На 19 февруари ние си скърбим, Обесен е нашия Исус. А на 0сми, същия месец, имахме национален траур за удавените в с. Бисер. Днес, обаче, всичко живо се пита"Народе". из Радината пада едно публично покаяние и взиране в Него, едно търсене на кости и реликви, едни захаросани извадки от  спомени от преди 140, едни интервюта с родственици(??). 
Заглъхват ангелските речи
за падналите за народа
и тежък дим от чевермета
забулва майката природа;
и сядат внуци и правнуци
край разкрасените могили
или край прашните каруци,
покрити с весело чергило;
и няма "гък" от "Бог да прости",
и няма смърт, и няма слава:
един народ подхвърля кости
и гарвани опитомява. 
А Човекът си го е казал, просто, кат за Вас :

Фес, фес ми дайте! 

Това предпочел Левски когато го арестували и пътували към София и спрели в Орхание. Каймаканинът го познал - бил му гостувал няколко пъти „под вънкашност чужда", почерпил го едно кафе и го питал: 
- Дяконе, зима е, ще минавате Балкана, гологлав си, ще замръзнеш, да ти дам калпак.
-Не, фес ми дайте, фес!

Следва Трети март. Тогава-думкане на калпаци  о земи.Пак ще ги думкате чак  Септември

Големият въпрос е кво направихме със свободата, сетне, Подарихме я на узурпатори-тарикати. Помните ли Спас Турчев, който от рекетъор и мародер стана областен управител на Варна и съсипа Петко Войвода. Нищо не се е променило от тогаз. Нито Вие-нито тарикатите. Левски не Ви трябва-смешен плач и лицемерие.Крави и  роби-щеше да умре в някой зандан десетина години след Свободата.Ама тогаз никой нямаше да се сеща за Него днес. Но пак щяхте да си го измислите-като  индулгенция, като народната песен за Шишман с войската"кон до коня". Изклана до крак-де факто.

Дай да нямаме нито идеали,нито светъл друг пример....много тъпанарско изказване на човек лишен от чувство за родолюбие. И като е лишен е тръгнал и другите да реже,но не знае,че реже себе си.............

...когато го арестували и пътували към София и спрели в Орхание. Каймаканинът го познал - бил му гостувал няколко пъти „под вънкашност чужда", почерпил го едно кафе и го питал:
- Дяконе, зима е, ще минавате Балкана, гологлав си, ще замръзнеш, да ти дам калпак.
-Не, фес ми дайте, фес!...

А захвърлихме ли ние феса, който Левски в отчайващо божествено прозрение "поискал"? Да, поискал го Дяконът, защото разбрал една ужасяваща истина - НЕ МОЖЕМ БЕЗ ФЕС! Е, от руската будьоновка, днес си нахлузихме американската каубойка, но в основата е ФЕСА. Фесът и неговите модерти днес интерпретации. А най-ужасяващото е, че името на Светеца го превърнахме в щит, зад който се хилят по най-идиотски начин нашите вечни глупости, подпрени на нашето отчайващо не можене.

Хората изпитваха потребност да се възхищават отнякого!" -беше описал възхода на Хитлер Екзюпери. Когато я няма вярата в Бога и добрият код на душата от столетните ценности и традиции, няма кой да предпази от заблуждения, близки до слепота . С други думи, когато има вакуум на стойности, задължително идва времето, когато всеки решава, че може всичко. Тогава идват спасители и изобретатели на емоционален барут. Когато моралната девалвация залее бита, просто е късмет кой ще извика "В името Божие!". В” Зорба Гъркът” с тези думи пребиха с камъни пред църквата в Крит нещастната вдовица, с пълната увереност, че вършат добро дело. Да не говорим, че именно в такива времена чертите на масовия характер стават социална идеология и просто чакат водача си. Който обаче трябва задължително да прилича на тях. Когато няма мнозинство, възпитани именно в тези ценности, винаги идва изкуствен, измислен, бутафорен. Трагедията е,че манията за величие сред посредствеността също може да приеме опасни измерения, обличайки ги с богоугодни намерения(идеали). Когато няма диаманти, тогава решаваме, че счупеното стъкло, пречупено през ъгъла на нашето отчаяние, може да блести като диамант. Въпрос на гледна точка е разпознаването.Както и самооценката-изобщо, щото нали, сичко е суета, накрая.Двайсет години след Левски Алеко написа : идеали, суета, вятър

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразено в представителите му“...
Но този народ - продължаваше Алеко в „писмото“ до Граматиков (Радославов) - е клет и нещастен. „Мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители“. Трижди нещастен, защото няма „нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони“. Изгубил вярата в себе си и в съдбата си. И „станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост“.
От същия този народ бай Ганьо изкопава (по Бочоолу) избиратели. За една мастика Гоговата тайфа е готова да избере и магаре, а останалите Данко Харсъзина пазари „по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене“...