Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Постинг
07.03.2010 02:39 -
ДЖУЛИАНО МОНТАЛДО ПРЕДСТАВИ ЛИЧНО ДВА СВОИ ФИЛМА НА 14-ИЯ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Автор: kastel
Категория: Изкуство
Прочетен: 2612 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2010 02:50
Прочетен: 2612 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 07.03.2010 02:50
София Филм Фест вече навлиза в своя традиционен умопобъркващ ритъм и човек се чуди какво по-напред да гледа. Ето например вчера аз си избрах три филма, но се съмнявам да не би да съм пропуснал нещо ценно. Все пак, мога да кажа, че това което гледах, напълно ме удовлетвори. Това ми подейства ободрително след разочарованието от българския филм „Зад кадър”.
Най-напред от 14.00 часа вчера гледах в полупразната зала на кино „Люмиер” превъзходния, според мен, филм за войната в Афтанистан, озаглавен „Война за опиум”. Това е четвъртият филм на афганския режисьор Сидик Бармак. В него се разказва за двама оцелели военни от катастрофирал насред пустинята американски хеликоптер, които сред маковите полета откриват афганско семейство, живеещо в руски танк, изоставен от времето на съветската окупация. През тази твърде необичайна призма е описана войната срещу талибаните в тази творба, която по нищо не отстъпва на основния претендент за „Оскар” – филмът на Катрин Бигълоу „Войната е опиат”. Сравнявам го с него, защото той също е посветен на войната, само че в Ирак. „Война за опиум” ме порази със своята оригиналност. Отдавна не бях гледал толкова интригуващ военен филм, който да те държи в неизвестност докрай и да те изненадва с всеки свой следващ сюжетен ход. Вижте повече подробности и трейлъра на филма на сайта на кинофестивала.
Само ми се иска да не пропусна да отбележа, че „Война за опиум” е отличен с наградата на критиката „Марк Аврелий” за най-добър филм на кинофестивала в Рим през 2008г.; с Голямата награда на кинофестивала в Батуми през 2009 и с наградата за най-добър режисьор в лицето на Сидик Бармак на миналогодишния кинофестивал в Прищина.
След този филм отидох в Дома на киното, защото не исках да пропусна двата филма на 80-годишния италиански класик Джулиано Монталдо и особено церемонията по връчване на наградата на София за неговите заслуги към киноизкуството.
От 16.30 гледах документалният филм на Монталдо „Златото на Куба”, който е спокоен, но задълбочен разказ за най-драматичните епизоди от 50-годишната история на Острова на свободата след победата на революцията, предвождана от Фидел Кастро. Филмът прави анализ на настоящето и се опитва да надникне в бъдещето с помощта на надеждите, очакванията и мислите на младите хора. Основният въпрос в него е дали историята ще оправдае Кастро. Разбира се, това е много труден въпрос, на който вероятно не би могло да се отговори еднозначно. Може би затова и самият Монталдо не пожела да ми отговори с да или не, когато го запитах какво е неговото мнение. Да, историята, ще говори много за Кастро и в бъдеще, в това едва ли някой се съмнява. Но дали ще го оправдае или не, не можах да разбера от Монталдо. Аз съм сигурен, че той има за себе си отговор на този въпрос, но не иска да натрапва мнението си. По-добре е всеки сам да помисли и да си отговори, съгласно своите разбирания. Хубавото е, че филмът успява да ни накара да се замислим върху това.
.jpg)
Джулиано Монталдо позира с наградата си миг след нейното получаване на сцената в столичния Дом на киното
След тази прожекция се състоя церемонията по награждаването на Монталдо. Поздравявам организаторите на 14-ия София Филм Фест за това. Защото, според мен, този достоен режисьор, напълно заслужава нашето признание.
Все пак за онези, които не се сещат кой е все пак Джулиано Монталдо, ще цитирам справката, която прес офисът на 14-ия София Филм Фест е публикувал на своя сайт.
.jpg)
Джулиано Монталдо е италиански кино-, документален и оперен режисьор, роден на 22.02.1930 г. в Генуа, Италия. През 1962 г. дебютира като режисьор с Tiro al piccione, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция. С втория си филм – Una bella grinta, той печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. След като снима за „Парамаунт” Големият удар и гангстерския филм Маккейн Картечницата в САЩ, Монталдо се връща в Италия, където режисира Бог с нас, Сако и Ванцети (в конкурсната програма на Кан, където печели награда за мъжка роля) и Джордано Бруно. Тези филми получават признание на много световни фестивали. През 1980 г. той снима ТВ сериал, посветен на пътешествията на Марко Поло, който е излъчен в 76 страни и печели 4 награди „Еми”.
След награждаването бе прожектиран последният засега игрален филм на Монталдо, който е озаглавен „Демоните на Санкт Петербург”. В него Мики Манойлович се превъплъщава в образа на великия писател Достоевски. Според мен, още по-сполучливо би било, ако този чудесен филм, бе озаглавен „Демоните на Достоевски”. Защото в него е представена великолепно неговата жестока вътрешна драма, породена от чувството му на отговорност като писател. Достоевски, който както знаем е бил много пристрастен към темата за тероризма, анархизма и социалистическите идеи, което е намерило отражение в един от най-великите му романи „Бесове”, е страдал ужасно, когато към края на живота си става свидетел на жестока поредица от кървави атентати в Санкт Петербург.
Великият писател, който винаги е проповядвал идеята, че всеки е отговорен за всичко, е обвинявал най-много себе си, че не е могъл със своето творчество да предотврати това развитие на нещата. Изпитвал е дори съмнения, че е възможно дори да ги е предизвикал. Филмът на Монталдо е силно завладяващ, държи в напрежение от първата до последната минута и това, според мен се дължи както на неговата блестяща режисура, така и на превъзходното актьорско изпълнение на Мики Манойлович и на музиката на Енио Мориконе, която също играе много важна роля във филма.
Веднага след тази прожекция се проведе кратък разговор с Монталдо, по време на който той беше любезен да отговори подробно на моя въпрос, свързан с филма му за Куба, а после и на още два-три други въпроса. Днес от 11.30 часа ще присъствам на пресконференция с него, по време на която очаквам да чуя още по-интересни негови мисли за киното. Но думите не могат да се сравнят с това, което могат кинообразите. А те във филма „Демоните на Санкт Петербург” са особено силни и запомнящи се. Уверен съм, че филмът ще звучи още дълго време в съзнанието ми. Според мен, това е един от най-хубавите филми за Достоевски, които са правени в световното кино. Но, това си е мое мнение.
Повече информация за филма може да прочетете тук.
Източник: пресофисът на 14-тия София Филм Фест;
http://www.siff.bg/index.php
Най-напред от 14.00 часа вчера гледах в полупразната зала на кино „Люмиер” превъзходния, според мен, филм за войната в Афтанистан, озаглавен „Война за опиум”. Това е четвъртият филм на афганския режисьор Сидик Бармак. В него се разказва за двама оцелели военни от катастрофирал насред пустинята американски хеликоптер, които сред маковите полета откриват афганско семейство, живеещо в руски танк, изоставен от времето на съветската окупация. През тази твърде необичайна призма е описана войната срещу талибаните в тази творба, която по нищо не отстъпва на основния претендент за „Оскар” – филмът на Катрин Бигълоу „Войната е опиат”. Сравнявам го с него, защото той също е посветен на войната, само че в Ирак. „Война за опиум” ме порази със своята оригиналност. Отдавна не бях гледал толкова интригуващ военен филм, който да те държи в неизвестност докрай и да те изненадва с всеки свой следващ сюжетен ход. Вижте повече подробности и трейлъра на филма на сайта на кинофестивала. Само ми се иска да не пропусна да отбележа, че „Война за опиум” е отличен с наградата на критиката „Марк Аврелий” за най-добър филм на кинофестивала в Рим през 2008г.; с Голямата награда на кинофестивала в Батуми през 2009 и с наградата за най-добър режисьор в лицето на Сидик Бармак на миналогодишния кинофестивал в Прищина.
След този филм отидох в Дома на киното, защото не исках да пропусна двата филма на 80-годишния италиански класик Джулиано Монталдо и особено церемонията по връчване на наградата на София за неговите заслуги към киноизкуството.
От 16.30 гледах документалният филм на Монталдо „Златото на Куба”, който е спокоен, но задълбочен разказ за най-драматичните епизоди от 50-годишната история на Острова на свободата след победата на революцията, предвождана от Фидел Кастро. Филмът прави анализ на настоящето и се опитва да надникне в бъдещето с помощта на надеждите, очакванията и мислите на младите хора. Основният въпрос в него е дали историята ще оправдае Кастро. Разбира се, това е много труден въпрос, на който вероятно не би могло да се отговори еднозначно. Може би затова и самият Монталдо не пожела да ми отговори с да или не, когато го запитах какво е неговото мнение. Да, историята, ще говори много за Кастро и в бъдеще, в това едва ли някой се съмнява. Но дали ще го оправдае или не, не можах да разбера от Монталдо. Аз съм сигурен, че той има за себе си отговор на този въпрос, но не иска да натрапва мнението си. По-добре е всеки сам да помисли и да си отговори, съгласно своите разбирания. Хубавото е, че филмът успява да ни накара да се замислим върху това. .jpg)
Джулиано Монталдо позира с наградата си миг след нейното получаване на сцената в столичния Дом на киното
След тази прожекция се състоя церемонията по награждаването на Монталдо. Поздравявам организаторите на 14-ия София Филм Фест за това. Защото, според мен, този достоен режисьор, напълно заслужава нашето признание.
Все пак за онези, които не се сещат кой е все пак Джулиано Монталдо, ще цитирам справката, която прес офисът на 14-ия София Филм Фест е публикувал на своя сайт.
.jpg)
Джулиано Монталдо е италиански кино-, документален и оперен режисьор, роден на 22.02.1930 г. в Генуа, Италия. През 1962 г. дебютира като режисьор с Tiro al piccione, включен в състезателната програма на фестивала във Венеция. С втория си филм – Una bella grinta, той печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. След като снима за „Парамаунт” Големият удар и гангстерския филм Маккейн Картечницата в САЩ, Монталдо се връща в Италия, където режисира Бог с нас, Сако и Ванцети (в конкурсната програма на Кан, където печели награда за мъжка роля) и Джордано Бруно. Тези филми получават признание на много световни фестивали. През 1980 г. той снима ТВ сериал, посветен на пътешествията на Марко Поло, който е излъчен в 76 страни и печели 4 награди „Еми”. След награждаването бе прожектиран последният засега игрален филм на Монталдо, който е озаглавен „Демоните на Санкт Петербург”. В него Мики Манойлович се превъплъщава в образа на великия писател Достоевски. Според мен, още по-сполучливо би било, ако този чудесен филм, бе озаглавен „Демоните на Достоевски”. Защото в него е представена великолепно неговата жестока вътрешна драма, породена от чувството му на отговорност като писател. Достоевски, който както знаем е бил много пристрастен към темата за тероризма, анархизма и социалистическите идеи, което е намерило отражение в един от най-великите му романи „Бесове”, е страдал ужасно, когато към края на живота си става свидетел на жестока поредица от кървави атентати в Санкт Петербург.
Великият писател, който винаги е проповядвал идеята, че всеки е отговорен за всичко, е обвинявал най-много себе си, че не е могъл със своето творчество да предотврати това развитие на нещата. Изпитвал е дори съмнения, че е възможно дори да ги е предизвикал. Филмът на Монталдо е силно завладяващ, държи в напрежение от първата до последната минута и това, според мен се дължи както на неговата блестяща режисура, така и на превъзходното актьорско изпълнение на Мики Манойлович и на музиката на Енио Мориконе, която също играе много важна роля във филма. Веднага след тази прожекция се проведе кратък разговор с Монталдо, по време на който той беше любезен да отговори подробно на моя въпрос, свързан с филма му за Куба, а после и на още два-три други въпроса. Днес от 11.30 часа ще присъствам на пресконференция с него, по време на която очаквам да чуя още по-интересни негови мисли за киното. Но думите не могат да се сравнят с това, което могат кинообразите. А те във филма „Демоните на Санкт Петербург” са особено силни и запомнящи се. Уверен съм, че филмът ще звучи още дълго време в съзнанието ми. Според мен, това е един от най-хубавите филми за Достоевски, които са правени в световното кино. Но, това си е мое мнение.
Повече информация за филма може да прочетете тук.
Източник: пресофисът на 14-тия София Филм Фест;
http://www.siff.bg/index.php
Следващ постинг
Предишен постинг
