Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Блогрол
1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Постинг
25.07.2010 15:07 -
30 ГОДИНИ БЕЗ ВИСОЦКИ – ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ, НО ПЕСНИТЕ МУ ОСТАВАТ…
Автор: kastel
Категория: Изкуство
Прочетен: 3840 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2010 15:20
Прочетен: 3840 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 25.07.2010 15:20
Днес се навършват точно 30 години от смъртта на легендарния руски поет, музикант и актьор. Той починал в съня си на 25 юли 1980г. в своя московски апартамент. Все още не се знае каква е истинската причина за тази преждевременна кончина. Съвременниците на Висоцки предполагат, че сърцето му е спряло да бие в резултат на силно алкохолно отравяне на организма.
Внезапната смърт на човека, превърнал се в легенда приживе, дълбоко разтърси навремето не само жителите на бившия Съветски съюз, но и хиляди негови почитатели по целия свят, включително и в България. Това неочаквано събитие нарушило щателно планирания ход на 22-те летни олимпийски игри, открити няколко дни по-рано в Москва. Преди да настъпи утрото на 25 юли 1980г. столицата на СССР била необикновено тиха и почти безлюдна. Но скръбната вест мигновено променила всичко. Независимо от информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора започнали да прииждат в Москва, за да се простят с любимия си бард. Въпреки официалните спънки, Владимир Висоцки е изпратен като национален герой. Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участвало в неофициалната церемония по прощаването, което снимали само чуждестранни телевизионни компании.
Днес по главните руски тв-канали ще бъдат показани няколко уникални документални филма, в които са включени за пръв път някои от кадрите от погребението на Висоцки, заснети преди 30 години от френски и германски оператори.
Например тези:
Последно сбогом от Марина Влади и майката на Висоцки
Руските зрители ще могат да видят също за пръв път уникални снимки, запечатали изпълнението на Висоцки в спектакъла „Хамлет”, които били включени в сръбски телевизионен филм от 1976г., направен по време на провеждането на Международния театрален фестивал (БИТЕФ) в Югославия. Архивните кадри били открити през 2008г. 30-годишнината от смъртта на Висоцки ще послужи и като повод на много жълти издания да извадят неизвестни досега сензационни факти за взаимоотношенията на поета с актрисата Марина Влади.
Двамата се запознали през 1967г. Владимир Висоцки тогава бил млад и надежден актьор от Театъра на Таганка. А Марина Влади – световноизвестна френска кинозвезда, позната на зрителите от целия Съветски съюз с ролята й във филма. „Вещицата” (The Blonde Witch, 1956).
Висоцки бил просто запленен от нейното очарование, след като гледал този филм. Не се сдържал и казал на режисьора Юрий Любимов: „Ще направя всичко, за да стане моя жена!”
И по време на една вечер, посветена на гостите на Московския международен кинофестивал, Марина Влади, която също била сред тях, била поканена в Театъра на Таганка. Представяли спектакъла „Пугачов” с участието на Владимир Висоцки. Марина била потресена от неговата игра и на почерпката след представлението се оказала в една компания с Висоцки. В своите спомени Марина Влади пише за необикновеното им запознанство и за неочакваното признание в любов от мъжа, когото видяла за пръв път. „Но аз съм тук само за няколко дни. Имам три деца и Москва е толкова далече от Париж. Ти също имаш семейство и деца, работа и слава, но въпреки всичко твърдиш, че нищо няма, че искаш да бъда твоя жена”. Скоро след първата им среща Марина отново идва в Москва. Само че Висоцки по това време бил в Сибир, за участие в снимки. Марина също започва да се снима във филма на Сергей Юткевич „Сюжет за малък разказ”. И след завръщането на Висоцки в Москва двамата се срещат отново. Оженват се на 1 декември 1970г.
Но това са лични истории, подробности от които може да научи всеки, ако има време и желание да се рови в жълти издания.
Моята цел днес е да отдам дължимото на твореца Владимир Висоцки, оставил името си в историята не само на руската, но и на световната култура.
За последен път той се е снимал за филм на ленинградския режисьор Вячеслав Виноградов, който го поканил в Ленинград в средата на април 1980г. Имал намерение да запише неговото изпълнение на песента „Охота на волков” (Лов на вълци) на сцената на драматичния театър „Максим Горки”, след което да го включи в своя филм „Я помню чудное мгновение...” Никой тогава не е мислел, че този запис ще се окаже последният в живота на артиста. Снимали на 16 април. Висоцки трябвало да изпълни само една песен, но той не можел да изпълни точно тази песен просто така, от раз, по поръчка. И се получил чудесен мини-концерт от най-прочутите му песни. изпълнения. Цензорите обаче не разрешили на режисьора Виноградов да използва във филма си записа на „Лов на вълци”. Дори наредили той да бъде унищожен, както и останалите изпълнения на Висоцки в този паметен ден.
Кадрите от последния запис с участието на Владимир Висоцки за пръв път се появили в ефир през 1983г. в един друг филм, озаглавен „Я возвращаю Ваш портрет”.
А самият Вячеслав Виноградов монтирал тайно малък 16-минутен филм, озаглавен „Высоцкий: песни-монологи”. В телевизионния кинофонд на Петербург този филм се завърнал едва през годините на перестройката. И когато станало възможно е показан по случай една от годишнините на Владимир Висоцки. Предлагам ви да видите чудесното изпълнение на песента „Охота на волков”, записано в Ленинград на 16 април 1980 – само три месеца преди смъртта на Висоцки. Нека да го запомним именно такъв!
Внезапната смърт на човека, превърнал се в легенда приживе, дълбоко разтърси навремето не само жителите на бившия Съветски съюз, но и хиляди негови почитатели по целия свят, включително и в България. Това неочаквано събитие нарушило щателно планирания ход на 22-те летни олимпийски игри, открити няколко дни по-рано в Москва. Преди да настъпи утрото на 25 юли 1980г. столицата на СССР била необикновено тиха и почти безлюдна. Но скръбната вест мигновено променила всичко. Независимо от информационното затъмнение, наложено от официалните власти, стотици хиляди развълнувани хора започнали да прииждат в Москва, за да се простят с любимия си бард. Въпреки официалните спънки, Владимир Висоцки е изпратен като национален герой. Невиждано множество от скърбящи мъже и жени участвало в неофициалната церемония по прощаването, което снимали само чуждестранни телевизионни компании.
Днес по главните руски тв-канали ще бъдат показани няколко уникални документални филма, в които са включени за пръв път някои от кадрите от погребението на Висоцки, заснети преди 30 години от френски и германски оператори.
Например тези:
Последно сбогом от Марина Влади и майката на Висоцки
Руските зрители ще могат да видят също за пръв път уникални снимки, запечатали изпълнението на Висоцки в спектакъла „Хамлет”, които били включени в сръбски телевизионен филм от 1976г., направен по време на провеждането на Международния театрален фестивал (БИТЕФ) в Югославия. Архивните кадри били открити през 2008г. 30-годишнината от смъртта на Висоцки ще послужи и като повод на много жълти издания да извадят неизвестни досега сензационни факти за взаимоотношенията на поета с актрисата Марина Влади.
Двамата се запознали през 1967г. Владимир Висоцки тогава бил млад и надежден актьор от Театъра на Таганка. А Марина Влади – световноизвестна френска кинозвезда, позната на зрителите от целия Съветски съюз с ролята й във филма. „Вещицата” (The Blonde Witch, 1956).
Висоцки бил просто запленен от нейното очарование, след като гледал този филм. Не се сдържал и казал на режисьора Юрий Любимов: „Ще направя всичко, за да стане моя жена!”
И по време на една вечер, посветена на гостите на Московския международен кинофестивал, Марина Влади, която също била сред тях, била поканена в Театъра на Таганка. Представяли спектакъла „Пугачов” с участието на Владимир Висоцки. Марина била потресена от неговата игра и на почерпката след представлението се оказала в една компания с Висоцки. В своите спомени Марина Влади пише за необикновеното им запознанство и за неочакваното признание в любов от мъжа, когото видяла за пръв път. „Но аз съм тук само за няколко дни. Имам три деца и Москва е толкова далече от Париж. Ти също имаш семейство и деца, работа и слава, но въпреки всичко твърдиш, че нищо няма, че искаш да бъда твоя жена”. Скоро след първата им среща Марина отново идва в Москва. Само че Висоцки по това време бил в Сибир, за участие в снимки. Марина също започва да се снима във филма на Сергей Юткевич „Сюжет за малък разказ”. И след завръщането на Висоцки в Москва двамата се срещат отново. Оженват се на 1 декември 1970г.
Но това са лични истории, подробности от които може да научи всеки, ако има време и желание да се рови в жълти издания.
Моята цел днес е да отдам дължимото на твореца Владимир Висоцки, оставил името си в историята не само на руската, но и на световната култура.
За последен път той се е снимал за филм на ленинградския режисьор Вячеслав Виноградов, който го поканил в Ленинград в средата на април 1980г. Имал намерение да запише неговото изпълнение на песента „Охота на волков” (Лов на вълци) на сцената на драматичния театър „Максим Горки”, след което да го включи в своя филм „Я помню чудное мгновение...” Никой тогава не е мислел, че този запис ще се окаже последният в живота на артиста. Снимали на 16 април. Висоцки трябвало да изпълни само една песен, но той не можел да изпълни точно тази песен просто така, от раз, по поръчка. И се получил чудесен мини-концерт от най-прочутите му песни. изпълнения. Цензорите обаче не разрешили на режисьора Виноградов да използва във филма си записа на „Лов на вълци”. Дори наредили той да бъде унищожен, както и останалите изпълнения на Висоцки в този паметен ден.
Кадрите от последния запис с участието на Владимир Висоцки за пръв път се появили в ефир през 1983г. в един друг филм, озаглавен „Я возвращаю Ваш портрет”.
А самият Вячеслав Виноградов монтирал тайно малък 16-минутен филм, озаглавен „Высоцкий: песни-монологи”. В телевизионния кинофонд на Петербург този филм се завърнал едва през годините на перестройката. И когато станало възможно е показан по случай една от годишнините на Владимир Висоцки. Предлагам ви да видите чудесното изпълнение на песента „Охота на волков”, записано в Ленинград на 16 април 1980 – само три месеца преди смъртта на Висоцки. Нека да го запомним именно такъв!
Вълнообразно
ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ - УМИРАЩИЯТ С ВСЯКА ПЕС...
ЗВЕЗДНИТЕ ДВОЙКИ НА ЕКРАНА И В ЖИВОТА – ...
75 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСО...
ЗВЕЗДНИТЕ ДВОЙКИ НА ЕКРАНА И В ЖИВОТА – ...
75 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ВИСО...
Следващ постинг
Предишен постинг
О, всеки кон от нас е стар...
О, всеки кон от нас е стар, изпитан,
летял е триумфално с храбър мъж,
зограф е позлатявал неведнъж
върху икони нашите копита.
Огъваха ни с брони гърбовете
и рицар честен, но и рицар-гад.
Най-лудият от нае веднъж въведе
сам Калигула в римския Сенат.
© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev
цитирайО, всеки кон от нас е стар, изпитан,
летял е триумфално с храбър мъж,
зограф е позлатявал неведнъж
върху икони нашите копита.
Огъваха ни с брони гърбовете
и рицар честен, но и рицар-гад.
Най-лудият от нае веднъж въведе
сам Калигула в римския Сенат.
© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev