Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2010 15:55 - ЧЕРНОБИЛ, АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА И КИНОТО
Автор: kastel Категория: Изкуство   
Прочетен: 4805 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.04.2010 21:14


imageНа днешната дата (26 април) преди 24 години стана аварията в Чернобилската АЕЦ (Украйна). Експлозията в единия от ядрените реактори на централата причини замърсяване на атмосферата с огромни количества радиоактивни частици, съдържащи цезий 137 и стронций 90. Нивата на радиация надвишаваха 400 пъти тези при пускането на атомната бомба над Хирошима. Радиоактивният облак тогава се разнесе над огромни територии от Съветския съюз, Източна, Централна и Северна Европа, както и източните части на Северна Америка. Достигна и България навръх 1 май, когато стотици хиляди хора в цялата страна участваха в задължителните по онова време манифестации.
imageСамата авария се състои от два взрива, които разрушават IV енергоблок на централата. По оценки на МААЕ (международна агенция за атомна енергия) сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди.
Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. Облъчени са общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Причините за тази трагедия са анализирани внимателно през изминалите години, включително и чрез средствата на киното. Но на мен ми се иска да отбележа тази паметна дата в историята на човечеството с насочването на вниманието към три игрални филма, които по мое мнение се нареждат сред най-доброто, което е било създадено в цялата история на киното по темата за опасността от използването на атомната енергетика.
imageНа първо място поставям американския филм „Китайски синдром” (реж. Джеймс Бриджис), излязъл по американските екрани през март 1979г. – само две седмици преди сериозен инцидент в атомната централа Three Mile Island (САЩ). Твърди се, че авторите на филма не са пожелали да се възползват от това съвпадение, за да улеснят неговото разпространение, защото не са искали да бъдат обвинени в неетичност! Но въпреки това между филма и случилото се в американската атомна централа се установила неразривна връзка, а „Китайски синдром” се превърнал впоследствие в мощно антиядрено кинопослание, от което се възползвали най-вече антиядрените активисти по целия свят.
Тези странични ефекти донякъде изместват на заден план разговора за чисто филмовите достойнства на „Китайски синдрром”, които според мен са безспорни.
Това е не само най-известният, но вероятно и най-добрият от всички игрални филми, в които на една атомна централа и по-конкретно на един ядрен реактор е отредена толкова централна роля. И въпреки това филмът би трябвало да се разглежда преди всичко като постижение в киното, който освен със силната режисьорска работа се откроява с прекрасната игра на актьорите – на първо място Джак Лемън, но също така и Джейн Фонда, разбира се. Ролята на ядрения реактор е несъмнено важна, но не основна, защото във фокуса на вниманието са хората и това е най-голямото достойнство на този филма. Той не се плъзга по сензационния сюжет, а дълбае в човешките характери. Около създалата се предаварийна ситуация (и възможна авария!) възниква интрига, която прераства в политическа драма, а след това в истинска трагедия. И отношението към конкретния ядрен реактор се ръководи от развитието на главните персонажи (Фонда и Лемън) в не по-малка степен, отколкото отношението към истината.
"Китайски синдром" е ефектен термин, въведен от американския физик Ралф Лап (Ralph Lapp) през 1971г. за определяне на хипотетично явление, при което активната зона на реактора, разтапяйки се в процеса на възникнала авария, прогаря корпуса на реактора, бетонните конструкции, попада в почвата и така продължава чак до ...Китай. Ако някой иска да се увери доколко това е реалистично, може да прочете интересната статия на Р. Арутюнян, посветена на проблема.
Но пак повтарям, оценявам толкова високо този филм, защото преди всичко той успява да разкаже много интересна история за хора, попаднали в сложната ситуация на избор, от който зависи съдбата на хиляди други човешки същества. Но също така трябва да му признаем и това, че е направен с голямо разбиране на темата за атомната енергия.
Независимо от цялата конкретика на събитието, за което става въпрос, филмът майсторски използва условността като необходим прийом, за да предаде усещането за нагнетяваща се атмосфера на противостояние и конфликт.
Ако зрителите, които гледат този филм, не знаят нищо по темата за ядрената енергетика, след него със сигурност ще имат отрицателно мнение към нейното използване, защото всички лоши момчета във филма така или иначе са свързани с нея. Докато тези, които се противопоставят, са определено по-симпатични, млади са, решителни са, принципни са. Щеш-не щеш, но сърцето ти подсказва, че те са прави. Възможно е създателите на филма да са разчитали на този ефект – все пак добре известно е, че Джейн Фонда бе по онова време сред най-ентусиазираните участници в антиатомните демонстрации. Няма съмнение, че антиядрените активисти харесват филма най-вече заради това, че той формира подсъзнателно негативно отношение към атомната енергетика.

image

Но това не е цялата истина, защото би било силно огрубяване, ако сведем „Китайски синдром” до елементарната пропаганда. Пак повтарям, той е истинско художествено произведение и като такова въздейства на различни равнища. Най-повърхностните зрители го възприемат така, както им изнася, но по-задълбоченият поглед открива и аргументи в подкрепа на това, че  основното му послание всъщност не е срещу ядрената енергетика. Не трябва да си затваряме очите за това, че във филма сериозните професионалисти-атомници са представени в положителна светлина, пък и единственият положителен герой – персонажът на Джак Лемън е точно представител на това съсловие. Именно той провежда сериозно разследване, той взема съдбоносно решение, той заплаща с живота си...
А какво да кажем за „застъпниците на истината”, симпатягите-журналисти? Телевизионният оператор (акт. Майкъл Дъглас) първоначално е настроен опозиционно, макар че не се отказва от възможността да припечели нещо от снимането на рекламен филм за АЕЦ. Героинята на Джейн Фонда е изцяло устремена към издигане в журналистическата кариера. Тя се впуска в отразяване на събитията, въвличайки и другите, без да има и най-малка представа за последствията. А когато осъзнава грешката си, се опитва да изкупи вината си чрез публичното оправдаване на загиналия атомен специалист в последната сцена на филма.
Но истински лошите в „Китайски синдром” са хората от атомния бизнес, тези с големите пачки. Срещу тях и техните мръсни игри е насочен всъщност филмът. В него, разбира се, е отделено място и на дискусията за атомната енергетика, но това е само фон и неслучайно страните в спора са представени почти гротескно. Все пак ключовото антиядрено послание на „Китайски синдром” се съдържа в думите на една жена, която Джейн Фонда интервюира по време на демонстрацията. Тя казва: „Аз имам три деца и се страхувам. Аз съм обикновен човек и се боя от атомната централа”.
imageНа второ място поставям филма „Силкууд” (реж. Майк Никълс, 1983). Той е посветен на живота на една реална жена – Керън Силкууд и на събитията, които стават причина за нейната внезапна и мистериозна смърт през 1974г. Керън била част от персонала на атомната електростанция
в щата Оклахома, принадлежаща на компанията "Kerr-McGee". Трагичният обрат в нейния живот настъпва, след като тя започва да убеждава колегите си да се обединят в съюз, който да настоява за подобряване на условията на труд, които според нея криели рискове за здравето. На Керън Силкууд й станало напълно ясно, че „допустимите” нива на радиация се отразявят пагубно върху живота на работниците от централата и затова тайно заминава за Вашингтон, където се надявала да издейства правителствена намеса. Съществуват подозрения, че в нощта на гибелната за нея автовобилна катастрофа, тя е имала намерение да предаде важни документи на репортер от в. „New York Times”. Тези документи всъщност са били доказателство за нейните твърдения относно опасностите, свръзани с експлоатацията на атомната електроцентала.
Във филма Керън Силкууд се изпълнява от гениалната актриса Мерил Стрийп, която е номинирана за „Оскар” за тази си роля.
Кърт Ръсел пък се превъплъщава в Дрю Стефънс - приятел на Керън. Певицата Шер влиза в кожата на лезбийката Доли Пеликър, съседка на Керън и Дрю. Нейната героиня също е истинска – това е Шери Елис. Създателите на филма се колебали доста дали да поверят ролята на прочутата попзвезда, съмнявайки се в нейните актьорски възможности. Нора Ефрон, която е автор на сценария, споделя, че с този си избор Майк Никълс поел огромен риск. Резултатът обаче надминава всички очаквания, благодарение и на това че Шер се справя блестящо и дори получава номинация за "Оскар". Разбира се, филмът не би бил това, което е, без майсторството на Майк Никълс, който също е номиниран за „Оскар” за режисура. Общо филмът получава пет номинации, включително и за най-добър сценарий и най-добър монтаж, а малко преди това Шер е удостоена със „Златен глобус”.
imageТретото заглавие в тази своеобразна класация на "атомните филми" е германският филм „Облак” (Die Wolke, реж. Грегор Шнитцлер), излязъл през 2006г. В него се разказва за паниката, обзела малко германско градче след аварията в намираща се наблизо атомна електроцентрала,  в резултат на която над цялата околност надвисва смъртоносен радиоактивен облак. Паула е майка на тинейджърката Хана и на по-малката от нея Ули. В деня на трагедията тя заминава на конференция в съседен град, който е поразен още по-тежко. Хана и Ули се опитват да се спасят. Ули няма късмет, а Хана попада под радиоактивен дъжд. Повежда борба за живота си и за своята първа любов – тя е лудо влюбена в своя съученик Елмар. Между тях изникват маса препятствия, които заедно трябва да преодолеят.
Филмът е обявен за най-добър филм на младежка тема на кинофестивала в Бавария през 2007г. и получава наградата "Нови лица" през 2006г. за актьорските постижения на Франц Динда и Паула Каленберг, изпълняващи главните роли.
Ще се въздържа от собствен коментар за филма, защото ми се струва, че реакциите на публиката, които прочетох в Интернет, са по-красноречиви от всичко. Една млада зрителка например не може да сдържи възмущението си от жанровото определение на филма – научна фантастика. „Какво общо има тук научната фантастика?! – заявява категорично тя. - Нима случилото се в Чернобил също е фантастика? Интересно, как е възможно да се описва по този начин филм като този?! И още това съвсем не е филм за малък германски град... Това е филм за човешкото нещастие, което може да се случи на всеки от нас..."
„Филмът просто те хваща за гърлото от първата минута и не може да го гледаш без да плачеш. Подобно нещо може да се случи с всеки от нас. Но малко от хората биха били в състояние да се борят за живота по начина, по който го прави младата двойка от филма."
„За пореден път се убедих, че немците умеят да правят кино. И за пореден път този филм доказва, че качеството не зависи от бюджета на филма, нито даже от играта на актьорите (което съвсем не е маловажно), а от вложената идея и искреното послание към нас зрителите.”






Тагове:   облак,   чернобил,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kastel
Категория: Изкуство
Прочетен: 10271638
Постинги: 1402
Коментари: 3341
Гласове: 3248
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930