Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
1. IMDB
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
2. cinefish
3. 24kvadrata
4. http://nav.blog.bg
5. cine
6. В моята стая
7. POZOR
8. framespotting (movie blog)
9. Let's Pop Culture
10. Kиноманите
11. Сайтът на Роджър Еберт
12. cinemaxp
13. MUBI
14. One Flew Over The Cinema
15. 8 милиметра – блог за кино и литература
16. movies.bg
Постинг
08.11.2009 12:20 -
АЛЕН ДЕЛОН НАВЪРШИ 74 ГОДИНИ
На 8 ноември преди 74 години е роден Ален Делон (Alain Delon), който си остава и до днес любимият френски актьор на много киномани.(вижте видеото)
.jpg)
Той израснал в малко градче – днес предградие на Париж, където в детството му периодически го изключвали от различни училища. В началото на 50-те години служил във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работил като продавач, сервитьор, портиер. Дебютирал в киното през 1957г. във филма „Quand la femmes s"en mele”. Решаваща за неговата кариера се оказала 1960 година, когато два филма с негово участие спечелили международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплътил в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграл напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти. Тези два различни филма му дали възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор. Във филма на Рене Клеман пресъздал образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко.
Ален Делон и Ани жирардо в "Роко и неговите братя" (1960)
Големият италиански режисьор харесал младия французин и година по-късно Ален Делон се появил на парижка сцена в театралната постановка на Висконти „She"s a Whore”. През 1963г. Лукино Висконти поверил на Делон една от главните роли във великолепната си екранизация по Лампедуза „Гепардът”. Междувременно друг велик италиански режисьор – Микеланджело Антониони – го снима с Моника Вити в „Затъмнението” (1962).
След тези сериозни, драматични изпълнения, последвало участие в костюмната, приключенска лента „Черното лале” (1964), след който започва масовото тиражиране на неговия облик на романтичен герой. Това, може би, е причината да пропусне да се развие като сериозен драматичен актьор от световен мащаб. Но трябва все пак да му отдадем дължимото – защото Делон периодически е напомнял на всички, че умее и да се превъплъщава, а не само да бъде екранен красавец. И макар че донякъде прекалява с участието си в развлекателни филми, не можем да отречем че някои от тях са се превърнали в истинска класика. Например „Авантюристите” (1967), в който играе в тандем с Лино Вентура и „Борсалино” (1970), където е партньор на Жан-Пол Белмондо).
През 1967г. участва в един от най-хубавите черни филми в историята на киното „Самурай” на Жан-Пиер Мелвил. Неговият герой е хладнокръвен наемен убиец със собствен кодекс на честта. Не само характерът, но и външнят му вид от този забележителен филм се превърнали в прототип за много други киногерои, вдъхновявайки знаменити режисьори, като Джон Ву например за филми като „Убиецът” (1989).
На Мелвил и Делон се е удало да създадат в рамките на криминалния жанр същата атмосфера на ужасяваща самота, която се опитва да пресъздаде в своите психологични филми по онова време Антониони. Ален Делон работи с Жан-Пиер Мелвил още на два пъти: в кримките „Червеният кръг” (1970) и „Полицаят” (1972). Но преди това се снимал заедно с Роми Шнайдер в криминалната драма „Басейнът” (1969).
Във филма на Джоузеф Лоузи „Убийството на Троцки” (1972) Делон пресъздава много убедително Рамон Меркадер – убиеца на Троцки. И независимо от това, че филмът нямал успех, четири години по-късно отново приема да се снима във филм на Лоузи. За ролята си в „Г-н Клайн” (1976) е номиниран за френската награда „Сезар” за най-добър актьор. Любопитното е, че само година преди да се превъплъти в този противоречив и мистериозен образ, Делон изиграва една от най-забавните роли в свята кариера – тази на справедливия отмъстител „Зоро” от едноименния филм. Не трябва да пропускаме и забележителното му изпълнение в криминалната драма „Двама мъже в града” (1973), в която прави незабравим дует с патриарха на френското кино Жан Габен. Делон за пореден път проявява завидното си умение да създава без излишна патетика достоверни портрети на сложни човешки характери.
През 80-те години големият френски актьор продължава да редува участията си в леки, криминални екшъни със запомнящи се роли от сериозни филим,
като „Една любов на Суан”(1984), например. В тази екранизация по Марсел Пруст, осъществена от германския режисьор Фолкер Шлендорф, той играе аристократ-хомосексуалист – диаметрално различен образ от наложената му щампа на неотразим мъжага. А във филма на Бертран Блие „Нашата история” (1984) е алкохолик, изпитващ странно влечение към една загадъчна жена. Тази роля му носи наградата „Сезар” за най-добър френски актьор.
След края на 80-те години се снима все по-рядко. В „Танцуваща машина (1990) пресъздава жесток преподавател по танци, докарващ танцьорите в буквалния смисъл до смърт. През същата година участва във филма на Жан-Люк Годар „Нова волна”.
През 1992г. се появява отново в Кан, за да обере овациите на фестивалната публика с филма „Завръщането на Казанова”.
Три години по-късно на кинофестивала в Берлин получи почетна "Златна мечка" за цялостния си принос в киноизкуството.
Последната му поява на екрана засега бе в комедията „Астерикс на олимпийски игри”, в която играе ролята на ... Юлий Цезар.
Ален Делон има син Антъни (който също има няколко участия във филми) от първия си брак с Натали Делон, момче и момиче от Розали, с която се разведе преди няколко години. От връзката си с германката певица и модел Никол има още един син Кристиан Арон Булон, който е също актьор.
Най-малкото нещо, което бихме могли да кажем за актьор като Ален Делон, е това, че е оставил следа в историята на френското кино. Защото истината е, че той всъщност бе олицетворение на неговия благороден, красив и романтичен образ в продължение на няколко дсетилетия.
.jpg)
Той израснал в малко градче – днес предградие на Париж, където в детството му периодически го изключвали от различни училища. В началото на 50-те години служил във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работил като продавач, сервитьор, портиер. Дебютирал в киното през 1957г. във филма „Quand la femmes s"en mele”. Решаваща за неговата кариера се оказала 1960 година, когато два филма с негово участие спечелили международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплътил в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграл напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти. Тези два различни филма му дали възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор. Във филма на Рене Клеман пресъздал образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко. 
Ален Делон и Ани жирардо в "Роко и неговите братя" (1960)
Големият италиански режисьор харесал младия французин и година по-късно Ален Делон се появил на парижка сцена в театралната постановка на Висконти „She"s a Whore”. През 1963г. Лукино Висконти поверил на Делон една от главните роли във великолепната си екранизация по Лампедуза „Гепардът”. Междувременно друг велик италиански режисьор – Микеланджело Антониони – го снима с Моника Вити в „Затъмнението” (1962).
След тези сериозни, драматични изпълнения, последвало участие в костюмната, приключенска лента „Черното лале” (1964), след който започва масовото тиражиране на неговия облик на романтичен герой. Това, може би, е причината да пропусне да се развие като сериозен драматичен актьор от световен мащаб. Но трябва все пак да му отдадем дължимото – защото Делон периодически е напомнял на всички, че умее и да се превъплъщава, а не само да бъде екранен красавец. И макар че донякъде прекалява с участието си в развлекателни филми, не можем да отречем че някои от тях са се превърнали в истинска класика. Например „Авантюристите” (1967), в който играе в тандем с Лино Вентура и „Борсалино” (1970), където е партньор на Жан-Пол Белмондо).
През 1967г. участва в един от най-хубавите черни филми в историята на киното „Самурай” на Жан-Пиер Мелвил. Неговият герой е хладнокръвен наемен убиец със собствен кодекс на честта. Не само характерът, но и външнят му вид от този забележителен филм се превърнали в прототип за много други киногерои, вдъхновявайки знаменити режисьори, като Джон Ву например за филми като „Убиецът” (1989).
На Мелвил и Делон се е удало да създадат в рамките на криминалния жанр същата атмосфера на ужасяваща самота, която се опитва да пресъздаде в своите психологични филми по онова време Антониони. Ален Делон работи с Жан-Пиер Мелвил още на два пъти: в кримките „Червеният кръг” (1970) и „Полицаят” (1972). Но преди това се снимал заедно с Роми Шнайдер в криминалната драма „Басейнът” (1969).Във филма на Джоузеф Лоузи „Убийството на Троцки” (1972) Делон пресъздава много убедително Рамон Меркадер – убиеца на Троцки. И независимо от това, че филмът нямал успех, четири години по-късно отново приема да се снима във филм на Лоузи. За ролята си в „Г-н Клайн” (1976) е номиниран за френската награда „Сезар” за най-добър актьор. Любопитното е, че само година преди да се превъплъти в този противоречив и мистериозен образ, Делон изиграва една от най-забавните роли в свята кариера – тази на справедливия отмъстител „Зоро” от едноименния филм. Не трябва да пропускаме и забележителното му изпълнение в криминалната драма „Двама мъже в града” (1973), в която прави незабравим дует с патриарха на френското кино Жан Габен. Делон за пореден път проявява завидното си умение да създава без излишна патетика достоверни портрети на сложни човешки характери.
През 80-те години големият френски актьор продължава да редува участията си в леки, криминални екшъни със запомнящи се роли от сериозни филим,
като „Една любов на Суан”(1984), например. В тази екранизация по Марсел Пруст, осъществена от германския режисьор Фолкер Шлендорф, той играе аристократ-хомосексуалист – диаметрално различен образ от наложената му щампа на неотразим мъжага. А във филма на Бертран Блие „Нашата история” (1984) е алкохолик, изпитващ странно влечение към една загадъчна жена. Тази роля му носи наградата „Сезар” за най-добър френски актьор.След края на 80-те години се снима все по-рядко. В „Танцуваща машина (1990) пресъздава жесток преподавател по танци, докарващ танцьорите в буквалния смисъл до смърт. През същата година участва във филма на Жан-Люк Годар „Нова волна”.
През 1992г. се появява отново в Кан, за да обере овациите на фестивалната публика с филма „Завръщането на Казанова”.
Три години по-късно на кинофестивала в Берлин получи почетна "Златна мечка" за цялостния си принос в киноизкуството. Последната му поява на екрана засега бе в комедията „Астерикс на олимпийски игри”, в която играе ролята на ... Юлий Цезар.
Ален Делон има син Антъни (който също има няколко участия във филми) от първия си брак с Натали Делон, момче и момиче от Розали, с която се разведе преди няколко години. От връзката си с германката певица и модел Никол има още един син Кристиан Арон Булон, който е също актьор.
Най-малкото нещо, което бихме могли да кажем за актьор като Ален Делон, е това, че е оставил следа в историята на френското кино. Защото истината е, че той всъщност бе олицетворение на неговия благороден, красив и романтичен образ в продължение на няколко дсетилетия.
90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЖЕРАР ФИЛИП
ГОДАР НАВЪРШИ 82 ГОДИНИ, А „ДО ПОСЛЕДЕН ...
„СБОГОМ, МОЯ КРАЛИЦЕ“ НА РЕЖИСЬОРА БЕНОА...
ГОДАР НАВЪРШИ 82 ГОДИНИ, А „ДО ПОСЛЕДЕН ...
„СБОГОМ, МОЯ КРАЛИЦЕ“ НА РЕЖИСЬОРА БЕНОА...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Фенка
25.11.2009 15:22
25.11.2009 15:22
Неоспорим красавец и идол на поколенията от 60-80г.на миналия век.Филмите ,в които участваше и се прожектираха по кината, се гледаха всеки ден в седмицата от неговите фенки .
цитирай
2.
анонимен -
PERFEKTEN
08.12.2009 10:08
08.12.2009 10:08
PERFEKTEN
цитирай
3.
анонимен -
koi si ti
21.12.2009 16:50
21.12.2009 16:50
Maj s neveroiatno izlachvane,daje i ostarial!!
No zashto ne moje da zadarji edna jena...ima neshto neredno....
цитирайNo zashto ne moje da zadarji edna jena...ima neshto neredno....
4.
анонимен -
Най-чаровен и до днес
05.01.2010 09:52
05.01.2010 09:52
Истински чаровник от световна класа! Наистина перфектен!!! Висока топка!
РР. Към koj si ti - Kak да задържи жена, ако не Я е срещнал? Търсачите на Голямата любов, рядко случват на нея. Ален Делон очевидно е от тях. Не му е достатъчно да има просто жена до него, иска да е Тя. И е прав. Е, цената е висока...
цитирайРР. Към koj si ti - Kak да задържи жена, ако не Я е срещнал? Търсачите на Голямата любов, рядко случват на нея. Ален Делон очевидно е от тях. Не му е достатъчно да има просто жена до него, иска да е Тя. И е прав. Е, цената е висока...
5.
анонимен -
Udovolstvie da go gleda6. Golqm ...
01.03.2010 19:21
01.03.2010 19:21
Udovolstvie da go gleda6.Golqm 4arovnik dori i na tazi vazrast!!!
цитирай
