Удивително е колко много любими кинотворци са родени под знака на Лъва. Джеймс Камерън например e родeн на 16 август 1954-та в градчето Капускасинг, Канада, но детството му преминало в град - Чипава, намиращ се недалече от водопада Ниагара. Неговият баща - Филип Камерън бил електроинженер, а майка му - художничка (тя именно научила Джеймс да рисува и дори организирала изложба на негови рисунки).
   На 15 години Камерън гледал филма на Стенли Кубрик "2001: космическа одисея" и бил дотолкова поразен, че решил да посвети живота си на киното. Но много скоро сметнал, че това е непостижимо за момче от провинцията като него и затова постъпил да следва в Калифорнийския държавен университет. Мислел да изучи физиката, защото много се увличал от наука и възнамерявал след завършването си да стане биолог-океанолог. Но след известно време се прехвърлил към литературата и отново много скоро пак се разколебал. Зарязал ученето и започнал да си изкарва прехраната с каквото попадне – шофьор на товарен камион, а после и на училищен автобус, автомонтьор, рисувал картини, а по нощите пишел фантастични истории.
   През 1977 година видял „Междузвездни войни” и отново бил поразен да установи колко много създаденото от Джордж Лукас приличало на онова, което винаги си мечтаел да пренесе на екрана. Вече престанал да се колебае относно бъдещето си.
   Успял да се устрои на работа в киностудиото на Роджър Корман, където най-напред изработвал минимодели (минидекорации), но скоро израснал до арт-директор и именно в това си качество взул участие в работата над фантастичния филм „Battle Beyond the Stars” (1980). Участвал и в създаването на специалните ефекти за култовата творба на Джон Карпентър "Бягство от Ню Йорк". Освен това консултирал авторите на филма "Андроид" (Android) и "Галактика на терора" (Galaxy Of Terror).
    Режисьорският му дебют се състоял през 1981 г., когато го поканили да заснеме продължение на филма на Джо Данте „Piranha”, който озаглавили „Piranha Part Two: The Spawning”. Продуцентът на филма Асонитис се надявал не само  да заснеме евтино тази продукция, но и да има пълен контрол върху снимачния процес, поради което решил да вземе неизвестния Джеймс Камерън, разчитайки че няма да има проблеми с него. Обаче двамата не успели да намерят общ език и Камерън бил изолиран от монтирането на филма. Той обаче не се предал - успял да се вмъкне в извънработно време в монтажната и тайно от всички успял да премонтира заснетото.
   Това бил ужасен период от живота му – нощем го измъчвали кошмари, в които го преследвал робот, изпратен от бъдещето. Така именно се зародила идеята за филма „Терминаторът”, превърнал се в мощен катапулт за изстрелване на амбициозния режисьор в звездна орбита. Но докато се опитвал да намери финансиране за снимките, Камерън участвал в написването на няколко сценарии сред които и „Рамбо 2” със Силвестър Сталоун. В крайна сметка успял да осигури 6,5 млн. долара, които са недостатъчни дори за обикновена комедия, но не и за изобретателен гений като Камерън. „Терминаторът” (1984) мигновено става популярен по целия свят, донасяйки над 100 млн. приходи.

   След този успех Камерън заснел „Пришълците” (1986) по собствен сценарий и отново улучил десятката. Филмът се оказал дори по-успешен от „Терминатор” (180 млн. долара приходи) и 7 номинации за „Оскар”, спечелвайки две статуетки – за визуални и звукови ефекти.


   Последвал прекрасният филм „Бездната” (1989), който издигнал летвата за качество на подводните снимки на непозната дотогава висота и заслужено станал победител в надпреварата за „Оскар”  в категорията за най-добри визуални ефекти.
   Огромните приходи от тези филми дали възможност на Камерън да основе собствено студио за специални ефекти - Digital Domain. Възходът продължил и след като „Терминаторът 2” донесъл 500 млн. долара. и 4 награди „Оскар” – за грим, звук, визуални и звукови ефекти. А предприемчивият кинематографист основал нова кинокомпания „Lightstorm Entertainment”, междувременно сменяйки за трети път своята съпруга – този път с актрисата Линда Хамилтън, от която през 1984 г. му се родила дъщеря.
   След „Истински лъжи”, който също имал сравнително голям касов успех, дошъл редът и на „Титаник” – най-значителната работа на Камерън в киното до момента. Той подходил към работата си над този филм извънредно сериозно. Снимките били предшествани от дълъг период на изучаване на останките на потъналия кораб на дъното, където лично Камерън се спускал многократно в специални батискафи. Той е не само режисьор на „Титаник”, но също и продуцент и монтажист. Бюджетът на филма достигнал фантастичната сума от 200 млн. долара и експертите очаквали най-грандиозния провал в историята на киното. Но както всички знаем „Титаник”  се превърна в най-касовия филм на всички времена, измествайки от върха "Междузвездни войни” и „Отнесени от вихъра”. До момента световното разпространение на този филм е донесло общо 1,84 млрд. долара. Освен това тази продукция е удостоена с 11 награди „Оскар”, в това число и за най-добър филм и най-добър режисьор. Това именно бе звездният миг в живота на Камерън, който получавайки заветната статуетка произнесе знаменитата фраза от "Титаник" – I’m the king of the world!

   Пет години след грандиозния си успех Камерън се завърна към темата за "Титаник", заснемайки за киносалоните от система IMAX 3D – документалния филм “Призраци от бездната” (2003), който е посветен на пътешествието до океанското дъно и изследването на останките от знаменития кораб.
   И ето че за края на тази година този неуморим кинематографист е подготвил поредното си голямо предизвикателство, което може да има невъобразими последствия за киноизкуството като цяло и особено за начина на неговото представяне в киносалоните. Дългоочакваното завръщане на Джеймс Къмерън в голямото кино се очаква да ознаменува началото на нова ера в разпространението на триизмерни филми. Новият му проект „Аватар”, подготвян над 10 години, е първият филм, заснет изцяло в 3D-формат, в който са използвани революционно нови технологии за обработка на изображението и суперавангардни системи за виртуални снимки в реално време.
   Надявам се, че видеото, което предлагам дава някаква представа за онова, което Камерън възнамерява да направи със средствата на киното.