Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2020 13:18 - Любов
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3668 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вирусът ме закотви за два месец в Лос Анджелис, та гледам да използвам положението. Времето е чудно, палмите ми махат, а улиците са люлякови.

Всеки ден поемам различен маршрут из хълмовете на Холивуд, да си направя десетте хиляди крачки, дет се вика. Щото нали „пътят от хиляди мили започва с една крачка“. Възможности са това.

Днес си харесах лабиринт от знойни улички, с баир и тишинка, въобще, с екстри. Вървя си значи и си слушам музичка, а пред мене гъсеница. Едричка, черна и с красиво мъхче отгоре. Спрях се до нея и я загледах как пресича.

Хубаво ми стана, съпричастно и драго някакси, пък и в тази изолация сякаш се почувствах по-малко сам. На другия ден пак минавам оттам, но гъсеница няма. Хващам се, че без никаква логика я очаквам на същото място. Потърсих я с поглед, като изгубен портфейл. Ама на.

Следващите дни това се повтаря, но вече усещам осезаема липса. Докато я търся уж небрежно, взех да потъвам в спомени за момента на срещата ни, как хубаво ми беше да я гледам (като се замисля, май и тя ме гледаше), да участвам в нейното епично прекосяване. Тази улица за нея бе сигурно с размерите на Ханаан.

На втората седмица нещата взеха ескалатора. Започнах, да си фантазирам как сме се оженили и сме отишли на меден месец до съседната улица. Стопляше ме тази споделеност и я прекъсваха само спорадични кошмари, че единият от нас се превръща в пеперуда. После се сещах, че аз всъщност не съм гъсеница и въобще това със сватбата са си чисти измислици. Но пък знае ли се. Може накрая да се окаже, че съм пеперуда, сънуваща, че е човек.

Мина се време, казах си, ще я чакам. Прекъсвах разходката на същото място и посядах на тротоара. Понякога, от суеверие, сядах и в средата на улицата. Пандемия е, всички станахме нинджи, така че едва ли някой ще го сметне за странно. Седях си така унесен в мечтание и ми се стори, че самото чакане придоби плътност и се превърна в нещо красиво и вълнуващо. Мечтата е по-плътна от живота, спомних си, нали съм чел Пруст (да не ходи зян).

Но както съм изпълнен с възторг от идилията, изведнъж през главата ми минава следната мисъл...

Ами ако това всъщност е била една изключително зла и порочна гъсеница?



Тагове:   изкуство,   любов,


Гласувай:
7



1. zarenkow - Срещнал си я на улицата. Каква тр...
25.07.2020 23:57
Срещнал си я на улицата. Каква трябва да е ? Подвела те е, а ти наивно си се вързал. Такива знаеш ли, колко ги има, дето пълзят в каката ти и след това отлетят и те оставят да страдаш. А за децата помисли ли ? Гъсеница, цяла на теб да прилича, или дете , като гъсеница. Мааани.
цитирай
2. marrta - :)) две светкавични асоциации с тази твоя гъсеница, може би три - и Кафка там някъде ми се мярна, но
01.08.2020 14:05
най-вече Алиса и съвета на гъсеницита, изменчивостта и ръста :) ...а тия дни чета разкази, съвременни, български и там има един герой Марирус, който рисува с насекоми - от дете ги размазва по листите, а като пораства почва себе си да размазва със скоковве по бели платна...
цитирай
3. nav - zarenkow
01.08.2020 16:45
Мани, мани, не ми се мисли за всичките вариации :))
цитирай
4. nav - marrta
01.08.2020 16:45
Много добре :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358189
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031