Неотдавнашният арест на знаменития кинорежисьор Роман Полански продължава  да занимава културния елит от целия свят. Не само негови колеги, но и много видни политически дейци продължават да се застъпват за 76-годишния майстор на киното, изразявайки както негодование, така и удивление във връзка със задържането му от швейцарските власти в навечерието на кинофестивала в Цюрих.

И докато коментарите по тази тема не секват, не са малко журналистите, които се опитват да намерят смислен отговор на въпроса, каква собствено е причината, накарала прославения режисьор да се реши на рисково пътуване извън границите на франция.  
Медиите цитират изказвания на френски наблюдатели, според които Полански би трябвало да знае, че неговият арест в чужбина е много вероятен и той несъмнено го е знаел, след като в продължение на много години е бил далеч по-предпазлив. Но решението му да приеме поканата на организаторите на кинофестивала в Цюрих е оценявано като крайно непредпазливо от негова страна.

Историята на дългогодишните взаимоотношения на Роман Полански с американското  правосъдие е показателен пример за това колко дълго тази институция е готова да чака, преди в даден момент да залови, преследван от нея човек.
Както е известно Роман Полански бе арестуван на летището в Цюрих още след пристигането си от Париж на 26 септември. Той бе поканен за участие в международен кинофестивал, в рамките на който трябваше да му бъде връчена награда за изключителния му принос в развитието на киното. Вместо това местната полиция, основавайки се на заповед за арест, издадена в САЩ още през 1978 г., както и на  международна заповед за задържане от 2005 г., изпрати изтъкнатия кинотворец в затвора. Не са малко експертите, според които няма големи основания да се вярва, че Полански може да бъде пуснат на свобода под гаранция до разглеждане на американското искане за неговото екстрадиране в САЩ. В края на краищата в сегашната неприятна ситуация 76-годишният режисьор се оказа именно поради факта, че навремето е избягал, след като е бил пуснат под гаранция.

През 1977 г. Роман Полански бил арестуван по обвинение в изнасилване на непълнолетно момиче - 13-годишната Саманта Геймър. Впоследствие между прокуратурата и режисьора била слючена сделка: в замяна на признаване на вина в не толкова тежко престъпление като изнасилване, а в развращаване на непълнолетна, от Полански били снети всички останали обвинения и той бил освободен под гаранция до произнасяне на присъдата. Съгласно договорените условия на гаранцията, той можел да напусне САЩ, за да завърши започнат филмов проект в Европа. През 1978 г. - буквално в навечерието на произнасянето на присъдата - съдията по делото на Полански съобщил на неговите адвокати, че възнамерява да осъди режисьора на затвор и последващо депортиране от САЩ (Полански е гражданин на Франция).
Именно това подтикнало Полански, който се надявал до този момент на условна присъда, да избяга в Европа. Първоначално той живял известно време в Лондон, но не след дълго се установил във Франция, която както е известно е прочута с това, че никога не предава свои граждани на чужди държави. Оттогава до днес Полански винаги е пътувал само в страни, които никога не биха го предали на САЩ – като Полша, Германия, Чехия. Положението се усложнява от факта, че за извършеното от Полански няма срок на давност: по закон принципът за срока на давност не се отнася за лица, признали своята вина и очакващи произнасянето на присъда. Полански на няколко пъти се опитвал чрез своите адвокати да постигне прекратяване на делото, но американските съдии или отговаряли с отказ, или настоявали за личното присъствие на Полански, на което той никога не се съгласил.
В момента Роман Полански очаква решение  на швейцарския съд за екстрадиция в САЩ и както изглежда – такова решение ще бъде взето. "Няма никакви формални основания да се откаже на САЩ искането за екстрадиране на Полански. Такова решение би било публично предизвикателство спрямо Америка. А Швейцария нито сега, нито когато и да било е имала желание да засяга по някакъв начин Съединените щати. Така че решението на швейцарските власти, най-вероятно няма да бъде в полза на Полански", твърди цюрихски юрист, цитиран от френските медии.
Роман Полански не е първият престъпник, спрямо когото американското правосъдие проявява удивителна упоритост и търпение. "Това е принцип на американското правораздаване: ако си престъпник и те чака американски съд, то рано или късно ще се изправиш пред него - казва американският юрист Лео Рудолф. – Времето в дадения случай не е най-важният фактор. Както, впрочем, и твоите заслуги пред света или Америка".

Така например знаменитата джаз певица Нина Симон (истинско име - Юнис Катлин Уеймън), която става световноизвестна и като борец за правата на чернокожите, е била принудена да напусне завинаги САЩ, намирайки се на върха на своята кариера. Това се случва през 1970 г. До този момент тя била записала няколко десетки албума, които се превърнали в хитове. Певицата се познавала лично с Мартин Лутър Кинг и е сред първите чернокожи, започнали да включват в своя репертоар песни, засягащи темата за борбата за граждански права. Нина Симон се радвала на милиони поклонници не само в САЩ, но и по целия свят . И въпреки това, когато се установило, че американските данъчни служби се канят да я разследват и дори да я обвинят в неплащане на данъци, певицата решила да напусне САЩ. (По-късно в своята автобиография Симон пише,  че не е имала никакво отношение към финансовите си дела, с които се занимавал нейният съпруг и продуцент Ендрю Страуд по онова време, с когото впоследствие тя се разделила).
Нина Симон забегнала първоначално чак в Барбадос, завъртайки роман с тамошния премиер, а когато натискът от страна на американските данъчни служби се засилил, певицата се преместила най-напред в Либерия, а после - в Швейцария. Но за разлика от Полански, срещу Нина Симон не били предявени никакви формални обвинения, поради което тя можела свободно да изнася концерти из цяла Европа, но пътищата й към Америка били завинаги отрязани. Нина Симон умира във Франция през 2003 г.

Нещо подобно се случило и с Чарли Чаплин. През 1952 г. той  напуснал САЩ, опасявайки се от преследване от страна на ФБР и комисията към Американския конгрес по разследването за антиамериканска дейност. Оттогава Чаплин заживял в Швейцария и едва през 1972 г. посетил за кратко САЩ, за да си получи почетната награда „Оскар”, която му била присъдена за огромния му принос в киноизкуството.

Далеч по-малко е провървяло обаче на Джеф Кърни, служещ към ВВС на САЩ. Като талантлив лингвист той бил командирован към едно от подразделенията на разузнаването на американските военно-въздушни сили в Берлин. Там именно бил завербуван от източногерманското разузнаване "Щази". Водейки се формално на служба към ВВС на САЩ, Кърни работел към Агенцията за национална сигурност – организация, занимаваща се с електронен шпионаж. В течение на много години той предавал свръхсекретна информация на ГДР. През 1984 г. е преместен от Германия в САЩ, където продължил да работи към ВВС и Агенцията за национална сигурност в една база в Тексас. През 1985 г., опасявайки се от разобличение, той дезертирал от ВВС и избягал в ГДР, добирайки се дотам през Швеция и Полша. В „Щази” бил оценен високо. Получил гражданство от ГДР, бронзов медал "За заслуги" към националната народна армия на ГДР и златен медал "Братство по оръжие". В Берлин имал собствен апартамент и високоплатена работа като консултант на "Щази". Уверен в своята сигурност, гражданинът на ГДР Йенс Кърней обичал да се хвали с това, че докато бил Джефри Кърни служел в американското разузнаване. Но след падането на Берлинската стена и обединението на Германия, част от документацията на "Щази" попада в ръцете на американците. И през април 1991 г. в бившия Източен Берлин агенти на управлението за специални разследвания към ВВС на САЩ извършили операция по арестуването на Кърни. Според разказите на очевидци, няколко въоръжени лица нахлули в дома на Кърни и без никакво обяснение го отвели насила с автомобил. В самолета на път за САЩ му били предявени официални обвинения в дезертьорство и шпионаж. През декември 1991 г. Кърни се признал за виновен в замяна на по-лека присъда: осъден е на 38 години затвор, които били веднага намалени на 20 години с право на предсрочно освобождаване след излежаване на половината от присъдата. И през 2002 г. Кърни е освободен. Той се опитал да се върне в Германия, заявявайки, че има право на това като гражданин на ГДР. Обаче властите на вече обединена Германия отказали да признаят валидността на паспорта му и се обявили против неговото допускане на германска територия. Според данни на германски вестници, Кърни живее в САЩ, в щата Охайо.

Боби Фишер бе обявен за национален герой на САЩ през 1972 г.

Знаменитият американски шахматист Боби Фишер е човекът, за когото се смята че има основна заслуга за нарушаване световната хегемония на съветската гросмайсторска школа. И ако все още има критици, които се съмняват в гениалността на Роман Полански, то по отношение на Боби Фишер никога не е имало подобно съмнение. 11-ят световен шампион по шахмат без съмнение е велик шахматист. Той се прочул още 14-годишен, след като станал най-младият американски шахматен шампион в историята. На 15 и половина години пък бил най-младият в света гросмайстор. И накрая през 1972 г. на 29-годишна възраст Фишер спечелва световната титла, побеждавайки в Рейкявик Борис Спаски. Именно тогава той се превръща в национален герой за Америка: медиите се надпреварват да окачествяват неговото постижение като една от най-знаменателните американски победи над СССР по време на студената война.
Но след мача в Рейкявик Фишер престана да участва в турнири и дори се отказа да защитава своята титла през 1975 г. Отношението към него в родината му постепенно се променя. Той старателно избягва журналистите, а без подкрепата на медиите престава да бъде знаменитост. А опитът му да си върне шахматната слава и да припечели малко пари предизвикал сериозен конфликт с американското правосъдие. През 1992 г. Боби Фишер се договорил със своя стар съперник Борис Спаски за мач-реванш в Белград. Но още преди неговото провеждане американските власти му напомнят, че участието му дори и в спортен двубой на територията на Югославия е нарушение на санкциите на ООН против бивша Югославия. Указ на президента Джордж Буш-старши задължавал всеки гражданин на САЩ да спазва тези санкции.

Боби Фишер и Борис Спаски играха и в Белград, разделяйки си 5 млн. долара

И въпреки че получил писмено предупреждение да не участва в двубоя в Белград, Фишер свиква пресконференция, на която демонстративно плюе върху документа. Веднага след мача-реванш (спечелен от Фишер, който получил около $3 млн.) по настояване на министерството на финансите на САЩ, което било отговорно за спазване на санкциите срещу Югославия, американски съд издава заповед за арест на прославения шахматист.
Фишер отказва да се върне в САЩ и известно време живее в Унгария, Филипините и накрая в Япония. Но натискът от американските власти спрямо японските власти се засилва с времето. Страхът, че ще бъде екстрадиран от Япония, превръща Фишер в един от най-яростните противници на САЩ. Така например той публично призовава за убийството на американския президент Джордж Буш-младши, приветства терористичните атаки на 11 септември 2001 г. и даже написва писмо до Осама бен Ладен.
В един момент САЩ решава да обяви паспорта на Фишер за невалиден. Великият шахматист, който се оказва без документи в Япония, бе арестуван и когато японските власти подготвяха неговото екстрадиране в САЩ той се обърна към света с молба да му бъде предоставено някъде политическо убежище и гражданство: това бе единственият начин да се спаси от принудително връщане в САЩ, където го очакваше затвор.

Към края на живота си Фишер бе арестуван в Япония

На призива се отзова Исландия, която бе благодарна на легендарния гросмайстор за това, че мачът в исландската столица Рейкявик през 1972 г. направи малката страна известна по целия свят. На 23 март 2005 г. Фишер пристигна в Исландия, където прекара остатъка от живота си. Той почина на 17 януари 2008 г.

Статията е интересна.Заглавието убийствено.