Еднодневката /не по Улф/

 

Сутринта я намерих

На сантиметри от

Пепелника ми – малката

Мушичка, не по-голяма от

Милиметър, вирнала крачета.

Опитах се да я обърна

Не стана повях й с едно листче

Малко се отмести и

Остана така; еднодневка

Казват ала от три дни

Браздеше по потните

Стъкла на моите прозорци

Оставяща следи като

Хромозоми, къдрави и

Твърде лаконични ала

Показващи сила и воля

Каквито в много от хората

Които срещам не съм намирал

Или виждал, както искате;

Отидох да пия едно

Тъжно вино

И се върнах и о, по дяволите

Или по боговете, както решите

Малката мушичка се катереше

Бодра и съвсем жива

По стъблото на моя босилек

После се изгуби

За малко докато

Не я видях отново

Прелитаща през стъклото

Напред и към новите

Дни.

Аз казвам "по Ангелите"...
защото знам, че каквото и да се случва, те бдят над нас...и над мушичките...а дали и ние не сме като мушичките, в техните очи...
За съжаление в живота има и много тъжни мигове...