Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 10:23 - ФАЛСТАРТ НА 14-ИЯ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Автор: kastel Категория: Изкуство   
Прочетен: 7792 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 13.03.2010 00:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageСъс специална премиерна прожекция на новия български игрален филм «Зад кадър» бе открит снощи 14-ият София Филм Фест. Но преди това в зала 1 на НДК се състоя скромна церемония, по време на която композиторът Божидар Петков получи наградата на София от името на Столична община за цялостния си принос към киноизкуството. „Музиката е магия, която не може да се обясни с думи”, казва за изкуството си авторът на музиката към филмите „Авантаж”, „Мера според мера”, „Черната лястовица”, „Всичко от нула”, „Пантелей”, „Сирна неделя”, „Съдбата като плъх”, „Лист отбрулен”, „Откраднати очи”, „Единствената история, която Хемингуей не описа и “Зад кадър”.
Почетният плакет, изработен от скулптура Георги Чапкънов, бе връчен на композитора от представителка на Столична община в отсъствието на кметицата на София
г-жа Йорданка Фандъкова. Този конфузен факт не може да бъде обяснен с друго, освен с незачитане на значимостта на събитието от страна на ръководството на Столична община, която е негов патрон. Но още по-разочароващо за мен бе отсъствието на министъра на културата г-н Вежди Рашидов, който бе длъжен да уважи събитие с такова безспорно културно значение. Още повече, че фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столичната община, в партньорство с Министерството на културата.
Да не би уважаемият културен министър да се е обидил нещо на българските кинаджии, които разтръбиха из цяла Европа своята основателна тревога за опасността, надвиснала над съживяващото се напоследък българско кино. Както знаем, благодарение на тяхната реакция, Федерацията на европейските кинорежисьори изпрати открито писмо до председателя на Народното събрание на Република България Цецка Цачева, до зам. министър-председателя Симеон Дянков и лично до министъра на културата Вежди Рашидов, в което изрази своето недоволство от съкращаването на държавната субсидия за българско филмопроизводство с 60% пред следващите 3 години. Прочетете тук пълния текст на това писмо, което е доказателство за загрижеността на европейските институции във връзка с беззаконието и безхаберието в нашата държава.
Но да преминем по същество както се казва.
Моето разочарование от незачитането на фестивала, проявено от основните институции, които уж го подкрепят, прерасна в недоумение относно избора на заглавието за неговото откриване. Защото „Зад кадър”, според мен, не заслужава тази висока чест. Питам се защо не са спрели на чудесния филм на Стефан Командарев „Градът на жените баданте”, с който бе открита предишната вечер документалната програма. Той би бил много по-подходящ, за да се съгласим с организаторите, че е „настъпил часът на истината за всички киномани”. Не мога да се съглася, че точно с филм като „Зад кадър” може да бъде защитено твърдението за възхода българското кино напоследък. Точно обратното. Неговата поява ни връща към равнището на българските филми от най-кризисните години на родното кино. Още по-жалко е, защото този филм си е поставил за цел да надникне „зад кадъра” - в тъмната страна на близкото ни минало, за което така и не бе създаден досега поне един достоен филм.
Режисьорът и сценаристът на „Зад кадър” Светослав Овчаров е тръгнал от действителен случай, базиран върху досието на оператора Христо Тотев, заснел „Осъдени души", „Адаптация", „Константин Философ" и „Суламит". В героя от филма - младият оператор Антон Кръстев се превъплъщава актьорът Иван Бърнев. Участват още Касиел Ноа Ашер (неговата съпруга), Цветана Манева (нейната майка), Красимир Доков (ченгето от ДС), Валентин Ганев (кинорежисьорът Карло), Гергана Плетньова (сътрудничката на ченгето, която мечтае да учи режисура), Пламен Масларов (кинорежисьорът Бено) и др. Както личи – доста сериозно актьорско присъствие, което обаче не спасява филма. Защото с изключение на изпълнението на Пламен Масларов, което е свежо и достоверно, останалите актьори не впечатляват с нищо. Учудващо е, че и операторът Рали Ралчев не предлага нищо запомнящо се.
Но основният виновник за неуспеха на този филм, според мен, е неговият режисьор и сценарист Светослав Овчаров. Той е подходил прекалено умозрително и аналитично, към емоционалната история на известен оператор, чийто живот се развива като лоша драма. Детето му се разболява и се налага лечение в чужбина. Съпругата заминава за Берлин, а Антон попада във фокуса на Държавна сигурност. "Нашият герой е човек, който прави компромис след компромис в живота си. Постепенно разрушава любовта и себе си. От човек, който е пълен с надежда за бъдещето си, постепенно се превръща в човек, който няма никакво бъдеще", казва Светослав Овчаров и допълва, че неговият герой е представител на българската интелигенция по време на социализма. Аз съм живял достатъчно време в тази система, за да мога да разкажа своето усещане за нея. Е, добре, но точно в това си намерение, според мен, не е успял. Защото филмът му не вълнува, не разтърсва дори преживелите тези години, какъвто съм аз например. А какво да говорим за младата публика? Тя просто няма да му обърне никакво внимание. А иначе времето от края на 70-те години на миналия век е много интересно. Филмовият оператор Антон Кръстев и съпругата му Диана са разделени от непроницаемата Желязна завеса, издигната между Изтока и Запада тогава. Тя е с детето им в Западен Берлин, а той - в социалистическа България. Само този факт е бил достатъчен навремето, за да започне системно следене и подслушване на семейството. Служителите на Държавна сигурност педантично наблюдават всички действия на оператора. Телефонните му разговори със Западен Берлин се записват, писмата му се отварят. Близките му отношения с хора от властовите кръгове около Людмила Живкова, го правят още по-подозрителен. Тайните служби смразяват отношенията в семейството. Чувствата между съпрузите преминават през любов, отчуждение и омраза. Когато могъщите партийни покровители на Антон рухват, той загубва всичко, което е обичал – семейството си, работата си и смисъла на живота си: да бъде Оператор.
Трийсет години по-късно той снима историята на собствения си живот. Онези, които са го преследвали навремето, режисират филма му. В интерес на истината трябва да призная, че в последните кадри има все пак нещо, което донякъде спасява филма. И това е защото те не скриват печалния факт, че малко неща са се променили след 20 години демократичен преход. Да, но това може да бъде усетено само от малцина. Филмът може да заинтригува само тесен кръг от кинаджийското съсловие и не на последно място с това, че зад някои негови герои може лесно да разпознаем знакови фигури на наши кинотворци.
image
Иван Бърнев изпълнява главната роля в новия български игрален филм "Зад кадър"

Лично аз съм изненадан как е възможно да се разказва толкова скучно за едно време на тотално следене и потъпкване на елементарните човешки права, в което разтърсващите човешки драми, не само като тази от филма, а много по-страшни, са били хиляди, а може би и стотици хиляди. Необходимо ли е да припомням как това бе разказано в германския филм „Животът на другите” – при това от режисьор, дебютиращ в игралното кино. Той също фокусира вниманието ни върху съдбата на представител на интелигенцията, когото германската държавна сигурност (ЩАЗИ) следи много внимателно. Ако се вгледаме по-внимателно в този филм и в „Зад кадър” ще открием немалко паралели, от които нашият филм не би спечелил. Защото би проличало още по-недвусмислено неговото безсилие да ни заинтригува. Жалко е наистина, че 14-ият София Филм Фест започна с този филм. Ще ми се да вярвам, че той е просто едно недоразумение, което няма да накърни усещането за подем в нашето кино. Пък и фестивалът едва започва и ще имаме възможност да видим още български филми, които надявам се ще заличат конфуза от фалстарта със „Зад кадър”.







Гласувай:
3



1. анонимен - Зад кадър
06.03.2010 20:32
Учудващо безхаберие и нечувствителност на автора по отношение на филм-откровение. Че не разбира нищо от кино, това е ясно, но защо се опитва да говори от името на публиката? За мен - а аз бях част от публиката - "Зад кадър" е разтърсващ. Това е филм за моя живот, за моите надежди и заблуди, мога само да го препоръчам на другите...
цитирай
2. kastel - Това е ваше мнение, а моето мнение е друго
06.03.2010 23:39
Не знам защо сте анонимен господине или госпожо? Добре би било и вие като мен да имате смелостта открито да изкажете мнението си - в това няма нищо лошо. Уважавам това, че филмът ви е разтърсил, защото сте открили някакво съвпадение на фактите от него с тези от вашия личен живот. Но аз говоря за филма като кино, а не като тематика, която безспорно е сериозна и заслужава уважение и признание. Но пак повтарям, аз имам предвид, че чисто филмовите изразни средства, с които е третирана тази тематика не са подбрани удачно и съответно не се е получило вълнуващо кино. Чудя се само откъде разбрахте, че говоря от името на публиката, а не от свое име. Нали виждате, че аз не се изявявам като анонимен автор и открито споделям своето отрицателно мнение. И нима нямам право да изкажа предположене, че филмът няма да се хареса на голяма част от публиката, особено на младата част от нея, защото средствата, с които е направен са остарели. Благодаря ви все пак за реакцията, тя само показва, че все пак внимателно сте прочели написаното от мен. Защото няма нищо по-хубаво от това да дискутираме, но още по-хубаво е, когато го правим открито, без да се прикриваме зад анонимността си. Останете си със здраве и дано и друг път прочетете написаното от мен!
цитирай
3. анонимен - зрителка
06.03.2010 23:49
Благодаря за отговора. Филмът ме разтърси именно с начина на разказа си - с ужасяващата си тишина, с кроткото поднасяне на жестоката действителност, с убийството, извършено чрез пишещата машина и със средствата на словото - ако всичко това не са киносредства? Изключително добри са сложно организираните кадри от оператора Рали Ралчев, който вие споменавате с пренебрежение. Забележително е как Ралчев извейва човешките потрети - колебанията им, кариеристката им решителност, смазващата им непоколебиност, търсенето на изгубената нежност... Забележително е пространственото сближаване на героите и духовното им отдалачеване. Забележителен е и образът на ченгето от ДС - скромен човечец, който се храни на вестник и в същото време реди човешките съдби... Но да се открие всичко това, явно е необходима кинокултура, която не е равна на гледането на пошлия "Животът на другите"
цитирай
4. kastel - Изчетох внимателно Вашите аргументи
07.03.2010 01:23
до момента, в който наричате "пошъл" филма "Животът на другите". Тъкмо си бях казал, че вашето мнение заслужава уважение, защото сте си направили труда да си послужите с аргументи, които макар и да не ми звучат убедително, все пак са любопитни, когато изведнъж се произнесохте толкова грубо за един от най-разтърсващите филми през последните години. Не винаги за един филм може да се съди по неговите международни награди, но тъй като тук нямам място за по-дълъг материал, ще ви припомня само, че "Животът на другите" освен "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм e спечелил още 61 отличия и номинации и е може би най-награждаваният игрален филм през последното десетилетие. Това не се постига с пошлост, според мен. По-скоро на вас ви е нужна малко повече кинокултура, за да разберете това. А за сложно организираните кадри на Рали Ралчев съм съгласен, но не мисля, че трябва да харесвам нещо, само защото било сложно организирано. Струва ми се, че в повечето случаи най-простите неща са и най-въздействащи. Но явно не съм дорасал до вашето равнище. Ще се постарая да наваксам изоставането си. Обещавам ви...
цитирай
5. natalis1970 - Гледах премиерата на Зад Кадър
07.03.2010 14:26
И като цяло харесах филма.Хареса ми духа му и начина на разказване,без много дандании,с една особена горчивина и нежност към героите си.Мисля ,че това е най-добрия филм на Светослав Овчаров(не бях фен на предишния -Хемингуей),тук режисьорът като ,че ли се опитва да прави кино -което той самият харесва-това е киното на нашето поколение -начинът на разказване от 80-те(сещам се друг подобен филм`Кинолюбител`на Кешловски)Според мен това е нарочно търсено-Зад Кадър -да няма бързината и активността на 21 век,а по-скоро да се вглежда в героите и ежедневните им решения и действия-които в крайна сметка са фатални за съдбите им.Този филм е виртуозно сниман,играта на актьорите също е много силна(в някой моменти напомня на най-добрите образци на скандинавското кино,може би защото всички женски присъствия са много красиви и някак носят скрит огън и женственост зад привидната студенина)Изобщо женския каст начело с Касиел Ашер много ми допадна.За първи път Валентин Ганев (добър иначе театрален актьор)седи събрано,без излишни мимики и оригиналничене и във финалния му епизод се превръща от интелектуалец в паметник,мавзолей...Изобщо има сладки кинаджииски хрумки-сливането на стаите ,на сънищата...цялата светлина ,която излъчва филма като контрапункт на омерзителната история...Забележките ми са повече към Иван Бърнев,който може вече се преекспонира от филм на филм,и чак след средата на Зад Кадър започва да гради силен образ.По принцип,това не е филм за публиката на Карибски пирати ,също и сравнението му с Живота на другите е малко нелепо-там се разказва съвсем по американски правила...Статията ви е доста крайна,защото не мисля,че Зад Кадър няма да предизвика интерес-той има своите достойни качества и откровение ,толкова дълго чакано от нашата плашлива българска интелигенция...Сценарният принцип е също много интересен-като епистоларен роман ,кореспонденция в чиято обикновенност се крие разрушителна сила на безсилието и страха.Определено повече ми харесва от Дзифт например.Браво от мен
цитирай
6. pooh - Не съм съгласен с оценката за "Зад кадър"
22.03.2010 20:25
Вчера имах удоволствието да гледам филма и трябва да призная, че съм силно впечатлен. Определено това е най-добрият български филм за последните двадесет години. Изключително умело използване на изобразителните компоненти на кадъра. Много добро (с малки изключения) изграждане на мизансцена. Забележително майсторство на водене на филмовия разказ. Сполучливи цветове. Добър монтаж. Може би повече думи, но това е спорно. Сполучливи диалози. Дорре подбрани артисти, добра актьорска игра. Някои оригинални (разбира се, спорни) операторски решения. Най-вече - сполучливо и правдиво пресъздаване на духа на времето. Без така ненужната изкуственост на нашите "творци", без почти хамалската натрапеност на възгледи и разбирания, толкова характерна за нашето кино. Все неща, които могат да се твърдят за малко български филми (най-много десетина, а вероятно и по-малко). За последните двадесет години ние нямаме и един филм, за когото може да се каже, че е добре разказана история. Камо ли нещо повече. Не съм дори допускал, че в България може да се направи толкова добър филм. Браво на Светослав Овчаров. Естествено, че филмът няма да постигне касови успехи, естествено, че няма да се хареса на повечето млади хора. Но нима това е са критериите за оценка. Изброй ми 15-ина по-добри български филми (от "Българан е галант" та до днес). Поздрав!
цитирай
7. анонимен - hwVwiRdKBxuph
30.05.2011 10:41
This has made my day. I wish all posintgs were this good.
цитирай
8. анонимен - JtiICBDlu
30.05.2011 16:13
erjeIk <a href="http://umxtqvgdowid.com/">umxtqvgdowid</a>
цитирай
9. анонимен - UcUppscmIYrDBrl
02.06.2011 14:56
pDG2Af <a href="http://ainizllzlxsb.com/">ainizllzlxsb</a>
цитирай
10. анонимен - pBBUKeBeq
04.06.2011 14:58
XBYU1W , [url=http://ulqzigkgjnpl.com/]ulqzigkgjnpl[/url], [link=http://xzazvpidcfqn.com/]xzazvpidcfqn[/link], http://atbtboajincc.com/
цитирай
11. анонимен - kamagra side effects
17.01.2012 13:44
When I read posts of that kind I still believe that there are still wise people on the Earth. kamagra jelly cheap <a href=http://medsildenafil.com/>buy kamagra</a> purchase kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kastel
Категория: Изкуство
Прочетен: 10275442
Постинги: 1402
Коментари: 3341
Гласове: 3248
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930