Просто не успявам да отделя внимание на всичките си любими кинотворци, родени под знака на зодия Лъв. Без малко да пропусна да отбележа, че Едуард Нортън навърши 40 години на 18 август. Той е роден в Бостън, Масачузетс, но детството му преминава в Колумбия, Мериленд. Майка му, която била учителка по английски език, умира от мозъчен тумор през 1997г. Баща му е бил прокурор в администрацията на президента Картър. Едуард от съвсем малък проявява необичайна за възрастта си сериозност и целеустременост. Още на 5 години решил да се посвети на актьорството, след като гледал спектакъл с участието на неговата гледачка. Завършва история в престижния Йейлски университет през 1991г. По време на следването интересът му към театъра се задолбочава още повече. Но след това заминава в Япония, за да работи в компанията Enterprise Foundation, принадлежаща на дядо му Джеймс Раус, който бил виден строителен предприемач, благодарение на когото са построени някои от най-интересните квартали в Колумбия, Мериленд (където пораснал Нортън), а също и в Балтимор, Бостън и др. В Япония Нортън работи за кратко и като учител по английски в известната езикова школа NOVA Group.

   След завръщането си в Ню Йорк Нортън се посвещава на театъра. Играе на малки сцени извън Бродуей, но припечелва допълнително като сервитьор. Приели го в компанията New York Signature Theater Company, където и до днес е член на директорския съвет. Точно по това време холивудските продуценти издирвали подходящ актьор за поддържащата роля на младеж със сериозно психическо разстройство в трилър с участието на Ричард Гиър. Леонардо Ди Каприо се отказал и се наложило да бъдат прослушани над 2100 претенденти, преди да се спрат на Нортън, чиято игра впоследствие била оценена много високо. Младият актьор получава първата си номинация за „Оскар” за второстепенна роля, но преди това спечелва Златен глобус. След „Първичен страх” Нортън се снима във „Всеки казва: Обичам те” на Уди Алън (1996) и в „Народът срещу Лари Флинт” (1996). През 1998 година увеличава теглото си с 15 килограма, натрупвайки мускулатура, за да може да се превъплъти в опасен скинхед за ролята в „Американска история Х”, която му донесла нова номинация за „Оскар”, този път в категорията най-добър актьор. През 1999-та участва редом с Брад Пит в култовия филм на Дейвид Финчър „Боен клуб”, а през 2000 година дебютира и като режисьор в „Изкушението” (2000).
През последните години се е снимал още в „Прецакването” (2001) с Робърт Де Ниро и Марлон Брандо, в „Смърт за Смучи” (2001), във „Фрида” (2002), където има голям принос в написването на сценария, в „Червения дракон” (2002), в „25-ият час” (2002) на Спайк Лий, номиниран за „Златна мечка” и „Златен глобус”, „Италианска афера” (2003), „Небесно царство” (2005) на Ридли Скот, „Илюзионистът” (2006), „Невероятният Хълк” (2008) и в „Гордост и слава” (2008), в който играе заедно с Джон Войт и Колин Фаръл.