Още съм под впечатлението от снощната прожекция на първия от четирите документални филма, включени в програмата на "Футбол филм фест София 2010" - първият кинофестивал, посветен на футболното изкуство от Бразилия - единствената страна, която е спечелила пет световни титли по футбол.
Филмът "1958 – ГОДИНАТА, В КОЯТО СВЕТЪТ ОТКРИ БРАЗИЛИЯ" е съвсем нов - произведен е преди две години - вероятно по случай 50-годишнината от знаменателното за всички бразилци събитие - спечелването на първата световна титла по футбол. Това се случило в Швеция в далечната 1958 година. Много бях чел за този шампионат и за чудесата, които футболните магьосници от Бразилия са извършили по мокрите шведски терени, но за пръв път ми се удава да видя толкова обстойно и емоционално представяне на това събитие. Бях изненадан да науча, че дори и огромна нация като бразилската е изпитвала чувство на малоценност, което се превърнало в истински комплекс на малоценност след загубата на "Маракана" от Уругвай през 1950г.
Удивително е колко голяма може да бъде ролята на футбола в историята на един народ! Достатъчна е една победа в световен шампионат, за да се излекуват завинаги национални комплекси и да се сплотят хора, които преди това са се чувствали като помияри. А не се ли случи нещо подобно и с нас, българите, след успешното представяне на световното първенство през 1994г.? За съжаление, усещането ни за подем не продължи дълго и днес отново се мислим за помиярите на Европа. Но ако се случи чудо и след няколко години отново триумфираме на международното футболно поле, всичко може да се промени като с магическа пръчица!        
Фестивалът на бразилските документални филми, посветени на футбола ме подтикна да съставя една своеобразна класация на най-добрите, според мен, филми на тази тематика в историята на киното.
Но преди това ми се иска да цитирам един мой приятел, пожелал да остане анонимен, който е защитил много аргументирано своята теза за превъзходството на документалното кино, щом става въпрос за футболната тема. Той е публикувал своето мнение под публикацията ми за фестивала още снощи - веднага след гледането на филма „1958 – годината, в която светът откри Бразилия”.    
"За първия документален филм мога да изразя гледната си точка като човек, свързан с футбола, а не толкова като кинолюбител. Похвално е, че организаторите са подбрали четири документални филма, тъй като за мен за разлика от други спортове като бокс и лека атлетика, футболът много трудно се вписва в спецификата на игралното кино. Малко съмнително е за човек който често наблюдава футболни мачове главния герой на дадения филм (да речем "Бягство към победата") да се разпише точно в последната минута и точно със задна ножица. Поради тази причина доста по-подходящия формат за мен са документалните филми, които въпреки своето предразположение към стегнат и придържащ се към фактите стил, могат да се превърнат в истински шедьоври. Филмът "1958 – годината, в която светът откри Бразилия" е живо доказателство за това. Изключително силен подбор на събеседниците, прекрасни препратки към миналото, отличен монтаж и напълно подходяща за случая музика. Личи си, че хората които са правили филма са вложили нещо от себе си и като цяло се е получил един отличен резултат. Не са спестени дори неприятните подробности като т.нар. "синдром на помияра", което прави филма не панагерик на бразилската футболна мощ, а едно огледало за реалностите в бразилския лагер в навечерието на Мондиала в Швеция. Като добавим към това красотата от головете на Пеле и Вава, дрибъла на Гаринча и непоколебимия дух на Диди, то се получава една наистина отлична творба. За финал ще изразя своята радост, че във филма е отбелязан приноса на всеки един от играчите, дори и резервите, а участието на Пеле е спестено, тъй като имам чувството че вече всичко за него е написано и казано. Като цяло оценка 9 по десетобалната система (ако приемем, че десятката е за Господ - бил той Стоичков или Марадона:)"
Мисля, че по-добре не бих могъл да го кажа и наистина съм склонен да се съглася с него, особено що се касае до несполучливия опит на иначе голям режисьор като Джон Хюстън да направи игрален филм за футбола. Защото независимо от това, че е сред най-известните филми на тази тема, американската суперпродукция на Warner Bros. "БЯГСТВО КЪМ ПОБЕДА" (Victory, 1981) звучи твърде наивно.
Главните роли играят някои от най-големите звезди на киното и футбола. Силвестър Сталоун, Пеле, Боби Мур, Освалдо Ардилес са концлагеристи, които използват футболен мач срещу немски военни, като възможност за бягство. Сталоун, който се нагърбил с ролята на вратар, искал на всяка цена да блесне и затова настоявал в сценария да бъде включена сцена, в която той вкарва победния гол. А това звучи нелепо, нали?
19 години по-рано е създаден един вълнуващ съветски филм, озаглавен "ТРЕТО ПОЛУВРЕМЕ" (Третий тайм). В основата му е залегнал реален факт — футболен мач между отбор на нацистките окупатори и съветски военнопленници, бивши футболисти от "Динамо", който се играл в Киев на 22 юни 1942г. Предвиждайки варианта да загубят, немците поставили условие — поражение или смърт. Но за тяхна изненада украинските футболисти победили, което им коствало живота. Този филм (гледал го съвсем малък) имал огромен зрителски успех в Съветския съюз, където бил посетен от 32 млн. зрители.
Любопитно е, че само преди 6 години един германско-американски документален филм, озаглавен "11-ТЕ ОБРЕЧЕНИ" (The Fatal Eleven) разказва почти същата версия за легендарния "мач на смъртта" в Киев. Само че в него се уточнява, че на терена се изправили един срещу друг украинският отбор "Старт" и състав от германски летци и зенитчици "Flakelf". Украинците победили с 5:3. Но наградата за победителите пак била ... смърт.
Най-нови изследвания по темата обаче сочат, че всъщност съветската пропаганда е митологизирала този мач, разпространявайки версията, че украинските футболисти били разстреляни, заради отказа им да загубят. Каква точно е истината? Това научаваме от руския документален филм "МИТЪТ ЗА МАЧА НА СМЪРТТА", излязъл през тази година. Оказва се, че всъщност са загинали само четирима от съветските футболисти и то не веднага след мача, а година по-късно - в концлагер.
През 1992г. излиза и книгата на Георгий Кузмин "Истината за мача на смъртта", в която са публикувани още неизвестни подробности. През 1994г. в. "Всеукраинские ведомости" отпачатва статията на Олег Ясински "А имало ли е "мач на смъртта"?". През 1974г. прокуратурата в Хамбург завежда дело за "мача на смъртта", което е окончателно прекратено през 2005г. със заключението, че няма връзка между победата над герменците и смъртта на някои от украинските футболисти, участвали в мача, който всъщност се е играл не на 22 юни, а  на 9 август 1942г. в Киев.
Но да се върнем към темата за документалното кино и футбола. Сред многобройните филми, имащи връзка с нея, се откроявят със своите несъмнени достойнства две заглавия - едното е посветено на "краля на футбола" Пеле, а другото - на Марадона. И двата филма са представени на кинофестивала в Кан.


Бразилският "ПЕЛЕ ЗАВИНАГИ" (Pele Eterno) е показан през 2004г. В него любителите на футбола могат да видят над 400 гола и повечето от най-прочутите финтове на легендарния футболист, а също така и да научат любопитни подробности от историята на световните шампионати.


"МАРАДОНА НА КУСТУРИЦА" (Maradona by Kusturica) излиза през 2008г. В този си филм знаменитият създател на "Ъндърграунд" и "Циганско време" разказва биографията на аржентинския футболен бог, който е може би повече обичан от Пеле от милионите любители на футбола по света. От Буенос Айрес, през Куба до Неапол, Кустурица проследява живота на Марадона - от неговия скромен дебют на футболния терен до световната слава, от светкавичния му възход - до тъжния залез. Това безспорно е eдин от най-хубавите документални филми за "футболиста на века", заснет от един от най-големите му почитатели.
Игралното кино, посветено на футбола, също има своите върхови постижения, според мен. Само че се касае за филми, в които футболната игра е по-скоро фон за разгръщането на характерите на героите и разкривавнето на техните драми.
Най-пресният пример е аржентинския филм "ТАЙНАТА В ТЕХНИТЕ ОЧИ" (The Secret In Their Eyes), който бе отличен с "Оскар" за най-добър неанглоезичен филм на 2009г. Драматичната история, разказана в него, е косвено свързана с футболната тема. Защото именно футболните пристрастия на убиеца-садист от филма се оказват ключът за неговото разкриване. Разбира се, футболът в този филм не играе централна роля, но все пак има няколко много добри сцени, заснети по време на футболен мач пред препълнен стадион.
Има и други филми, например като „ГОДИНАТА, В КОЯТО МОИТЕ РОДИТЕЛИ БЯХА В ОТПУСК" (O ano em que meus pais saнram de fйrias), в които на футбола също е отредено важно място. Триумфалното шествие на тази бразилска продукция по световните екрани започна през 2006г. и оттгова до днес тя е спечелила 21 международни награди. Този филм показва много деликатно политическата ситуация в страната на кафето през 1970 - годината, в която бразилците спечелват за трети път световната купа на шампионата в Мексико. 12-годишният Мауро е луд на тема футбол, но все още не познава думи, като "диктатура", "опозиция", "репресии". И затова не може да разбере, за какво си говорят неговите родители, макар че добре усеща тревогата им и не спира да ги разпитва: „Къде отиват? Задълго ли? Защо без него?”. Едва сдържайки сълзите си, неговият баща се опитва да го успокои, обещавайки му, че това е само отпуск, по времето на който Мауро ще трябва да живее при дядо си. И малкото момче се премества в Бом Ретиро - не просто квартал, а истински задружно семейство на хората от социалното дъно на Бразилия, които едва ли биха оцелели в трудните години на диктатурата, ако им липсваше солидарност. И дори останалият без родители Мауро, ще се почувства окрилен, попадайки в тази жизнеутвърждаваща среда. Нещо повече – ще отпразнува заедно с всички най-голямата радост за всеки бразилец – триумфа да си световен шампион по футбол! 
Британската спортна драма „ГОЛ! пък е заснета през 2005г. със съвместните усилия на ФИФА, Висшата английска футболна лига и американската студия "Буена Виста". С режисурата се заема Дани Кенън ("Съдия Дред", "Финикс"), след като прочутият Майкъл Уинтърботъм ("Добре дошли в Сараево", "9 песни", "Убиецът в мен"), се отказва в последния момент.
"Гол!" е драматичен разказ за премеждията на един обикновен младеж, преследващ голямата си мечта - да стане футболист. Сантяго Мунес е от мексикански произход и живее в покрайнините на Лос Анжелис. Неговият баща по всякакъв начин се опитва да му избие от главата неосъществимите мераци, надявайки се на неговата помощ в семейния бизнес. Но съдбата си знае работата и Сантяго получава шанса да се пробва в английския шампионат. Допълнително обаяние на филма придава участието на истински футболни звезди като Дейвид Бекъм, Зинедин Зидан, Раул, Алън Шиърър и Патрик Клуиверт. Успехът на продукцията доведе до създаването на две продължения - "Гол 2: Да изживееш мечтата" (2007) и "Гол 3" (2009), които обаче не се отличават с нищо особено.
Много оригинален и забавен е филмът "РИТАЙ КАТО БЕКЪМ" (Bend It Like Beckham), заснет през 2002 в Англия от Гуриндер Чада, който е от индийски произход. Той разказва за младо момиче от консервативно индийско семейство, живеещо в Англия. То обявявя война на семейните традиции, защото притежава таланта да играе...футбол. Филмът проследява с много чувство за хумор нейния нелек път - от пасовете в парка - до головете на финалите. И успява да внуши деликатно, но убедително, неопровержимата максима, че понякога трябва да нарушиш правилата, за да вкараш своя гол в живота...
Пък и кой би предпочел да го прекара в кухнята, след като умее да рита като Бекъм...
Много голяма тема във футболните филми е тази за запалянковците, на която са посветени немалко, предимно британски продукции, сред които се откроява с безспорните си качества "ФУТБОЛНАТА ФАБРИКА" (The Football Factory, 2004). Той е нещо повече от проучване със средствата на киното на прословутата английска вманиаченост по футбола и агресията, до която води тя. Това е филм за мъже, търсещи армии, към които да се присъединят! Един от силните и дълбоки филми, касаещи един от най-сериозните проблеми на нашето съвремие - футболното хулиганство...Това е може би най-добрият филм за футбола и работническата класа в Англия през 90-те години. Той е посветен на Headhunters – легендарните футболни хулигани-фенове на "Челси", но не само на тях, но и въобще на движението „кешълс”, чиито ценности можем да отричаме, но съществуването им не бива да игнорираме. Действието се развива в Англия, където на фона на ежеседмичните битки между две враждуващи групировки на футболни фенове на "Челси" и "Милоул", са показани много правдиво битът и начинът на живот на съвременните британски младежи.


Това е безспорно един от култовите филми за футболното хулиганство, но не бива да се забравя, че доста преди него – още през 1990 година е създаден разтърсващият филм на Рики Тоняци „УЛТРА”, който пък е най-известната кинотворба за италианските футболни запалянковци, така наречените тифози.


Любопитното е, че и ние си имаме филм и то нелош, който също е посветен на тази тема. Става въпрос за игрално-документалната лента на режисьора и сценариста Стойчо Шишков „ФУТБОЛНИ ХАМЕЛЕОНИ” (2008).
"Футболните хулигани нямат отбор, бабаитите по стадионите се различават единствено по цвета на шала, с който са се увили." Това сподели популярният режисьор Стойчо Шишков, при първото представяне на филма си.  Неговото създаване е провокирано от убийството на запалянкото Младен Младенов, който на 15 октомври 2000 г. бе пометен от самоделна бомба след дербито "Левски" - ЦСКА.
Снимките продължават повече от 7 години, като през това време екипът на "хамелеоните" се внедрява в агитките на "армейците", "сините", канарчетата" от "Ботев" (Пд) и т.н. Главната роля на полицейски инспектор е поверена на актьора Стойко Пеев.
"Искам филмът да се прожектира на феновете, за да може, ако не всичките, то поне една част от тях да се замислят, че с хулиганските си прояви гонят хората от стадионите - пожела си сценаристът и режисьор Шишков. "Футболни хамелеони" бе излъчен по БНТ.
Доста сполучлив "футболен" филм е според мен "ИГРАТА НА ТЕХНИЯ ЖИВОТ" (The Game of Their Lives, 2005), който е посветен на легендарния отбор на САЩ, съставен почти само от аматьори, който нанесъл поражение над именитите национали на Англия на Световното първенство по футбол през 1950г. в Бразилия. Американците тогава не успяват да постигнат нещо повече, но победата им с 1:0 над Англия остава в историята. И в това няма нищо чудно. Защото преди мача шансовете за победа на САЩ над Англия били оценявани 500:1, а след него вестник "New York Times" отказал да публикува резултата, съмнявайки се в истинността на получената информация.
Има и един много интересен документален филм на BBC под същото заглавие "The Game of Their Lives" (2002), който пък е посветен на сензационното представяне на отбора на КНДР (Северна Корея) на Световното първенство през 1966г. в Англия.
Представителите на далечната комунистическа държава тогава били смятани за абсолютни аутсайдери. За тях се знаело толкова малко, сякаш пристигат от луната. И въпреки това именно скромните корейци успяват да смаят света, елиминирайки двукратните световни шампиони от Италия. Дори и на четвъртфинала срещу феноменалния тогава тим на Португалия те шокират всички, след като до 25-ата минута повеждат с 3:0. Сензацията, която можеше да последва, би надминала всичко видяно в историята... ако не се бе разиграл Еузебио - черната перла на португалците, който вкарва четири от петте гола за своя отбор. Може би затова някои английски вестници излезли на следващия ден със заглавието: "Еузебио - КНДР - 5:3", което съвсем не е преувеличение.
Но филмът на британските кинематографисти не свършва дотук, а разказва и за посрещането на героите в родината им. За пръв път западен снимачен екип получава безпрецедентен достъп да снима в тази самоизолирала се страна. Отново благодарение на футбола. Е, как тогава да не се съгласи човек, че тази игра е способна на чудеса!

Тъй като моя милост бе споменат без да си е казал името в предишния пост сега реших вече да изляза на светло с него. Ще се опитам да направя кратък коментар за всяка от кандидатурите. "Бягство към победата" наистина предлага един парад на световни футболни звезди плюс Батко Слай, който сигурно е загубил доста време докато разбере разликата между европейския и американския футбол, и нищо повече. Най-ценния кадър за мен е, когато той надрасква в едно тефтерче таен знак, в който аз лично разпознах буквата "Л" по начина по който тя седи на емблемата на Левски (вгледай се в този детайл и ще ти направи впечатление). "Трето полувреме" съм го гледал и там всичко е доста далеч от истината, от нареждането на войниците със заредени автомати до тъчлинията, та чак до ролята на прогермански настроения спортен деятел Швецов, който е направен участник в мача. Като цяло обаче съветската кинематография не обича да предава точно събитията в подобен род филми, тъй като във филма "Гол в Спаската врата" от 1990 се говори с доста неточности за участието на СССР на олимпийските игри през 1952 г. След първенството и отпадането от Титова Югославия по решение на Сталин ЦДКА, който е почти целия национален отбор, бива разформирован, а някои играчи за известно време не се чуват никакви, докато края на филма показва как руските национали (по това време играчи от другите републики напрактика няма) доволни тръгват към хоризонта. Филмите с хулигани няма да ги коментирам, тъй като не ми импонират, докато за филма "Гол" единствения реален момент е победата над Нюкасъл на Челси с 1:0 за ФА Къп с победен гол на Патрик Клуйверт. Най-добрият игрален футболен филм за мен е "Чудото от Берн". Там актьорите приличат почти 1 към 1 с реалните играчи, екипите, топката, стадионът, детайлите от мача и дори таблото с детайли е изпипано почти до съвършенство. Като добавим и стабилната актьорска игра горещо ти препоръчвам да гледаш този филм ако вече не си го направил :)

Благодаря много за коментара - много е интересен и точен. Признавам, че има много пропуски в списъка ми от филми за футбола. Възможно е "Чудото от Берн" да е най-големият! Но признавам, че не съм гледал този филм, макар че съм чел за него и вероятно напълно заслужава суперлативите, с които пишеш за него. Ще се опитам в най-скоро време да го намеря и да го гледам. Много се радвам на коментари като твоя, които ми дават възможност да науча допълнителни подробности и да си съставя по- пълна и по-точна картина по темата, за която пиша.

Радвам се, че написаното от мен ти хареса и може да ти служи като някакъв баромер. Всъщност всякаква подобна класация винаги крие в себе си много условности, тъй като човек не може да има поглед върху всички кинематографии. Знам, че в Турция са правени над 30 филма на футболна тематика, но лично аз не знам нито един да е стигнал до България. От останалите, филма на подобна тематика който изпуснахме е "Любимец 13", където аз лично виждам в образа на по-добрия близнак еталона за голям играч по това време - Гунди. От италианската школа искам да посоча "Дон Камило", където участват именитите играчи от 80 - те Карло Анчелоти, Роберто Бонинсеня, Роберто Пруцо, Лучано Спинози и Агостино Ди Бартоломей, а в лицето на Терънс Хил има и прилично актьорско присъствие. Добавям и "Зидан: Портрет на 21 век", който представлява едно проследяване на играта на Зизу от 17 различни камери по време на срещата с Виляреал през 2005 г., когато той бива изгонен минута преди края. Покрай инфото за този филм се натъкнах на още един подобен - "Футбол както никога преди" от 1970 г., който проследява играта на легендата на Манчестър Ю Джордж Бест срещу Ковънтри. За "червените дяволи" любимия филм е "Отвъд обетована земя", когато ги показват в месеците след требъла през 1999 г. и във филма участват някои компрометиращи фенове като травестита Фуфу Ламар. Поне за мен първата поява на футболен филм извън СССР (който съм засичал) е „Лъвът от Ещрела” от 1947 г., показващ съперничеството между изключително силния за времето си тим на Спортинг, чиято нападателна линия е известна като "Петте виоли", и Порто на фона на една любовна история. За финал ще спомена един югославски филм, чието име за съжаление се губи някъде по тетрадките където съм го записал по време на гледането по култовата сръбска телевизия Пинк плюс. Сюжетът се развива около преминаването на един югославски треньор в Германия, но най-ценния кадър е когато той и мениджъра сядат да гледат олимпийския финал 68-ма между България и Унгария :)

Купата (1999) с Робърт Дювал е много по - хубав филм за футбола , от повечето цитирани филми тук.

Поправка - филмът е от 2000 г.

off shore pharmacy reviews http://sundrugstore.net/products/provera.htm verify pharmacy permit number