Прочетен: 8691 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2017 09:18
Опитах се да привлека поне един член на семейството – единственият, който имаше предстaва, за какво става въпрос - да ми направи все пак компания, но той не можеше и аз както си бях решила първоначално, тръгнах сама.
Имах сведения, че до върха стига черен път и си мислех, че би трябвало да е съвсем лесно да ходя само по този път и да стигна до където трябва. Единственото, което не съобразих е, че маркировката може да се изгуби, а пътищата могат да се размножат.
Началото на пътя беше многообещаващо – красива пролетна гора, широк път и добре маркирани пътеки, които съкращават някои от серпентините.
На края на една от тези пътеки, след като бях ходила около 3 часа, изведнъж попаднах на двама мъже. Леко се изплаших и веднага ги излъгах, че не съм сама, а с още двама, които се мотаят назад. Хората, не, че изглеждаха лоши – само бяха малко мургави, което обаче е характерно за района. Но пък и да им призная, че съм сама .... Питах ги откъде идват, а те казаха „От кочината”. Нiто разбрах къде е била тази кочина, нито точно какво е това, защото нямаше как да е истинска кочина за домашни прасета, на 3 часа от селото .... Реших, че е нещо свързано с дивите прасета ..... Питах ги и дали съм далече от върха и те ме успокоиха, че съм на половината път ....
Лошото е, че не ги попитах най-важното: накъде да вървя. Защото след съвсем малко стигнах до някаква горска хижа (по-късно разбрах, че се нарича „Щабът”), пред която пътя се разтрои.
Тръгнах по единия път, но ми се видя, че върви в обратна посока на посоката на върха и го зарязах и тръгнах по друг, за който по-късно открих, че е грешния.
Първоначално се успокоявах, че все пак има някаква маркировка – на места зелена боя, на места оранжева. Но зелената свърши по някое време с надпис „край” на едно дърво.
Дълго се чудих край на какво може да е .... освен на пътя .... а оранжевата продължи още известно време по уширение между дърветата, което напомняше на пътека и внезапно свърши на място, от което нататък въпросното уширение продължаваше, но затрупано с паднали дървета.
Това беше моментът, в който осъзнах, че съм хванала грешна посока, но и аз като нашите танкове, назад не знам да се връщам, та продължих напред, въпреки дърветата, твърдо решена да изляза по някакъв начин на билото.
Е, излязох, но на никой не пропоръчвам ходене извън пътеките, особено по планини, които не познава. Ето терена, на който излязох от гората:
Открила изгубилия се път на билото, продължих значително по-уверено, въпреки че върхът, който заподозрях, че е Тумба никак не изглеждаше близко. Спасиха ме хубавите гледки към Гърция и Македония и това, че нямаше изгледи да се развали времето. Представям си пък ако ме беше заплющял някой дъжд точно в този момент.
И така пирамидка след пирамидка, стигнах първо да 2-ра пирамида и най-накрая до пирамида номер 1:
Радостта, че си стигнал върха е неописуема, също така и гордостта, че се се справил сам, по непознат терен.
Порадвах се на гледките, стъпих в Гърция, стъпих в Македония, поснимах и тръгнах обратно.
За голям куриоз загубих пътя отново. По-късно се сетих къде съм го изгубила, защото на едно място имаше раздвояване на пътя и понеже аз бях хванала по по-горния, видях, че на по-долния има някаква табелка, но не ми се слизаше надолу и реших, че тя не е за мен. И досега не мога да реша загадката как след като съм тръгнала на запад от Щабът, вярната пътека се оказа по-на запад от мястото, от което излязох от гората – по моя преценка трябваше да е на изток. Но толкова ми е била и точна преценката .... а и сега се налага да отида някога отново там, за да разреша загадката.
Походих по пътя под билото, успях да зърна за миг една сърничка и ето ти табела, сочейки пътя за слизане към съседното село. Там се осъзнах какво съм направила, но както казах нямаше начин да се върна назад и хайде надолу.
Пътя се оказа дълъг и стръмен и накрая се проклех, че съм се захванала с тази работа, но .... нямаше какво да се направи по въпроса. Към 18:30 бях в село Ключ, а към 18:45 в Скрът.
Леля нямаше аспирин, но за отпускане на мускулите и домашарката свърши работа.
Равносметката беше 11 часа ходене, 1100 метра денивелация, а за километрите не ми се мисли ....
Робърт Шекли - ЛАКСИАНСКИ КЛЮЧ
Шведка притежава ключ за Интернет
Римските пътища в България и съвремените...
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
barin.blog/turizam/2016/04/26/izkachvaneto-na-vryh-radomir.1447609
Поздрави!