На 20 юли се навършиха 40 години от първото кацане на тричленен човешки космически екипаж на Луната. А първата стъпка на лунната повърхност направи американецът Нийл Армстронг, който ще остане в историята със знаменателната си реплика „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“.
   В това невиждано постижение има и българска следа. Родният инженер Иван (Джон) Стефанов Ночев участвал в изработването на уникалните реактивни двигатели, осигурили плавното кацане на лунния модул.
   Всичко започва осем години по-рано – през 1961 година, когато тогавашният президент Джон Кенеди заявява пред Конгреса на САЩ във Вашингтон, че до края на десетилетието американец трябва стъпи на луната.
Мечтата на хората да полетят към луната е много отдавнашна, но едва с откриването на киното тя започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че един от първите фантастични филми  в историята е посветен именно на тази тема и е създаден още през 1902 година. Това е късометражният ням шедьовър на Жорж Мелиес «Пътешествие до Луната», който очаровал публиката с невиждано феерично зрелище, преливащо от революционни визуални ефекти.
Но ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие, била много скоро отхвърлена под напора на новите, далеч по-реалистични представи на основоположниците на космонавтиката. Второто десетилетие на ХХ век — е един от най-инересните периоди в нейното развитие, през който активно работили научни титани като Константин Циолковски, Робер Есно-Пелтри, Роберт Годард и Херман Оберт, който впоследствие участвал заедно с Вернер фон Браун в разработката на ракетите Фау, а след войната има заслуга и за създаването на тежката тристепенна ракета Сатурн, благодарение на която станали възможни американските полети до Луната.    
    Именно Оберт бил научен консултант на филма „Жена на луната”, заснет през 1929  година от знаменития германски режисьор Фриц Ланг. Нещо повече – неговото участие в работата над филма му помогнало много в експериментите за създаване на истинска ракета с течно гориво.
Много сцени от творбата на Ланг продължават да впечатляват дори и днес.
Междувременно и в съветското кино настъпил период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успял да привлече за консултант за своя филм „Космически рейс” (1935) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски.
    След Втората световна война законодател на филмовата мода станал Холливуд. И именно с филм за Луната, излязъл през 1950 година, било поставено началото на  «космическия бум» в американското кино. «Дестинация - Луна» на режисьора Ървинг Пичел е заснет в документален маниер и разказва за това как група представители на военната промишленост без да се съобразяват с правителството, осъществяват полет до Луната с намерението да завюват приоритет в овладяването на космическото пространство. Сценарият написал знаменитият американски фантаст Робърт Хайнлайн по мотиви от собсвения му роман «Ракетата Галилео”».
И отново за консултант бил привлечен споменатия вече германски ракетен инженер Херман Оберт.
Вариант на космически филм-катастрофа предложил Робърт Олтман във филма си «Обратно броене » (1968), който е интересен с това, че представя напълно реална схема на възможен полет до Луната чрез съществуващата по онова време космическа ракета «Джемини». В тази си ранна творба режисьорът, който впоследствие ще се прочуе с разобличителните си филми за американската действителност, критикува НАСА, която излага на непозволен риск човешки живот в желанието си да спечели космическата надпревара със Съветския Съюз.
    През същата година Стенли Кубрик, създава фантастичния си шедьовър «2001: Космическа одисея» , в който има спиращи дъха кадри, представящи кацането на космически апарат на луната. Но навярно малцина знаят, че знаменитият кинематографист е бил повлиян от техническите идеи, разработени преди него във филмите на съветския режисьор Павел Клушанцев ...
На този позабравен днес кинотворец  му се удало да създаде истински шедьоври на научно-популярното кино. «Път към звездите» (1957) например е посветен на бъдещата човешка експанзия в космоса, част от която е трябвало да стане именно опознаването на нашия естествен спътник.
А филмът «Луна» (1967) разказва подробно за това загадъчно небесно тяло, разгръщайки внушителна панорама на неговото колонизиране от хората.
Чрез своите филми Клушанцев изпреварил с десетки години модното днес увлечение по «визуалните реконструкции» — когато авторитетни изказвания на различни учени се съпровождат от компютърни анимации, илюстриращи обсъжданите теми. И макар че  Клушанцев не разполагал с компютри, неговите филми още впечатляват със своята достоверност и далновидност.
Междувременно Холивуд изгубва интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като през юли 1968 година Нийл Армстронг и Едуин Олдрин успяха да се разходят по нея, а след тях още 10 американски астронавти повториха подвига им в още 5 успешни лунни експедиции.
    Нещата се промениха с пришествието на «постмодернизма», който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм «Амазонки на Луната» (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Получила се е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, в която се пародират старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които си избират своите спътници в живота.
    Следващата стъпка е появата на псевдодокументалното кино. Това са фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика, с които се поставя началото  на нов киножанр, наречен мокюментари.
За един от неговите основатели се счита австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002 година 75-минутния филм „Тъмната страна на Луната”, в който виждаме как видни американски политици и редица астронавти признават, че полетите на «Аполо» до луната били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик. Нещо, което се потвърждава и от неговата съпруга Кристиан.
Филмите «мокюментари» всъщност показват напълно или частично измислени неща, заснети така, че да изглеждат като документ. Тяхната поява е обусловлена от това, че самото понятие «документ» в днешно време става все по-размито, а  така наречената «документалност» е просто естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с обективната истина.
И макар че в края на „Тъмната страна на луната” да става ясно, че всичко е постановка, този филм прдизвика огромен скандал, наливайки масло в огъня на старата дискусия за истинността на пилотираните полети до Луната.
Впрочем няколко години по-рано нашумя един друг филм, озаглавен „Кеприкорн 1”, разказващ за фалшифицирана експедиция до Марс, който провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно също да са били подведени от НАСА относно кацането на луната?
    Много любопитен е филмът на Алексей Федорченко «Първи на Луната» (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да ни внуши, че луната е била посетена от хора още през 1938 година – при това от съветски космонавт.
Тази остроумна и дълбоко иронична творба също предизвика огромно вълнение и крайно противеричиви обществени реакции. Космическите специалисти се почувстваха обидени, а любителите на фантастиката изпаднаха във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е също така, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, но не в качеството си на фантаст, а като кинодокументалист.
Впрочем неговият експеримент едва ли ще бъде последен. В дългата поредица от филми за Луната постоянно се нареждат нови заглавия, някои от които респектират със своето техническо и естетическо качество. Това важи в пълна степен за научнофантастичния трилър "Луна" на режисьора и сценариста Дънкан Джоунс, чиято световна премиера бе на 17 юли. Неговото действие се развива в близкото бъдеще. Астронавтът Сам Бел, в изпълнението на Сам Рокуел живее в станция на Луната и очаква края на тригодишния си договор с компанията Lunar Industries. Работата му се състои в добив на Хелиум-3, основен ресурс на енергия за Земята.
    Филмът изследва темата за изолацията на човека, който е изпратен далече от родната планета. Класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем са "2001: Космическа одисея" на Стенли Кубрик и "Соларис" на Андрей Тарковски. Затова и филмът на Дънкан Джоунс, който е заснет в мрачен клаустрофобичен стил, изобилства с преки и косвени цитати от тях.