Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Ти си ми нещо като разплата.

Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.

Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.

Ти си ми времето, изброеното
— преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

К.КОНДОВА

много добре изразяващо настроението ти, предполагам...
:)

Много е лично ! И не точно настроение, а споделен в рими, миг :)
Поздрави !

стиховете на Камелия Кондова! Всичките и са прекрасни!
Поздравления!!!

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...

След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам...

Камелия Кондова

Това й стихотворение,
харесвам най- най много :)
Поздрави!

При нея почти няма такова,
което не е много въздействащо и силно!
ПРОМЯНА

Дългокоса... Дългата коса

ще прикрие тъмните ми мисли.

Казват, че съм станала жена...

Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!

Ах, децата... Аз ли ги родих...

Сякаш са ми братче и сестриче.

Дъщеря ми още кротко спи.

Но синът ми тича след момичета.

Този, който сяда уморен

и заспива често над вечерята,

беше принц. Ала заради мен —

стана делник. Подреден и верен.

Как завиждам! Не, не съм добра.

С черна завист гледам долу в локвите

как оная, с късата коса,

се търкаля и е светло-мокра.

И ми иде страшно да крещя

във това мълчание преситено.

Но разтърсвам рошава глава.



И викът умира под косите ми.


Хубава вечер!!!

Омагьосва с ритъм и картини
които съзнанието извайва..
И ни отнася високо, ...далече,
в един нейн свят на емоция и страст.