Шон Пен е един от любимите ми актьори и с най-голямо удоволствие отбелязвам неговата рождена дата – 17 август. Той е едва на 49 години, а вече е успял да се снима в 47 филма – при това в най-разнообразни роли – от драматични до комедийни. Според мен, той е сред най-ярките последователи на блестящи таланти като Марлон Брандо и Робърт де Ниро.

   Сред триумфа си на последната церемония по връчване на най-престижните награди в киното, Шон Пен се нареди сред осемте американци, които са печелили на два пъти „Оскар” за главна роля. Първият му успех бе през 2004-та за изпълнението в чудесния филм на Клинт Истууд „Реката на тайните”, а вторият - за ролята в „Милк” (2008) на Гюс ван Сант. В него той се превъплъти в политика-гей Харви Милк, превърнал се в символ на борбата за граждански права на хомосексуалистите в САЩ и застрелян през 1978г.

   Любопитно е, че Шон Пен надделя в надпреварата за „Оскар” над Брад Пит, с когото си партнира в новия филм на Терънс Малик „Дървото на живота”. Напълно възможно е и догодина единият от двамата да попадне отново сред номинираните за престижното отличие, а защо не и двамата...

   В края на миналата година Шон Пен получи и наградата на името на Стенли Кубрик, която се дава за върхови постижения в киното от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. „Този популярен актьор, режисьор и продуцент е истинска филмова икона. Ролите и темите, които разработва във филмите си, са едновременно провокативни и вдъхновяващи зрителите от цял свят” - заяви Питър Морис, директор на лосанжелиското представителство на организацията при връчването на наградата на Шон Пен.
   Вероятно малцина знаят, че Шон Пен бе обявен за режисьор на годината (2007) на предпоследния кинофестивал в Палм Спрингс за филма си „Сред дивата природа”. Тази творба бе отличена и на церемонията по връчване на наградите за независимо кино „Готам” като най-добър филм на 2007-а. Тя бе номинирана и за „Оскар” в две категории. Аз също много харесах този филм и вярвам, че няма да е далеч денят, в който Шон Пен ще получи „Оскар” и като най-добър режисьор.

   Миналата година той бе председател на главното фестивално жури в Кан. Куриозното е, че по същото време Пен игра себе си във филма на Бари Левинсън „What Just Happened”, в който има сцена с премиерата на измислен филм с негово участие именно на кинофестивала в Кан.
   Шон Пен е известен с активната си гражданска позиция, проявена особено силно срещу управлението на бившия американски президент Джордж Буш, когото призоваваше многократно да спре войната в Ирак и язвително критикуваше  за „примитивните  му възгледи за доброто и злото”. Веднъж дори заяви публично, че мястото на хора като Буш-младши е в затвора. Впрочем скоро предстои да излезе филмът „Fair Game” с Пен в главната роля, който засяга темата за това как администрацията на бившия президент на САЩ е подвела общественото мнение, че Саддам Хюсеин крие оръжия за масово унищожение, за да може да започне войната в Ирак.
   Още по-нетърпелив съм да видя изпълнението на любимия ми актьор във филм на италианеца Паоло Сорентино, който е посветен на усилията на популярен рок музикант да разкрие убиеца на своя баща – бивш нацист, избягал навремето от Хитлер в САЩ. Но ще трябва да почакам до догодина. В едно обаче се убеждавам все повече – Шон Пен много внимателно подбира филмите, в които се снима, опитвайки се и чрез тях да отстоява своята смела гражданска позиция. Което му прави чест, според мен.

 

Основателно е сравнението на Шон Пен с филмови гении като Марлон Брандо и Робърт де Ниро, както пише Красимир Кастелов. Силен аргумент за това са и особеностите на таланта му - ирационален, нетрадиционен, многопосочен...Пластичността и неординерността наистина придава феноменалност в естетическата оценка на този първокласен актьор...