Анита Екберг е родена в Малмьо (Швеция). През 1950 спечелва титлата „Мис Швеция” и година по-късно участва в конкурса ”Мис Вселена” в САЩ. Канят я в Холивуд, където се снима в роли на сексуална прелъстителка. Външните й данни са достатъчни, за да заслужи участието си дори в главни роли, но предимно в жанрови филми от категория „Б”. Единственото свидетелство за признание към таланта й на актриса е ролята в екранизацията на „Война и мир” (1956) на режисьора Кинг Видор.
След завръщането си в Европа Анита Екберг продължава да се снима във второразредни жанрови филми, като (Свой човек – 1958, Англия; Под знака на Рим – 1959, Италия). Въпреки, че мнозина са убедени в противното, но ролята й в „Сладък живот” (1960) на Федерико Фелини не й помогнала в кариерата. Тя вече била признат секссимвол и великият режисьор само я използва като ”жив цитат” от нейните филми и рекламни постери. Показателно е, че при следващото си участие в негова творба (новелата „Изкушението на д-р Антонио"  от филма „Бокачо-70"  (1962) Eкберг е оживяла героиня от рекламен плакат.
В началото на 60-те години се установява да живее в Италия, където продължава да се снима в незначителни комедии, драми и трилъри. По-късно загубва външната си привлекателност и се появява все по-рядко и по-рядко на екрана. И затова новото поколение я асоциира изключително с образа на Силвия от „Сладък живот”, а също и с автобиографични филми на Фелини, като „Клоуните” (1970) и „Интервю” (1987), в които Екберг ”играе самата себе си”.