Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Постинг
21.05.2010 17:15 -
30 ГОДИНИ ОТ ИЗЛИЗАНЕТО НА ФИЛМА „СТАЛКЕР”
Автор: kastel
Категория: Изкуство
Прочетен: 5557 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2010 17:27
Прочетен: 5557 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 21.05.2010 17:27
Вчера гледах по бТВ репортаж от Лос Анджелис по случай навършването на 30 години от излизането по екраните на .jpg)
„Империята отвръща на удара” - легендарният епизод от фантастичната сага „Междузвездни войни” на Джордж Лукас. Актьорите Харисън Форд и Били Дий Уилямс се бяха събрали отново на червения килим пред киносалона за юбилейната прожекция.
“Участвах във филма за пари. Гледах семейство и си търсех работа. Като гледам колко съм млад, май наистина е било преди много години в една далечна галактика”, каза Харисън Форд.
И до днес „Междузвездни войни” е смятан за един от най-важните филми на съвременната кинофантастика. Ефектите и персонажите от преди 30 години са ненадминати за времето си. Събитието в Холивуд, освен в добра среща на стари приятели се превърна и в благотворителна кампания. Събраните пари от юбилейната прожекция ще бъдат дарени на детска болница в Лос Анджелис.
Странно е , че само два дни по-рано се навършиха 30 години от излизането по екраните на бившия Съветски съюз на един друг епохален фантастичен филм, който за мен е сред най-хубавото, което въобще съм гледал през живота си. Това е филмът „СТАЛКЕР” на великия руски режисьор Андрей Тарковски. Всъщност първата му прожекция е била през август 1979г. в рамките на Московския международен кинофестивал, но разпространението му по кината започва точно преди 30 години – през април 1980-та, когато освен в СССР е прожектиран в Холандия, Франция, Финландия, Унгария и в още много страни, сред които е и България. Не мога да си спомня точно кога го гледах за пръв път – дали преди 30 или 29 години, но със сигурност помня, че беше в едно от така наречените по онова време студийни кина.
За този си филм Тарковски споделя лаконично: „Готвих се за „Сталкер” цял живот, снимах го две години”.
Добре известно е, че филмът е създаден по мотиви от повестта на братя Стругацки "Пикник край пътя”. Действието във филма протича в някаква забранена Зона, където според слуховете, съществува стая, в която се изпълнявали само най-съкровените желания. Именно натам се отправя странна група: известен писател (акт. Анатолий Солоницин) и авторитетен учен (акт. Николай Гринко) – всеки със своите мотиви, за които и двамата предпочитат да не говорят. Води ги сталкерът (акт. Александър Кайдановски), за когото е трудно да се каже дали е умопобъркан или истински апостол на нова вяра…
Ако и филмите като хората си имат своя съдба, то трябва да се признае, че съдбата на „Сталкер” е доста сложна и мъчителна. Проблемите, които съпътствали неговото заснемане през цялото време, започнали още с подготовката на сценария. Наложило се неговите автори - братя Стругацки – да го преработват 9 пъти, докато достигнат до онова, което търсел Тарковски. Не по-леко било и на композитора Едуард Артемиев, към когото гениалният режисьор също проявил крайна взискателност. На него му се наложило да прочете немалко трактати по дзен-будизъм и да прослуша безброй индийски и рицарски музикални композиции.
Но най-тежка и може би незаслужено жестока се оказала съдбата за оператора на филма Георгий Рерберг, заснел предишния и може би най-силен филм на Тарковски – „Огледалото” (1975). Когато почти целият снимачен период на „Сталкер” приключил, се оказало, че заснетият материал е негоден, поради лошото проявяване на лентата. Рерберг бил обвинен в допускане на технически брак и Тарковски го изгонил.
.jpg)
Неотдавна в Русия излезе пълнометражен документален филм, озаглавен „Рерберг и Тарковски: обратната страна на „Сталкер”, който е посветен именно на този трагичен разрив между двамата големи кинематографисти.
Но това е друга тема, на която ще се спра по-подробно друг път.
Да се върнем на многострадалния „Сталкер”, чиято реализация през 1978г. била поставена под въпрос. Едва след специално разрешение от най-високо място се пристъпва до преснемане на филма с друг оператор – първоначално това бил Леонид Калашников, когото Тарковски също отстранил и най-накрая - Александър Княжински, който заснел този „Сталкер”, който знаем всички ние.
.jpg)
Андрей Тарковски и Георгий Рерберг преди да се скарат завинаги
Основният конфликт по време на работата върху „Сталкер” съвсем не е бил само този между Тарковски и Рерберг. Режисьорът-максималист, който е известен с трудния си характер, имал сериозни пререкания с почти целия снимачен екип. Днес мнозина са убедени, че това в немалка степен се е дължало на интригите на жена му Лариса, която се водела за асистент-режисьор на продукцията. Твърди се, че Рерберг бил категорично против намерението на Тарковски да й повери главната женска роля, която впоследствие изпълни блестящо Алиса Фрейндлих. Парадоксално е, че въпреки всички усложнения и конфликти, в крайна сметка „Сталкер” стана шедьовър и днес заслужено е смятан за ненадмината класика на философската кинофантастика.
Тарковски също бил удовлетворен. Според спомените на неговата сестра Марина Тарковская, той споделял, че е заснел най-добрия си филм. Когато го показал на баща си – прочутия поет Арсений Тарковски – той промълвил, че филмът си струва. А за Тарковски мнението на неговия баща било от огромно значение.
Филмът получава наградата на екуменическото жури и на критиката на кинофестивала в Кан през 1980г.
Но да се върнем към темата за Съдбата, която неумолимо преследвала основните създатели на гениалния филм.
Оказало се, че след неговото завършване всички започнали да се оплакват от проблеми със здравето и основно с белите си дробове. По-голямата част от филма е заснета в Естония, недалече от химически завод, където имало заблатени участъци, които били много силно замърсени от токсични вещества. Възможно е раковите заболявания на дихателните пътища, причинили ранните кончини на Анатолий Солоницин, Андрей Тарковски и Лариса Тарковска, да са предизвикани именно по време на заснемането на „Сталкер”.
Интересен и много показателен паралел може да се направи между признанието на Харисън Форд, че се е снимал за пари в „Междузвездни войни”и едно друго - болезнено признание на Тарковски, което той записал в своя дневник само седмица преди да умре в една болница в Париж. По това време негови приятели се опитвали да съберат средства за лечението му и дори в Япония бил създаден специален фонд за целта. Ироничният коментар на Тарковски по този повод е, че се е наложило дълго да се обяснява на японците как е възможно толкова широко известен кинорежисьор да е толкова беден.
Тарковски си отиде от този свят на 29 декември 1986г. едва 54-годишен. Но останаха неговите филми, сред които «Сталкер» стои може би най-високо. Това, според мен, е най-великият филм-притча в историята на световното кино. Зад неговия сюжет се крие дълбок метафоричен смисъл, отразяващ изстраданото убеждение на Тарковски, че преследването на щастието трябва винаги да е подчинено на търсенето на вяра в нещо по-висше от нас, нещо, което осмисля не само нашето конкретно съществуване, но въобще Живота.
В клипа, който може да видите по-долу, съм използвал кадри от филма "Сталкер" и от документалния "Рерберг и Тарковски: обратната страна на "Сталкер".
.jpg)
„Империята отвръща на удара” - легендарният епизод от фантастичната сага „Междузвездни войни” на Джордж Лукас. Актьорите Харисън Форд и Били Дий Уилямс се бяха събрали отново на червения килим пред киносалона за юбилейната прожекция. “Участвах във филма за пари. Гледах семейство и си търсех работа. Като гледам колко съм млад, май наистина е било преди много години в една далечна галактика”, каза Харисън Форд.
И до днес „Междузвездни войни” е смятан за един от най-важните филми на съвременната кинофантастика. Ефектите и персонажите от преди 30 години са ненадминати за времето си. Събитието в Холивуд, освен в добра среща на стари приятели се превърна и в благотворителна кампания. Събраните пари от юбилейната прожекция ще бъдат дарени на детска болница в Лос Анджелис.
Странно е , че само два дни по-рано се навършиха 30 години от излизането по екраните на бившия Съветски съюз на един друг епохален фантастичен филм, който за мен е сред най-хубавото, което въобще съм гледал през живота си. Това е филмът „СТАЛКЕР” на великия руски режисьор Андрей Тарковски. Всъщност първата му прожекция е била през август 1979г. в рамките на Московския международен кинофестивал, но разпространението му по кината започва точно преди 30 години – през април 1980-та, когато освен в СССР е прожектиран в Холандия, Франция, Финландия, Унгария и в още много страни, сред които е и България. Не мога да си спомня точно кога го гледах за пръв път – дали преди 30 или 29 години, но със сигурност помня, че беше в едно от така наречените по онова време студийни кина. За този си филм Тарковски споделя лаконично: „Готвих се за „Сталкер” цял живот, снимах го две години”.
Добре известно е, че филмът е създаден по мотиви от повестта на братя Стругацки "Пикник край пътя”. Действието във филма протича в някаква забранена Зона, където според слуховете, съществува стая, в която се изпълнявали само най-съкровените желания. Именно натам се отправя странна група: известен писател (акт. Анатолий Солоницин) и авторитетен учен (акт. Николай Гринко) – всеки със своите мотиви, за които и двамата предпочитат да не говорят. Води ги сталкерът (акт. Александър Кайдановски), за когото е трудно да се каже дали е умопобъркан или истински апостол на нова вяра…
Ако и филмите като хората си имат своя съдба, то трябва да се признае, че съдбата на „Сталкер” е доста сложна и мъчителна. Проблемите, които съпътствали неговото заснемане през цялото време, започнали още с подготовката на сценария. Наложило се неговите автори - братя Стругацки – да го преработват 9 пъти, докато достигнат до онова, което търсел Тарковски. Не по-леко било и на композитора Едуард Артемиев, към когото гениалният режисьор също проявил крайна взискателност. На него му се наложило да прочете немалко трактати по дзен-будизъм и да прослуша безброй индийски и рицарски музикални композиции.
Но най-тежка и може би незаслужено жестока се оказала съдбата за оператора на филма Георгий Рерберг, заснел предишния и може би най-силен филм на Тарковски – „Огледалото” (1975). Когато почти целият снимачен период на „Сталкер” приключил, се оказало, че заснетият материал е негоден, поради лошото проявяване на лентата. Рерберг бил обвинен в допускане на технически брак и Тарковски го изгонил.
.jpg)
Неотдавна в Русия излезе пълнометражен документален филм, озаглавен „Рерберг и Тарковски: обратната страна на „Сталкер”, който е посветен именно на този трагичен разрив между двамата големи кинематографисти.
Но това е друга тема, на която ще се спра по-подробно друг път.
Да се върнем на многострадалния „Сталкер”, чиято реализация през 1978г. била поставена под въпрос. Едва след специално разрешение от най-високо място се пристъпва до преснемане на филма с друг оператор – първоначално това бил Леонид Калашников, когото Тарковски също отстранил и най-накрая - Александър Княжински, който заснел този „Сталкер”, който знаем всички ние.
.jpg)
Андрей Тарковски и Георгий Рерберг преди да се скарат завинаги
Основният конфликт по време на работата върху „Сталкер” съвсем не е бил само този между Тарковски и Рерберг. Режисьорът-максималист, който е известен с трудния си характер, имал сериозни пререкания с почти целия снимачен екип. Днес мнозина са убедени, че това в немалка степен се е дължало на интригите на жена му Лариса, която се водела за асистент-режисьор на продукцията. Твърди се, че Рерберг бил категорично против намерението на Тарковски да й повери главната женска роля, която впоследствие изпълни блестящо Алиса Фрейндлих. Парадоксално е, че въпреки всички усложнения и конфликти, в крайна сметка „Сталкер” стана шедьовър и днес заслужено е смятан за ненадмината класика на философската кинофантастика.
Тарковски също бил удовлетворен. Според спомените на неговата сестра Марина Тарковская, той споделял, че е заснел най-добрия си филм. Когато го показал на баща си – прочутия поет Арсений Тарковски – той промълвил, че филмът си струва. А за Тарковски мнението на неговия баща било от огромно значение.
Филмът получава наградата на екуменическото жури и на критиката на кинофестивала в Кан през 1980г.
Но да се върнем към темата за Съдбата, която неумолимо преследвала основните създатели на гениалния филм.
Оказало се, че след неговото завършване всички започнали да се оплакват от проблеми със здравето и основно с белите си дробове. По-голямата част от филма е заснета в Естония, недалече от химически завод, където имало заблатени участъци, които били много силно замърсени от токсични вещества. Възможно е раковите заболявания на дихателните пътища, причинили ранните кончини на Анатолий Солоницин, Андрей Тарковски и Лариса Тарковска, да са предизвикани именно по време на заснемането на „Сталкер”.
Интересен и много показателен паралел може да се направи между признанието на Харисън Форд, че се е снимал за пари в „Междузвездни войни”и едно друго - болезнено признание на Тарковски, което той записал в своя дневник само седмица преди да умре в една болница в Париж. По това време негови приятели се опитвали да съберат средства за лечението му и дори в Япония бил създаден специален фонд за целта. Ироничният коментар на Тарковски по този повод е, че се е наложило дълго да се обяснява на японците как е възможно толкова широко известен кинорежисьор да е толкова беден.
Тарковски си отиде от този свят на 29 декември 1986г. едва 54-годишен. Но останаха неговите филми, сред които «Сталкер» стои може би най-високо. Това, според мен, е най-великият филм-притча в историята на световното кино. Зад неговия сюжет се крие дълбок метафоричен смисъл, отразяващ изстраданото убеждение на Тарковски, че преследването на щастието трябва винаги да е подчинено на търсенето на вяра в нещо по-висше от нас, нещо, което осмисля не само нашето конкретно съществуване, но въобще Живота.
В клипа, който може да видите по-долу, съм използвал кадри от филма "Сталкер" и от документалния "Рерберг и Тарковски: обратната страна на "Сталкер".
Вълнообразно
1.
анонимен -
kinoman
21.05.2010 21:01
21.05.2010 21:01
Благодаря ти за интересната информация. Сталкер е филм номер 1 в класацията ми и съм почти 90% убеден че едва ли през живота си ще намеря друг филм, който да ми въздейства по-силно от Сталкер.
цитирай
2.
анонимен -
,,,
16.06.2010 20:18
16.06.2010 20:18
Беше ми много интересно и с интерес чакам да разбера за разрива между Рерберг и Тарковски. Дълги години се чудех кой филм на Тарковски ми е най на сърце, но напоследък може би все по-често се сещам за Андрей Рубльов и като че ли той най-много ме е омагьосал. Андрей наследява баща си като поет, но използва лента вместо хартия и мастило ;)
цитирай
