„Аватар” отстъпи пред „Войната е опиат” на 82-ата церемония по връчване на наградите „Оскар”, която се проведе преди няколко часа в разкошната зала на „Кодак тиътър” в Лос Анджелис.

Катрин Бигълоу позира със статуетката, която получи като режисьор на филма "Войната е опиат" (The Hurt Locker).

Джеймс Камерън бе победен от своята бивша съпруга Катрин Бигълоу, чиято военна драма за Ирак получи общо 6 статуетки в следните категории: най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий, монтаж, звук и звукови ефекти. „Аватар” останаха само три „оскар”-а – за сценография, операторско майсторство и визуални ефекти.
Другата голяма интрига, която се заформи в навечерието на тазгодишната церемония завърши щастливо за Сандра Бълок, която бе сърпризирана неприятно ден по-рано с наградата „Златна малина” като най-лоша актриса на годината за ролята й във филма „Всичко за Стив”. Акрисата, която имаше смелостта да получи лично това антиотличие, заяви че благодари за това, че са й разрушили кариерата. Но снощи тя би трябвало да каже, че благодари за възкресението на своята кариера, защото бе удостоена с „Оскар” за ролята си във филма „Невидима страна” (Blind Side). Случи се невероятното – една и съща актриса (Сандра Бълок) в една и съща година спечели едновременно най-престижната и най-нежеланата награда в света на киното.
Припомням, че нейни съпернички за „Оскар” бяха Мерил Стрийп („Джули и Джулия”), Хелън Мирън („The Last Station”), Кери Мълиган „An Education” и Габури Сидибе (Gabourey Sidibe) за ролята й в “Прешъс”.
Чернокажата актриса от „Прешъс” получи ден по-рано наградата „независим дух” за своето чудесно изпълнение. Любопитното бе, че филмът „Прешъс”, който получи общо 5 награди „независим дух” – най-големите отличия за американското независимо кино, претендираше и в две от основните категории за „Оскар” – най-добър филм и най-добър режисьор. Но както и можеше да се очаква – не ги получи, защото не може да се очаква от Холивуд да толерира независимото кино.
Но има и изключения от това правило. Едно от тях е Джеф Бриджис, който бе одостоен с наградата „независим дух” за ролята си във филма „Лудо сърце” (Crazy Heart) спечели и “Оскар”. Твърде закъсняло отличие в блестящата кариера на Бриджис, в която поне на няколко пъти той напълно заслужаваше да получи „Оскар”. Нещо подобно се случи преди време и с Ал Пачино, който трябваше да чака доста дълго преди да му връчат напълно заслужената мого по-рано статуетка. Съперници на Бриджис за „оскар”-а в категорията най-добър актьор в главна роля бяха Джордж Клуни („Високо в небето”), Колин Фърт („A Single Man”), Морган Фрийман („Непобедим”) и Джеръми Рънър („Войната е опиат”).
Нямаше изненада в награждаването с „Оскар” на Кристоф Валц за поддържащата му роля във филма на Тарантино „Гадни копилета”. Припомням, че австрийският актьор бе отличен за чудесното си превъплъщение в образа на нацисткия полковник Ланда и по време на кинофестивала в Кан миналата година.

Чернокожата Mo’Nique пък получи статуетката за поддържаща женска роля за своето изпълнение във филма „Прешъс”. Тя бе предпочетена пред Пенелопе Крус („Девет”), Вера Фармига („Високо в небето”), Маги Гиленхал („Crazy Heart”) и Анна Кендрик (“Високо в небето”).

Изненада предизика награждавенето с «Оскар» на аржентинската лента «Тайната на техните очи» (El Secreto de Sus Ojos) в категорията „най-добър чуждоезичен филм”, защото очакванията бяха, че отличието ще бъде дадено на германския филм на Михаел Ханеке «Бялата лента» или на френския «Пророк». Другите номинирани в тази категория бяха израелският филм «Аджами» и перуанският „Млякото на скръбта”.
С „Оскар” за най-добър документален филм бе отличен „Заливът” (“The Cove”, реж. Louie Psihoyos и Fisher Stevens). За най-добра анимация пък бе обявен филмът „В небето” (Up).
Информация за наградите в останалите категории може да получите от официалния сайт на Американската академия за киноизкуство тук.


Източник на снимките: Daylife


bgchart.net/in/12695 Оценете този сайт в Рейтинг класацията THERATING.NET

Евала на Бигълоу, филмът й определено заслужаваше наградата повече от сините сливи на Камерън. :)

И аз мисля същото. Макар че, ако говорим за военни филми трябва да кажа, че на София Филм Фест вече видях два изключителни такива - "Война за опиум" и "Ливан", които определено не отстъпват на "Войната е опиат".