Панчо Недев МОДЕРНА ХИТРОСТ (притча) След Промените и в Горите тилилейски, Кума Лиса станала член на Висшия горски съвет. Подписала клетвена декларация, че се отказва от досегашния си биологичен порок да души и яде кокошки, патици, яребици, фазани. Обещала да се преобрази тотално в тревопасен веган – да се храни само с плодове и зеленчуци. Макар че тази нейна еволюция да не била кой знае колко полезна за селячеството, все пак хората били щастливи, че това хитро и коварно животно вече не посягало на техните кокошки, патици и пуйчета. Защото онова, което тя си хапвала от овощните и зеленчукови градини, било капка в морето. Но отказвайки се от своето месоядство, Кума Лиса си запазвала вродената хитрост и при новите обективни обстоятелства. Побързала да се регистрира в Горския търговския регистър като едноличен търговец и управител на „Театрална и художествена АРТ-агенция” с предмет на дейност: селекция, образование и възпитание на младото вървящо и хвъркато птиче поколение за професионална реализация в родната гора и в чужбина. Заработили трескаво няколко школи, курсове и ферми за подготовка на бъдещи арт-звезди – певци, художници, артисти, писатели, журналисти… В началото не само консервативното горско общество, но и селяните от околността доста скептично и присмехулно се отнесли към прехвалените дейности на Лисицата. Защото рейтингът на всички горски училища, сюрии и глутници; на всички обществени сдружения, комитети и съвети, катастрофално падал. Но когато първите курсисти успешно завършили обучението си с узаконени дипломи, и били назначени в чуждестранни фирми с официални договори, рейтингът на Кума Лиса и нейната агенция изведнъж скокнал до върха на дърветата. Не минала и година, пред триумфалната дупка… пардон, пред парадния вход на АРТ- агенцията, започнали да се редят дълги опашки. Родители, баби и дядовци, братя и сестри, чичовци и вуйчовци лично водели своите пилета, пуйчета, яребички, фазанчета пред портите на голямата къща на Лисицата. Пътят до този вход се превърнал в символ на Пътя към холивудското съзвездие, към голямата слава и големите пари. Но след година-две злите езици на горските вещици започнали да шушукат на ухо, че в подземията на голямата къща на АРТ-агенцията ставали необичайни, странни неща. Дивите горски прасета, като ровели дъбовата шума за жълъди, случайно разбъчкали тапите на няколко добре замаскирани комина, от които изригнал фонтан от омайващи миризми на печено, пържено и готвено месище. Пораснали вече ярки, пуйчета, яребички, фазанчета започнали мистериозно да изчезват от списъците на курсистите и от семействата на опечалените родители като внезапно разболели се от смъртоносна епидемия, покосени от сърдечни и мозъчни удари, катастрофирали по пътищата към задграничното си щастие – сакралната Американска мечта и Европейския АРТ-пазар. А още по-злите и развързани езици заговорили на по-висока октава за някакви мистериозни, божествени софри, купони, оргии и приеми в подземията на агенцията. Там Кума Лиса пирувала със строго подбирани екземпляри от висшето горско, политическото и културно общество: лъвове и тигри, вълци и чакали, мечоци и диви прасета. По миризмата от комините на подземните кухни, подивелите от глад селски кучета подушвали и докладвали за печени пилета, пуйчета, фазани, пъдпъдъци… Чак тогава опечалените родители и близки на тайнствено изчезващите курсисти, изглежда се стреснали, проумели новата, модерна хитрост на Лисицата. И започнали не само да мърморят и открито да говорят, но и да се организират и готвят за бунт.