ДРУГОТО КИНО :: ЛЕГЕНДАТА БЪСТЪР КИЙТЪН

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Блогрол

1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2010 23:39 - ЛЕГЕНДАТА БЪСТЪР КИЙТЪН

Автор: kastel Категория: Изкуство

Прочетен: 4449 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2010 23:48

Днес се навършиха 115 години от рождението на легендарния комик от нямото кино Бъстър Кийтън. Всъщност неговото истинско име е Джоузеф Франсис Кийтън, а прозвището си „Бъстър” (на сленг означава нещо необикновено, страхотно падане) получава от самия Хари Худини, който бил потресен от това, че тримесечният Кийтън не само оцелява, но не получава дори драскотина след ужасно падане от високи стълби.

Малкият Бъстър участва още от тригодишен заедно със своите родители в семейното акробатично шоу „Тримата Кийтън”. На 6 години вече владее до съвършенство акробатичната техника и с успех изпълнява различни комедийни номери. През 1917г. след разпадането на семейното трио започва да се снима в комедиите на известния комик Роско (Фати) Арбъкъл, като първата е „Месарчето” (The Butcher Boy, 1917). В тези комедийни неми късометражки освен Фати и Кийтън участва и комикът Ол Сент-Джон.

Кадър от филма "Нашето гостоприемство" (1923)

Изобретателността на Кийтън, отличната му физическа форма и запомнящите се гегове (нерядко той използва свои сценични находки) бързо го правят толкова популярен, че през 1919г. продуцентът Дж. Шенк предлага да се създаде нова компания за производство на комедийни късометражки с основна звезда Бъстър Кийтън.
След като през 1921г. тази фирма е преименувана на „Бъстър Кийтън продакшънс” популярността на филмите с участието на Кийтън нараства още повече. Такива филми като „Една седмица”, (1920) утвърждават репутацията му не само като главен изпълнител, но също така и като съсценарист и сърежисьор. Постепенно Кийтън се превръща в основен конкурент на Чарли Чаплин и Харолд Лойд. Публиката е очарована от неговата безстрастна маска на екрана, която не се променя каквото и да се случи. „Великото каменно лице” на най-немия от комиците на нямото кино обаче успява по абсолютно магически начин да предава широката гама от чувства на своя на пръв поглед безизразен персонаж.

Изобретявайки все по-невероятни и трудни за изпълнение трикове, той достига върховете на пластичната образност, внасяйки в света на ексцентричната комедия непривични дотогава смисъл и дълбочина. Преливащи от горчива и тънка ирония, неговите превъзходни филми са истински апотеоз на самотния и беззащитен човек, принуден до оцелява в студения и враждебен свят на модерния 20-ти век.

Паралелите с героя на Чаплин са неизбежни и дори не са малко изследователите на киното, които поставят Бъстър Кийтън по-високо от създателя на „Треска за злато”. Това, разбира се, е безсмислено, защото и единият, и другият си имат своето място и значение в киното, които никой не може да им оспорва. Н в тази връзка ми идва на ум филмът на Бертолучи „Мечтатели” (2003) и по-специално сцената в която американецът Матю (Майкъл Пит) и французинът Тео (Луис Гарел) се скарват жестоко, заради пристрастията си - съответно към Кийтън и Чаплин. (Вижте откъс от сцената тук).

След 1923г. Кийтън започва да прави пълнометражни комедии, характеризиращи се със перфектната си структура и монтаж и с все по-невероятни по своята сложност рисковани трикове, задълбочаващи усещането за непреодолимата пропаст между героя на Бъстър и окръжаващия го свят.

Превъзходни филми, като „Три епохи” и „Нашето гостоприемство”, (1923); „Младият Шерлок” и „Навигаторът” (1924) надхвърлят рамките на пародийните паралели на известни сюжети или митове, отразявайки трагичното светоусещане на личността, превърнала се в заложник на техническия прогрес и прагматичното мислене.

Гениалният филм „Генералът” (The General, 1927), пародиращ по невероятен начин военната митология на южняците, на практика се оказва последната велика творба на Бъстър Кийтън.

Бъстър Кийтън в кадър от "Генералът" (1926)

Той постепенно изгубва контрола върху производството на своите филми, преживява и лична драма след развода с актрисата Натали Талмедж и започва все по-често да посяга към алкохола, което се отразява върху физическата му форма. А преходът към звуковото кино прави ненужно богатството от изразителни средства, които правеха толкова неповторими немите шедьоври на Кийтън.
През 30-те и 40-те години продължава от време на време да се появява на екрана, но по-често се изявява на сцената и в цирка.
Вината за това е на кинокомпанията Metro-Goldwyn-Mayer (MGM), която много се страхувала за своето безценно „капиталовложение” и затова го заставяла да използва в трудните сцени дубльори. Постепенно под влияние на MGM се променя и персонажът на Кийтън. Ако героят от неговите неми комедии успява да излезе победител благодарение на поразителната си находчивост, то в звуковите филми на MGM Кийтън все по-често играе простовати неудачници, добре имитирайки провинциалния им акцент.

Все пак филмът „Леко и свободно” (Free and Easy, 1930), в който участвали освен Бъстър Кийтън още немалко звезди (Анита Пейдж, Робърт Монтгомери и др.) става доста популярен в онези години. Това е най-касовата кинокомедия на MGM през 1930г. Но въпреки сериозните разходи за неговото производство, фактически липсват натурни снимки, а цялото действие се развива в павилионите на MGM. Просто не може да става и дума за сравнение със страхотните сцени на падащия локомотив от горящия мост и прекрасните кадри от сражението във филма на Кийтън „Генералът” (1926). Кийтън си остава великолепен и в „Леко и свободно” прави всичко, което може. Във филма има много забавни епизоди, на поклонниците на Кийтън ще е интересно да видят музикалните номера с негово участие.
Но въодушевени от зрителския успех на този филм, шефовете на MGM продължават и занапред да предлагат на Кийтън подобни роли, които не му дават никакъв простор за импровизация. През следващите три години той се снима в 6 звукови комедии на MGM, които носят немалки печалби на компанията. Но депресията и алкохолизмът на Кийтън се задълбочават и през 1933г. го уволняват преди да изтече срока на договора. Впоследствие Кийтън винаги е споделял, че този контракт с MGM е „най-голямата грешка в моя живот”…
Но не бива да се мисли, че Бъстър Кийтън не става за звуковото кино. Напротив, той доказва, че може да направи добър звуков филм, като никой друг. Достаточно е да видим чудесната късометражка „Grand Slam Opera”, 1936), заснета от него по собствен сценарий, или пък звуковата комедия с негово участие „Le Roi des Champs-Elysees”, 1934), разпространявана само във Франция, но не и в САЩ.
Впрочем, препоръчвам на онези, които биха желали да разберат какви са истинските причини за залеза на Бъстър Кийтън, да гледат документалния филм „Смешно до болка”: Бъстър Кийтън и MGM” (So Funny, It Hurt: Buster Keaton & MGM, 2004). Той започва със следната фраза на Джеймс Карън, актьор и приятел на Кийтън: „Искам да ви разкажа историята за това, как Бъстър Кийтън идва в MGM като един от най-великите комици на света и как след пет години вече го смятат за напълно нетрудоспособен”. Филмът разкрива много убедително как Metro-Goldwyn-Mayer разрушава неподражаемия стил на Кийтън, унищожавайки неговия персонаж, в резултат на което съсипва режисьорската му кариера.

Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин репетират прочутата сцена от филма "Светлините на рампата".

През следващите две десетилетия може да зърнем неговото характерно лице в епизодични роли от велики филми, като „Булевардът на залеза” (1950) на Били Уайлдър, „Светлините на рампата” (1952) на Чарли Чаплин, „Около света за 80 дни” (1956) на Майкъл Андерсон, „Този луд, луд, луд, луд свят” (1963) на Стенли Крамер. На церемонията по връчване на наградите „Оскар” през 1960г. е удостоен със почетно отличие за „своите уникални таланти, допринесли за появата на безсмъртни комедии на екрана”.
През 1965г. се снима в един чернобял експериментален късометражен филм, озаглавен „Филм”, по Самюел Бекет.Да се измъкне от какъвто и да било поглед - това е единственото желание на персонажа на великия актьор, който е хванат като в капан от писателя на абсурда в тази не много известна кинотворба, режисирана от Алън Шнайдер. В продължение на 20 минути застаряващият кумир от нямото кино прекарва времето си в бягство от камерата, която обаче неуморно го следва. Навсякъде, откъдето минава, той премахва всичко, което би могло да го гледа...докато накрая зрителят открива едноокото му лице и разбира, че камерата не е нищо друго освен… неговият поглед.

През своята кариера Бъстър Кийтън изпълнява над 120 роли и сам режисира няколко десетки филма.
След развода си с Натали Талмедж, от която има двама сина, той се жени още два пъти. Вторият му брак просъществува едва 3 години, но с третата си съпруга Елинор Бъстър Кийтън живее щастливо 26 години – до своята смърт на 1 февруари 1966г.