ДРУГОТО КИНО :: АПОТЕОЗ НА ПОШЛОСТТА ИЛИ ОЩЕ РУСКИ КОМЕНТАРИ ЗА НОВИЯ ФИЛМ НА НИКИТА МИХАЛКОВ

В руското медийно пространство се завихря истинска буря от коментари за новия филм на Никита Михалков, който е продължение на „Изпепелени от слънцето”.

Затова реших да продължа темата, която вече засегнах в една от предишните си публикации.
И така, първите впечатления на известния кинокритик Станислав Никулин в неговия популярен блог не са особено ласкателни за филма Никита Михалков. Най-напред той иронизира слогана, поставен върху плаката за филма.
"Върнах се от премиерата на "великото кино за великата победа", казва той. И просто нямало какво да коментира. Защото бил силно изненадан от факта, че въпреки режисьорското умение на Михалков, което едва ли някой би оспорвал, в новия му филм нямало нищо друго освен безкрайна „цапаница" от микроепизоди, която просто не можело по никакъв начин да се възприемат като единна мозайка. И Никулин заключава, че очаквал какво ли не, но най-малко това, което се е получило на практика... Неговата оценка на филма по десетобалната система е 5.5. И още нещо любопитно - според него след прожекцията в Кремълския дворец е имало аплодисменти, но в никакъв случай не би могъл да ги нарече овации.

Според Роман Волобуев „Изпепелени от слънцето 2” все пак може да се окаже полезен за зрителите, които преди това не са знаели, че Сталин е бил неприятен човек, че във войната е победил не Том Хенкс, че грузинците са наши братя и че все пак има Бог. Но за онези, които са в курса на тези истини, сравнително увлекателните три часа ще ги оставят странно равнодушни (с изключение на единствения мощно заснет епизод за наказателната рота).

Дмитрий Карпюк заявява, че новият филм на Михалков е много удобна мишена за насмешки, от което навярно ще се възползват мнозина. „От една страна, това е зрелище, което предизвиква тръпки у всеки психически здрав човек, превъзхождайки с маразма си дори „Адмирал” и „Тарас Булба” взети заедно – казва той. - Но от друга страна, сериозността на темата не ни дава право да издевателстваме над неадекватността му така, както би ни се искало, а и качеството на заснетия материал с малки изключения все пак издига филма над равнището на повечето руски „исторически проекти”.

Кирил Андреев пък пише във "Film.ru", че най-изненадващото във филма е чувството, че Митя, Надя, Маруся и даже лично самият Котов/Михалков просто пречат, докато истински вълнуващи са епизодите с Маковецки, Золотухин, Андрей Панин и Евгений Миронов. Но най-удивителното, според него е това, че в „Изпепелени от слънцето 2” напълно отсъствал стила на познатия на всички ни режисьор Никита Михалков. Защото от този, който засне през 1994 „Изпепелени от слънцето”, а по-рано „Обломов” и „Урга” и дори от този, който направи „Сибирския бръснар” и „12”, нищо подобно не е могло да се очаква.

А в "Русский обозреватель" е публикувана рецензия на Дмитрий Пучков, която е озаглавена „Изпепелени от слънцето 2: не патриотизъм, а шизофренизация”.
Най-напред нейният автор заявява открито, че не е харесал филма, след което уточнява че той отразявал сегашните нагласи на представителите на руския елит, които решително искат да се разграничат от едно минало, без да могат да се разграничат от друго. И от това, според него произтичала пълна шизофренизация: от една страна Михалков ни показва командир-комунист, а от друга – ни го представя като яростно православен. Рационалното мислене е изтласкано далеч назад, а на преден план са поставени някакви мистични видения, животворящи икони, „ето какво може животворящият кръст!” и пр. И в крайна сметка филмът не възпитава никакъв патриотизъм. Всички действащи лица в него са рязко разделени на три категории: пълни дебили – кривооки, страшни, мръсни; гадни неруснаци от типа на Сталин и Берия, които управлявали нещастната православна Русия и храбри лагерници, сред които е и героят на Никита Сергеич.
Павел Колпаков пише в "7ou.ru", че като цяло е харесал филма, но той просто не издържал сравнението с онзи от 1994г. „Защото това бе филмът, който съм запомнил за цял живот”, споделя той. И си припомня някои от най-въздействащите сцени, които просто са се запечатали в съзнанието му. А на въпроса какво ще запомни от „Изпепелени от слънцето 2” просто не знаел какво да отговори. „Не мислех, че Никита Сергеевич, ще се опита да угоди на съвременната киноиндустрия! Спецефектите (на места дори фантастични) разбира се са хубаво нещо, но се е изпарил напълно духът!”, заключава той.
В отзив, написан от един обикновен зрител, се казва следното: „Михалков се старае да покаже, че войната взривява света, в резултат на което той изглежда напълно абсурден - но на практика Михалков никаква война не е помирисвал, а е населил света на „Изпепелени от слънцето” изключително със своите фантазми и дяволи.” Според него „Изпепелени от слънцето 2” не е цялостен филм, а набор от отделни късометражки, механически свързани помежду си и фактически много отдалечени от първия филм.

Според руските медии, официалният бюджет на "Изпепелени от слънцето 2" е $55 млн., което според тях означава, че за да си ги възвърне, би трябвало от разпространението му да бъдат спечелени двойно повече - $110 млн. - защото половината от касовите приходи взимат собствениците на киносалоните. Следователно, за да излезе на печалба, на „Изпепелени от слънцето 2” ще му се наложи да надмине по приходи дори „Аватар”, чието разпространение в Русия е донесло $111 млн. Показателни са обаче коментарите в редица руски информационни източници, че в действителност истинският бюджет на филма на Михалков бил много по-голям, просто защото значителна част от разходите му били за сметка на редица държавни ведомства. По този начин на Михалков му се е удало да направи значителни икономии при заснемането най-вече на масовите сцени. Освен това част от техническата работа била свършена от обикновени войници. Именно на тяхното почти безплатно участие се разчитало и в повечето батални сцени. Според някои слухове, Никита Михалков често молел за помощ членове на правителството – например, случвало се е направо от снимачната площадка да звъни на министър Сергей Шойгу, отговарящ за гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидацията на последиците от стихийни бедствия и да го увещава да поеме разходите за пожарникарите (вижте тук репортаж от снимането на някои ключови сцени).

В едно от интервютата, дадени по повод излизането на „Изпепелени от слънцето 2”, Никита Михалков обяснява, че „най-трудното нещо, с което се е сблъскал по време на подготовката си за филма, било търсенето на друг пластичен език. По негово мнение великолепното кино за войната от миналите години вече се е превърнало в история, заемайки достойно място в руското и световното кино. Но днес се налагало да се търсят нови решения, за да се стигне до сърцата на младите зрители, разказвайки им за великата трагедия на предишните поколения, на които се паднала тежката участ да преживеят жестоки събития на същата възраст, на която е днешната младеж.
Възможно е именно това да е причината, поради която мнозина от хората, които добре познават предишния Михалков, да не съумяват да го разпознаят в новия филм и да им е трудно да приемат тази негова клипова стилистика. Все пак е много рано да се произнасяме категорично по темата, защото ни предстои тепърва да гледаме и ние този филм. Защото има опасност да се случи същото като с „Антихрист” на Ларс фон Триер, който първоначално бе съсипан от критиците, които го гледаха в Кан, а впоследствие постепенно се стигна до отрезвяване и оценяване на несъмнените му достойнства.