Остават броени дни до началото на Световното първенство по футбол, което ще се проведе за пръв път на територията на „черния” континент – в Южноафриканската република от 11 юни до 11 юли. Това ще е 19-ият Мондиал в историята и в тази връзка тази вечер от 19,00 часа в столичното кино "Одеон" се открива "Футбол филм фест София 2010" - първият кинофестивал, посветен на футболното изкуство от Бразилия - единствената страна, която е спечелила пет световни титли по футбол.
Фестивалът ще бъде открит в присъствието на посланика на Бразилия в България – Н. Пр. Пауло Воловски и на изявени бразилски футболисти, играещи в българското футболно първенство с прожекция на филма „1958 – годината, в която светът откри Бразилия” - първият от четирите документални филма, представящи бразилското футболно изкуство.
"Football Film Fest София 2010" се организира за първи път в България и ще ни даде възможност да се запознаем с  историята на първата световна купа, спечелена от Бразилия, мечтите и страстите в бразилския аматьорски футбол, личността на легендарния Зико и магическото качество Джинга, съчетаващо уникалния самба-ритъм и движенията в бразилската футболна игра.

ПРОГРАМА
на прожекциите в кино „Одеон”

4 юни, 20:00 ч.

• „1958 – годината, в която светът откри Бразилия” (1958 - O ano que o mundo descobriu o Brasil) - реж. Жозе Карлош Асберг, 85 мин., 2008г.

В поредица от шест телевизионни предавания е разказана историята на първата Световна купа, спечелена от Бразилия, разказвайки за шестте мача, изиграни от бразилския национален отбор. Надяваме се с тази филмова възстановка да съхраним за бъдещите поколения примера на славно време. Изключително задълбочена работа - продукт на щателно проучване, създадена от журналисти и режисьори, които обичат футбола.





5 юни, 18:00 ч.

• „Футболни аматьори” (Amadorаs do Futebol) - реж. Едуардо Баджо, 80 мин., 2009г.

Филмът представя подземната сцена на бразлиския аматьорски футбол в щата Парана, Бразилия. С 56 футболни лиги и 500 отбора този филм е представителна извадка на това, което се случва в цялата страна под прожекторите на най-знаменитата футболна игра в света. Там те не играят заради резултата или пари, а от страст, заради една мечта.



5 юни, 20:00 ч.

• "Зико" (Zico na Rede) - реж. Пауло Рошио, 60 мин., 2010г.

Роден с името Артур в квартала Квинтино, предградие на Рио де Жанейро, Зико става един от най-големите футболисти на всички времена. В този филм неговите съотборници, журналисти и артисти ни показват успешната му кариера от различен ъгъл – с интервюта и истории от кухнята. „Зико на Реде” показва 150 изумителни гола на футболния артист, чиято сцена е игрището.

6 юни, 16:00 ч.

• Зико (Zico na Rede) - реж. Пауло Рошио, 60 мин.

6 юни, 18:00 ч.
 

• "Жинга: душата на бразилския футбол (Ginga – The soul of Brazilian Football) - реж. Тоша Алвес, Ханк Ливайн и Марсело Машадо, 75 мин., 2005г.

Това е филм, който предизвиква истинско благоговение. Той изследва това, което прави Бразилия една от най-великите футболни нации на всички времена: „жинга” – мистериозното и извън всякакво определнеи магическо качество, съчетало ритъм и движение и превърнало бразилската игра в нещо напълно различно от всичко останало. Продуциран от Фернандо Мерейес (City of God, Constant Gardener) и режисиран от трима изключително обещаващи млади режисьора, „Жинга” проследява съдбата на седем млади футболиста с различен социален и етнически произход и ни позволява да надникнем в страстната култура, която създава едни от най-изящните играчи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
4 юни, 19:00 - "1958 – годината, в която светът откри Бразилия"; 5 юни  18:00 - "Футболни аматьори"; 5 юни  20:00 - "Зико"; 6 юни  16:00 - "Зико"; 6 юни  18:00 - "Жинга: душата на бразилския футбол"

 

 

 

За първия документален филм мога да изразя гледната си точка като човек, свързан с футбола, а не толкова като кинолюбител. Похвално е, че организаторите са подбрали четири документални филма, тъй като за мен за разлика от други спортове като бокс и лека атлетика, футболът много трудно се вписва в спецификата на игралното кино. Малко съмнително е за човек който често наблюдава футболни мачове главния герой на дадения филм (да речем "Бягство към победата") да се разпише точно в последната минута и точно със задна ножица. Поради тази причина доста по-подходящия формат за мен са документалните филми, които въпреки своето предразположение към стегнат и придържащ се към фактите стил, могат да се превърнат в истински шедьоври. Филмът "1958 – годината, в която светът откри Бразилия" е живо доказателство за това. Изключително силен подбор на събеседниците, прекрасни препратки към миналото, отличен монтаж и напълно подходяща за случая музика. Личи си, че хората които са правили филма са вложили нещо от себе си и като цяло се е получил един отличен резултат. Не са спестени дори неприятните подробности като т.нар. "синдром на помияра", което прави филма не панагерик на бразилската футболна мощ, а едно огледало за реалностите в бразилския лагер в навечерието на Мондиала в Швеция. Като добавим към това красотата от головете на Пеле и Вава, дрибъла на Гаринча и непоколебимия дух на Диди, то се получава една наистина отлична творба. За финал ще изразя своята радост, че във филма е отбелязан приноса на всеки един от играчите, дори и резервите, а участието на Пеле е спестено, тъй като имам чувството че вече всичко за него е написано и казано. Като цяло оценка 9 по десетобалната система (ако приемем, че десятката е за Господ - бил той Стоичков или Марадона ;) )

Благодаря много за публикуваното горещо мнение - буквално часове след прожекцията на този наистина чудесен документален филм за бразилския футбол. Онези, които са го пропуснали (а те са страшно много!), могат наистина да съжаляват. Надявам се, че днес и утре няма да пропуснат и другите три филма от програмата на фестивала на футболния филм.

Въпреки че не бе толкова добър колкото предходния филм "Зико на мрежата" (така се оказа че е името на лентата в превод) е филм който си заслужава гледането и който има свободно време към 16,00 ч. утре спокойно може да го гледа. Основната ми критика за филма е, че в доста големи периоди приличаше на компилация от голове с авторов коментар. Зрителят така и не можаха да разбере откъде започва състезателния си път Зико, през какви трудности е преминал и пред какви житейски ситуации се е сблъскал (а в Италия след като е бил погнат от данъчните със сигурност те са били силно отрицателни), а вижда само крайния резултат от неговите усилия. Освен това подборът на събеседниците бе твърде беден, като основно се акцентираше на Жуниор, който въпреки че му е съотборник в националния тим и Фламенго все пак е прекарал голяма част от кариерата си в Италия и най-вече в Торино. Като оставим настрана споменатите неща филмът грабва още с началните надписи с изключително приятната самба, посветена на Зико. Въпреки че очевидно филмът е направен от гледната точка на феновете на Фламенго (които скандират "Зико е нашия крал") това не е направено дразнещо, стига да не поддържате Флуминензе :) Филмът е абсолютно отражение на личната позиция на Зико, за когото Фламенго е над националния тим и затова съотношението на головете е близо 10:1 в полза на Фламенго. Като цяло човек има усещането, че се намира в кухнята на майстор - готвач, който с охота разкрива тайната на своите вкусни ястия. Разбира се не липсват и забавните шеги, които могат да накарат дори неангажираните с футбола да се засмеят от сърце. Като цяло моята оценка за филма се колебае между 7.5 и 8, тъй като на хората свикнали с "най-доброто първенство в света" Премиършип и най-вече на феновете на Ливърпул няма да им допадне начина по който Зико се гаври с тях на финала за Междуконтиненталната купа, където Фламенго води още с 3:0 на почивката ;)