 г., отличен с диплом от фестивала във Венеция), „Наследници по права линия” (1982 г.), както и „Чуждата, бялата и сипаничавата” (1986 г., носител на Голямата награда на журито във Венеция).
От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите „Три песни за родината” – „АССА” (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиян), „Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта” (1989 г.) и „Дом под звездите” (1991 г.).
През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми - поколенческата драма „Нежна възраст”. Миналата година той завърши екранизацията на „Анна Каренина” (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), както и „2-АССА-2” (сюжетно свързано с киноадаптацията на „Анна Каренина” продължение на популярния „АССА”).

Източник: Пресофис на 14-ия София Филм Фест