Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Блогрол
1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Постинг
13.06.2010 14:06 -
МАЛКОЛМ МАКДАУЕЛ НАВЪРШИ 67 ГОДИНИ
Днес с най-голямо удоволствие и признание отбелязвам рождения ден на един от любимите си актьори – превъзходния Малколм Макдауел, достигнал зенита си в гениалния филм на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм”. За мен неговият Алекс ще остане в историята на киното като пример на демонично актьорско превъплъщение.
Малколм Макдауел е роден на 13 юни 1943г. в Лийдс (Англия). Неговият баща, който бил собственик на бар и алкохолик, го изпратил да учи в частно училище, но Малколм не го завършил и се върнал у дома, където започнал да помага в семейния бизнес. После станал търговски агент на една фирма за продажба на кафе и съвършено случайно, за да не остане назад от своя приятелка, посещаваща вечерни актьорски курсове, решава и той да се пробва на сцената.
Макдауел извървява трудния път на много млади провинциални актьори, характеризиращ се с упорита борба с простонародния йоркширски акцент в училище, а после – със скитнически живот в състава на малка театрална трупа, който го отвежда на остров Уайт. Накрая, попадайки най-сетне в Кралската шекспировска трупа, освен на сцената в Стратфорд, се изявява и в лондонския театър „Олд-вик”, основно като статист. Забелязва го бъдещият знаменит режисьор Кен Лоуч, който му дава възможност да дебютира на екрана във филма „Нещастната крава” (Poor Cow, 1967), в който участва в 2-минутна сцена. Но дори и тя била изрязана впоследствие при монтажа. Но скоро след това, докато играел на сцената на театър „Роял Корт”, е забелязан от Линдзи Андерсън - един от лидерите на движението на „сърдитите млади мъже”, които поставили началото на т.нар. „свободно британско кино” в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, отличаващо се със своя суров реализъм и антиконформизъм.
Андерсън поверява на Малколм Макдауел главната роля в своя филм „АКО...” (1968) – своеобразен отклик на студентските протестни движения във Франция и Германия по онова време.
Въпреки определено фотогеничната външност на Макдауел, във всичко останало този млад актьор бил пълна противоположност на наложилите се канони за мъжка красота. Но онова, което моментално приковава вниманието, са неговите необикновени сини очи и най-вече извиращата от тях дързост и предизвикателност. Актьорската индивидуалност на Малколм Макдауел се оказва идеална за ролята на гимназиста Майк Травис, който оглавява бунта срещу оковите на традициите и произвола на методите на възпитание в консервативните частни училища на Англия.
Не е никак случайно, че само три години по-късно именно Малколм Макдауел е избран от Стенли Кубрик за главната роля в знаменития „ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ” (1971) – един от най-ярките и ключови филми на 70-те години, останал и до днес върхово постижение в актьорската биография на Макдауел.
Никога няма да забравя как Алекс (Макдауел) в началото на тази сюрреалистична кинопоема изящно и артистично (под музиката на своя любим Бетовен) извършва серия от хулигански набези, а после – след специалната обработка, на която го подлагат в затвора – загубва агресивните си импулси, което едва не му коства живота, когато трябва да понесе отмъщението на своите бивши жертви.
Най-напред в зададения от Кубрик условно стилизиран маниер младият актьор демонстрира до какви чудовищни ексцеси може да доведе абсолютната разкрепостеност на личността, а впоследствие вече с помощта на по-реалистичната естетика на „съпреживяването” разкрива с не по-малка убедителност как предишният свободен човек може лесно да се превърне в беззащитна жертва, преминавайки през „терапията” за манипулиране на съзнанието, на което държавата подлага непокорните членове на обществото.
През 1973г. Малколм Макдауел изпълнява още една емблематична роля във филма „О, ЩАСТЛИВЕЦО!” (реж. Линдзи Андерсън). В него героят му вече не е бунтар, а отявлен приспособленец, който опитва да се нагажда към най-различните ситуации, в които попада в хода на действието. Започвайки своето пътешествие през различните слоеве на английското общество, воден от най-елементарното желание да преуспее като търговски пътник, Майк Травис (Малколм Макдауел) извървява дълъг път на разочарования, отвиквайки даже да се усмихва. И когато самият Линдзи Андерсън, появяващ се накрая в кадъра, моли попадналия на проби за филма „О, щастливецо!” Майкъл да се усмихне, той го прави с усилие едва след като получава удар по главата с ръкописа на сценария.
Последният филм от своеобразната трилогия за живота в съвременна Великобритания на Линдзи Андерсън е „Болница „Британия” (1982). В него все същият Майк Травис (акт. Малколм Макдауел) се изявава като телевизионен репортер, попаднал в ръцете на маниак-хирург, който има намерение да създаде съвършен човек от различни части. В този филм героят на Макдауел вече не е централен персонаж, а само един от многото, обхванати от общото безумие, царящо в обществото.
Именно тези 4 филма на Линдзи Андерсън и Стенли Кубрик превръщат Малколм Макдауел в звезда, но и донякъде ограничават неговия диапазон. Защото в нито един филм впоследствие той не успява да достигне отново до равнището на актьорско съвършенство, постигнато в тези киношедьоври.
Майор Флашмен в „Кралски блясък” (1975) на Ричард Лестър е нещо като героя от „О, щастливецо!”, но в условията на XIX век, Калигула пък от едноименния скандален филм на Тинто Брас (1979) — е похотлив злодей, който прилича на Алекс от „Портокал с часовников механизъм”. Напомнящ на Алекс със своето демонично излъчване е и неговият персонаж от филма „Прехвърлянето” (1979), който навремето много харесвах.
Повечето от филмите с участието на Макдауел, заснети през 80-те години в Холивуд, не се отличават с нищо особено. Впрочем, вероятно има и лични причини за този регрес в кариерата на големия актьор. И най-вероятно те са свързани с неговите пиянски и наркотични ексцесии, довели до разводите с актрисите Марго Бенет и Мери Стийнбъргън.
В началото на 90-те години се появиха няколко филма, в които Малколм Макдауел се опита да възроди своята предишна репутация. Един от тях например е „Цареубиец” на Карен Шахназаров (1991). В него Макдауел се превъплъщава в пациент на психиатрическа болница, който се мисли за участник в разстрела над семейството на реския император Николай II, извършен от болшевиките след Октомврийската революция.
Малколм Макдауел продължава и днес да се снима много в киното – но предимно във второстепенни роли във второразредни кинофилми и телевизионни сериали.
Той е баща на 5 деца – две от брака му с американската актриса Мери Стийнбъргън и три от сегашната му съпруга Кели.
Малколм Макдауел е роден на 13 юни 1943г. в Лийдс (Англия). Неговият баща, който бил собственик на бар и алкохолик, го изпратил да учи в частно училище, но Малколм не го завършил и се върнал у дома, където започнал да помага в семейния бизнес. После станал търговски агент на една фирма за продажба на кафе и съвършено случайно, за да не остане назад от своя приятелка, посещаваща вечерни актьорски курсове, решава и той да се пробва на сцената.
Макдауел извървява трудния път на много млади провинциални актьори, характеризиращ се с упорита борба с простонародния йоркширски акцент в училище, а после – със скитнически живот в състава на малка театрална трупа, който го отвежда на остров Уайт. Накрая, попадайки най-сетне в Кралската шекспировска трупа, освен на сцената в Стратфорд, се изявява и в лондонския театър „Олд-вик”, основно като статист. Забелязва го бъдещият знаменит режисьор Кен Лоуч, който му дава възможност да дебютира на екрана във филма „Нещастната крава” (Poor Cow, 1967), в който участва в 2-минутна сцена. Но дори и тя била изрязана впоследствие при монтажа. Но скоро след това, докато играел на сцената на театър „Роял Корт”, е забелязан от Линдзи Андерсън - един от лидерите на движението на „сърдитите млади мъже”, които поставили началото на т.нар. „свободно британско кино” в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, отличаващо се със своя суров реализъм и антиконформизъм.
Андерсън поверява на Малколм Макдауел главната роля в своя филм „АКО...” (1968) – своеобразен отклик на студентските протестни движения във Франция и Германия по онова време.
Въпреки определено фотогеничната външност на Макдауел, във всичко останало този млад актьор бил пълна противоположност на наложилите се канони за мъжка красота. Но онова, което моментално приковава вниманието, са неговите необикновени сини очи и най-вече извиращата от тях дързост и предизвикателност. Актьорската индивидуалност на Малколм Макдауел се оказва идеална за ролята на гимназиста Майк Травис, който оглавява бунта срещу оковите на традициите и произвола на методите на възпитание в консервативните частни училища на Англия.
Не е никак случайно, че само три години по-късно именно Малколм Макдауел е избран от Стенли Кубрик за главната роля в знаменития „ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ” (1971) – един от най-ярките и ключови филми на 70-те години, останал и до днес върхово постижение в актьорската биография на Макдауел.
Никога няма да забравя как Алекс (Макдауел) в началото на тази сюрреалистична кинопоема изящно и артистично (под музиката на своя любим Бетовен) извършва серия от хулигански набези, а после – след специалната обработка, на която го подлагат в затвора – загубва агресивните си импулси, което едва не му коства живота, когато трябва да понесе отмъщението на своите бивши жертви.
Най-напред в зададения от Кубрик условно стилизиран маниер младият актьор демонстрира до какви чудовищни ексцеси може да доведе абсолютната разкрепостеност на личността, а впоследствие вече с помощта на по-реалистичната естетика на „съпреживяването” разкрива с не по-малка убедителност как предишният свободен човек може лесно да се превърне в беззащитна жертва, преминавайки през „терапията” за манипулиране на съзнанието, на което държавата подлага непокорните членове на обществото.
През 1973г. Малколм Макдауел изпълнява още една емблематична роля във филма „О, ЩАСТЛИВЕЦО!” (реж. Линдзи Андерсън). В него героят му вече не е бунтар, а отявлен приспособленец, който опитва да се нагажда към най-различните ситуации, в които попада в хода на действието. Започвайки своето пътешествие през различните слоеве на английското общество, воден от най-елементарното желание да преуспее като търговски пътник, Майк Травис (Малколм Макдауел) извървява дълъг път на разочарования, отвиквайки даже да се усмихва. И когато самият Линдзи Андерсън, появяващ се накрая в кадъра, моли попадналия на проби за филма „О, щастливецо!” Майкъл да се усмихне, той го прави с усилие едва след като получава удар по главата с ръкописа на сценария.
Последният филм от своеобразната трилогия за живота в съвременна Великобритания на Линдзи Андерсън е „Болница „Британия” (1982). В него все същият Майк Травис (акт. Малколм Макдауел) се изявава като телевизионен репортер, попаднал в ръцете на маниак-хирург, който има намерение да създаде съвършен човек от различни части. В този филм героят на Макдауел вече не е централен персонаж, а само един от многото, обхванати от общото безумие, царящо в обществото.
Именно тези 4 филма на Линдзи Андерсън и Стенли Кубрик превръщат Малколм Макдауел в звезда, но и донякъде ограничават неговия диапазон. Защото в нито един филм впоследствие той не успява да достигне отново до равнището на актьорско съвършенство, постигнато в тези киношедьоври.
Майор Флашмен в „Кралски блясък” (1975) на Ричард Лестър е нещо като героя от „О, щастливецо!”, но в условията на XIX век, Калигула пък от едноименния скандален филм на Тинто Брас (1979) — е похотлив злодей, който прилича на Алекс от „Портокал с часовников механизъм”. Напомнящ на Алекс със своето демонично излъчване е и неговият персонаж от филма „Прехвърлянето” (1979), който навремето много харесвах.
Повечето от филмите с участието на Макдауел, заснети през 80-те години в Холивуд, не се отличават с нищо особено. Впрочем, вероятно има и лични причини за този регрес в кариерата на големия актьор. И най-вероятно те са свързани с неговите пиянски и наркотични ексцесии, довели до разводите с актрисите Марго Бенет и Мери Стийнбъргън.
В началото на 90-те години се появиха няколко филма, в които Малколм Макдауел се опита да възроди своята предишна репутация. Един от тях например е „Цареубиец” на Карен Шахназаров (1991). В него Макдауел се превъплъщава в пациент на психиатрическа болница, който се мисли за участник в разстрела над семейството на реския император Николай II, извършен от болшевиките след Октомврийската революция.
Малколм Макдауел продължава и днес да се снима много в киното – но предимно във второстепенни роли във второразредни кинофилми и телевизионни сериали.
Той е баща на 5 деца – две от брака му с американската актриса Мери Стийнбъргън и три от сегашната му съпруга Кели.
40 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА „ПОРТОКАЛ С ...
84 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕНЛИ КУБРИК
85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕНЛИ КУБРИК
84 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕНЛИ КУБРИК
85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕНЛИ КУБРИК
Защо мъжете губят апетит към секс игрите...
Камиони със снимки на зародиши по шведск...
Любовни стихове
Камиони със снимки на зародиши по шведск...
Любовни стихове
Следващ постинг
Предишен постинг
да е жив и здрав! Дано след 67 да дойде нов силен за него период. Тъй като постоянно го следя доколкото мога след "Ако...", "Портокал с часовников механизъм" и "О, щастливецо", съм си мислела, че просто зрялата възраст му отне важна част от онова бунтарско излъчване... Какво пък - идващите години могат да бъдат само предизвикателство.
цитирайДаже неговият портокал ми породи разни асоциации..
http://tera.blog.bg/drugi/2009/11/28/portokal-s-chasovnikov-mehanizym.445015
цитирайhttp://tera.blog.bg/drugi/2009/11/28/portokal-s-chasovnikov-mehanizym.445015