Вчера (22 юни) навърши 61 години Мерил Стрийп – безспорно номер едно сред живите киноактриси и една от най-великите в историята на киното заедно с Катрин Хепбърн и Джина Роуландс, според мен. Използвам като повод нейната, макар и не кръгла годишнина, за да напомня отново на любителите на киното за нейния път в драматичното изкуство и за гениалните й превъплъщения на екрана, особено във филм като „Изборът на Софи”.
Наричат я „жената с хилядата лица”, „актрисата-хамелеон”, „най-интелигентната и сериозна” представителка на актьорската гилдия в Холивуд, която обаче се отличава драстично от типичните звезди на американската „фабрика за сънища”.
Знаменитата актриса Мерил Стрийп бе в центъра на вниманието на последния международен кинофестивал в Рим миналата есен. Неговите организатори й връчиха престижната фестивална награда Марк Аврелий за изключителния й принос в развитието на киното.



По-рано миналата година името на Мерил Стрийп бе включено в американската Зала на актьорската слава във връзка с отбелязването на нейната 60-годишнина на 22 юни.
Мерил Стрийп е родена в Съмит, Ню Джърси през 1949 г. Като малка мечтае да стане оперна певица. Завършва школата по драматично майсторство към Йелския университет. Дипломната й работа е в пиеса, наречена „Жабите”, в която играе заедно със Сигурни Уивър. Представлението се състояло в плувния басейн на колежа.
Първата роля в киното на бъдещата филмова богиня е във филма на Фред Цинеман „Джулия” (1977 г.), в който блестят Джейн Фонда и Ванеса Редгрейв.
Две години по-рано Мерил изпълнила главната роля в театралната постановка на Джоузеф Пап „Око за око”. Именно тази пиеса поставила началото на нейния тъжен роман с актьора Джон Казале, изиграл Фредо Корлеоне в първите две части на „Кръстникът”. Независимо, че по това време вече бил женен, той не устоял на чара на младата актриса. Двамата се влюбили и дори заживели заедно. И точно, когато научили, че са одобрени за участие в „Ловецът на елени”, (1978) станало ясно, че Джон е болен от рак на костите. Участието му във филма на Майкъл Чимино можело и да пропадне, ако не било застъпничеството на Робърт Де Ниро. Това била единствената лента, в която Мерил Стрийп и Джон Казале се снимали заедно. После тя изпълнила главната роля в прочутия тв-сериал „Холокост” (1978), който бил отличен с 8 награди „Еми”, в това число и за най-добра женска роля на Мерил Стрийп.


Мерил Стрийп в кадър от "Ловецът на елени" (реж. Майкъл Чимино, 1978)

Актрисата обаче не се появила на церемонията по награждаването, защото била край леглото на своя любим, на когото оставали броени дни живот.
В едно интервю след неговата смърт Мерил Стрийп споделя, че каквото и да прави занапред, винаги ще усеща болката от тази загуба...
Тя се омъжила за скулптора Дон Гъмър и има от него 4 деца. Бракът й се оказал един от най-здравите в Холивуд. Двамата и до днес са заедно.


Мерил Стрийп със съпруга си Дон Гъмър

Независимо от безупречната „семейна биография”, жълтата преса обаче не пропуска да припише на Мерил романтични забежки с някои от многобройните й екранни партньори. На първо място с Клинт Истууд, с когото се снима във филма „Мостовете на Медисън” (1995). Под неговата режисура Мерил Стрийп се превъплъщава в провинциална домакиня, която се влюбва в преминаващ столичен фотограф (Кл. Истууд).
За изпълнението си в "Мостовете на Медисън" Мерил Стрийп получава поредната номинация за „Оскар”. Впрочем, още след след участието й в семейната драма на Робърт Бентън „Крамер срещу Крамер”, което е отличено с „Оскар” за поддържаща роля, става традиция почти ежегодното включване на Мерил Стрийп в списъка на актрисите, претендиращи за най-престижната награда. Номинирана е общо 16 пъти – повече дори от легендарната Катрин Хепбърн, която обаче е получавала статуетката 4 пъти. А Стрийп е триумфирала досега два пъти.
Освен за участието си в „Крамер срещу Крамер” тя е отличена с „Оскар” и за гениалното си превъплъщение във филма на Алън Пакула „Изборът на Софи” (1982). Лично за мен нейното изпълнение в този филм е сред най-силните женски роли, които съм виждал някога на екрана. По силата на своето въздействие то е сравнимо само с превъплъщението на Джина Роуландс от филма на Джон Касаветис "Жена под влияние" (1974).
Мерил оценява доста скептично възможностите за изява, които й предлага съвременната киноиндустрия. „Получавам годишно до три интересни сценария – само три! При това в два от тях ролите съвсем не са подходящи за мен. Затова ако ми се удаде да се снимам поне в един филм годишно, считам че ми е провървяло.” – споделя тя. Въпреки това, в момента са в процес на завършване няколко нови филма с нейно участие.
Миналата есен излезе „Джули и Джулия” – адаптация по книгата на Джули Пауъл, която е известен кулинар-любител. Мерил Стрийп изигра блестящо ролята на знаменитата специалистка и популяризаторка на френската кухня Джулия Чайлд и бе номинирана за пореден път за наградата „Оскар”.
Вижте откъс от портрета на Мерил Стрийп, който включих в един от епизодите на моето предаване "Другото кино", излъчен през юни 2009г. по VTV по случай нейната 60-годишнина. 

bgchart.net/in/12695 Оценете този сайт в Рейтинг класацията THERATING.NET

Благодаря ти:)

този епизод не съм искала никога да го гледам отново, това беше първата ми среща с Мерил Стрийп, после "Ловецът на елени" - благодаря, че го припомни. Чувството, което тя предизвиква вероятно у всеки човек, е любов, човешка топлина освен силата на актьорския и талант. Пожелавам и всичко най-добро занапред.

Най-голямата, която познавам! Велика!
Да е здрава и играе още много!