1 Кор 12:7 "А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза."

ОБЩ ПРЕГЛЕД. Святия Дух се проявява чрез различни духовни дарби, които са дадени на вярващите (1Кор 12:7). Тези проявления на Духа имат за цел изграждане и освещаване на църквата (1Кор 12:7). Тези духовни дарби не са идентични с дарбите и служенията, споменати в Римл. 12:6-8 и Еф 4:11, при които вярващият получава сила и способност да служи в църквата по един по-постоянен начин. Списъкът в 1Кор 12:8-10 не е задължително да е изчерпателен, а също така дарбите могат да се проявяват в различни комбинации.

1) Проявленията на Духа се дават според волята на Духа (1Кор 12:11), при нужда и съобразно настойчивото желание на вярващия (12:31; 14:1).

2) Някои дарби могат да се проявяват регулярно чрез един човек и вярващият може да има повече от една дарба, с цел да послужи на конкретните нужди. Вярващият трябва да желае да има "дарби", а не само една дарба (1Кор 12:31;14:1).

3) Не е библейско или мъдро да се предполага, че щом като някой употребява по-впечатляваща дарба, то този човек е по-духовен от този с по-незабележима дарба. Освен това притежаването на дарба не означава, че Бог одобрява всичко, което човек прави или поучава. Духовните дарби не бива да се бъркат с плода на Духа, който е по-тясно свързан с християнския характер и освещение (Гал 5:22-23).

4) Проявлението на духовните дарби може да бъде подправено от Сатана или от лъжливи работници, които се представят за Христови слуги (Мат 7:21-23; 2Кор 11:13-15; 2Сол 2:8-10). Вярващият не трябва да вярва на всяко духовно проявление, но трябва да изпитва "духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света" (1Йоан 4:1; ср. 1Сол 5:20-21).

ОТДЕЛНИ ДАРБИ. В 1Кор 12:8-10 ап. Павел изброява различни дарби, които Святия Дух дава на вярващите. Въпреки че той тук не определя техните особености, ние можем да заимстваме от други места в Писанието какво те може да представляват.

1) Слово на мъдрост. Това е мъдро изявление, изговорено под въздействието на Святия Дух. То прилага откровението на Божието Слово или мъдростта на Святия Дух към конкретна ситуация или проблем (ДА 6:10; 15:13-22). Това обаче не е като да имаш Божията мъдрост в ежедневието. Последното се постига с усърдно учене и размишление върху Божиите пътища и Неговото Слово, както и чрез молитва (Як 1:5-6).

2) Слово на знание. Това е говорене, вдъхновено от Святия Дух, което разкрива знание за хора, обстоятелства или Библейска истина. Често е тясно свързано с пророчеството (ДА 5:1-10; 10:47-48; 15:7-11; 1Кор 14:24-25).

3) Вяра. Това не е спасителна вяра, но особена свръхестествена вяра, дадена от Святия Дух, която прави християнинът способен да вярва в Бог за необикновеното и чудотворното. Това е вяра, която премества планини (1Кор 13:2) и често се среща в комбинация с други проявления като изцеления и чудеса ( Марк 11:22-24; Лука 17:6).

4) Дарби на изцеление. Тези дарби са дадени на Църквата за възстановяване на физическото здраве чрез свръхестествени действия (Мат 4:23-25; 10:1;ДА 3:6-8; 4:30).
Множественото число ("дарби") обозначава изцеляване на различни болести и навежда на мисълта, че всяко изцеление е конкретен дар от Бога. Въпреки че дарбите на изцеление не са дадени конкретно на всеки човек от църковното тяло (ср. 1Кор 12:11, 30), всички вярващи могат да се молят за болни. Когато има вяра, болният ще бъде изцелен (виж статията БОЖЕСТВEНО ИЗЦЕЛЕНИЕ). Може да се получи изцеление и в резултат на покорство на наставленията в Яков 5:14-16.

5) Вършене на велики дела. Това са проявления на свръхестествена сила, които променят естествения курс на природата. Те включват божествени действия, при които Божието царство се изявява срещу Сатана и злите духове.

6) Пророчество. Трябва да направим разграничение между пророчеството като временно проявление на Духа (1Кор 12:10) и пророчеството като дарба на служение за църквата (Еф 4:11). Като дарба на служение, пророчеството е дадено само на някои вярващи, които трябва да служат като пророци в църквата. Като духовно проявление, пророчеството потенциално е на разположение на всеки изпълнен с Духа християнин (ДА 2:17-18).

Относно пророчеството като духовно проявление:

а) Пророчеството е специална дарба, която дава способност на вярващия да изказва слово на откровение пряко от Бога, подтикван от Святия Дух (1Кор 14:24-25, 29-31). То не е изнасяне на вече подготвена проповед.

б) Както в СЗ, така и в НЗ пророчеството основно не е предсказване на бъдещето, а прогласяване на Божията воля и наставляване, и насърчаване към Божия народ за праведност, вярност и устояване (14:3).

в) Посланието на пророчеството може да разкрива състоянието на нечие сърце (14:25) или да дава подкрепа, насърчение, утеха, предупреждение или осъждение (14:3, 25-26, 31).

г) Църквата има право да не приеме пророчества от този вид като непогрешимо послание, защото много лъжепророци ще влязат в църквата (1Йоан 4:1). Следователно всяко пророчество трябва да се изпитва дали е истинско и вярно (1Кор 14:29, 32; 1Сол 5:20-21), като си задаваме въпроса дали е в съответствие с Божието Слово (1Йоан 4:1), дали насърчава към благочестив живот (1Тим 6:3) и дали е изговорено от някой, който искрено живее под Христовото Господство (1Кор 12:3).

д) Пророчеството действа по Божията воля, а не по волята на хората. НЗ никога не отбелязва църквата целенасочено да търси откровение или водителство от тези, които твърдят, че са пророци. Пророчеството се дава на църквата, само когато Бог вземе инициативата (1Кор 12:11; 2Пет 1:21).

7) Разпознаване на духовете. Тази дарба е конкретна дадена от Духа способност за правилно разпознаване и отсъждане на пророчества и разграничаване дали изговореното е от Святия Дух. Към края на века, когато лъжеучителите и изкривяването на Библейското християнство ще нарасне неимоверно тази дарба ще бъде изключително важна за Църквата.

8) Говорене разни езици. Относно "езиците" (от гръцки глосса) като свръхестествено проявление на Духа, трябва да имаме предвид следните неща:

а) Езиците могат да бъдат на съществуващ говорим език (ДА 2:4-6) или на езици, непознати на Земята - "ангелски езици" (1Кор 13:1; виж статията Говорене на езици). Тези езици не са били учени от говорещия и често са неразбираеми както за говорещия(14:4), така и за слушателя (14:16)

б) Говоренето на езици включва общуване между човешкия дух и Божия Дух, така че вярващият да говори пряко на Бога (т.е в молитва, хваление, благославяне и благодарност). Говоренето на езици осъществява общение или разговор с Бога на нивото на духа, а не на ума (1Кор 14:2, 14) и молитва за себе или за други под прякото въздействие на Святия Дух, отделено от действието на ума (ср. 1Кор 14:2, 4, 15, 28; Юда 1:20).

в) Езиците в събранието трябва да са придружени с дадено от Духа тълкуване, което предава съдържанието и значението на изговореното на събраните вярващи (1Кор 14:3, 27-28). То може да съдържа откровение, знание, пророчество или кратко поучение за църквата (ср. 1Кор 14:6).

г) Говоренето на езици в събранието трябва да бъде регулирано. Говорещият никога не може да бъде в "транс" или "да не може да се контролира" (1Кор 14:27-28; виж статията Говорене на езици).

9) Тълкуване на езици. Това е способност, дадена от Духа за разбиране и предаване на смисъла на изговореното на езици. Когато са разтълкувани за църквата, езиците служат или като призив за поклонение и молитва, или като пророчество. По този начин тялото от вярващи може да участва във вдъхновеното от Духа откровение. Когато езиците са разтълкувани, те могат да бъдат средство за наставление, когато цялото събрание откликва на изговореното (ср. 14:6, 13).Дарбата може да бъде дадена на тези, които говорят езици. Така че тези, които говорят езици, трябва да се молят и за дарбата да тълкуват (1Кор 14:13).