Докато пишех с огромно удоволствие последните постинги, за да отбележа общата рождена дата (17 август) на двама от най-любимите ми актьори – Робърт Де Ниро и Шон Пен - за малко да пропусна друг свой любимец, който на 14 август навърши 64 г. Става въпрос за германския режисьор Вим Вендерс, с когото разговарях лично по време на неговото посещение у нас в рамките на 13-ия София Филм Фест през март.
Неговият последен засега филм „Снимки в Палермо” излезе по нашите екрани в началото на лятото, но за огромно мое съжаление бе пренебрегнат от публиката. За девет седмици са го гледали едва 6298 зрители. Жалко наистина... Още си спомням как преди време гледах в препълнена зала „Париж, щата Тексас”, а и по-късно в рамките на София Филм Фест преминаха с огромен успех филмите му „Буена Виста Сошъл Клъб” и „Хотел за един милион долара”. Тъжно ми става като си помисля колко много прекрасни филми на великолепни майстори на киното като Вендерс се разминават с нашата публика. И навярно тази тенденция ще се задълбочава занапред, защото увлечението по лесносмилаемите „пуканкови” филми се превръща в навик за онези, които могат да си позволят това скъпо вече удоволствие - посещението на кино.
Съгласен съм, че „Снимки в Палермо” не е най-доброто в творчеството на Вендерс, но аз бях дълбоко разтърсен от искреността на режисьора в разработването на деликатната тема за Смъртта. Той се е вгледал в нея с проникновената сила на голям творец, който не се опитва да залъгва никого, а най-малкото себе си...
   „Снимки в Палермо” е модерна приказка за смъртта, утвърждаваща живота по начин, който ми напомня за един друг филм, направен точно преди половин век. Но по тази тема ще пусна специално отделен постинг, а сега вижте откъс от портрета на Вендерс, който направих за предаването „Другото кино”.

Фенка съм им!
Браво!

и аз имах случай да го слушам и да говоря с него в Париж, истински интелигентен и натурален творец и в същото време много сложен и дълбок в работата си.. ние нали го харесваме, публиката е относително явление...

BRAVO !!!