Мадона не е сред любимите ми певици, а още по-малко пък бих я причислил към предпочитаните от мен киноактриси. Но фактът, че и тя е родена под знака на Лъва (16 август), ме задължава да не я подминавам – още повече, че концертът й в София фокусира вниманието към нейната личност. За това допринесе и българската църква, която се обяви срещу неговото провеждане на 29 август, защото тогава бе големият християнски празник в памет на св. Йоан Кръстител, който според православните канони е ден за заупокойна молитва за душите на покойниците.
   Защо ли обаче активизирането на нашето духовенство в последния момент ми звучи твърде подражателски след неистовите опити на полските католици да осуетят концерта на Мадона във Варшава, който съвпадна с Успение Богородично?
   Лично аз съм съгласен с Аделина Делийска, която написа в „Новинар”, че макар й да не е фенка на скандалната певица, не може да отрича безспорния факт, че тя е явление. „Има един хубав израз от пиесата „Валентин и Валентина”, че ако теб не те щипят в метрото, то това не означава, че няма метро” – добавя остроумно тя. Но явно  нашите свещеници не мислят така...
   Е, добре, ама аз нямах намерение да ви занимавам с тази тема, но след като съм започнал нека припомня как опитите на църквата да спре разпространението на филма „Последното изкушение на Христос” на Мартин Скорсезе само увеличиха интереса към този безспорен киношедьовър.  
   Грандиозното шоу на Мадона в Москва също бе определено като богохулство и оскърбление на християнството от официалните представители на руската православна църква.

Разбира се, това че в един от концертните си номера певицата се появява с трънен венец на главата, разпъната на кръста, може да подразни всеки вярващ. Но това едва ли е новост, защото голяма част от досегашното творчество на Мадона е наситено с провокативен заряд и вероятно цялата й музикална кариера е изградена върху играта с религиозните чувства на хората. А чрез забрани нищо добро не може да се постигне, защото посегателството върху свещеното право на избор ощетява човешката ни същност, която е основана върху свободата. Който не харесва Мадона е свободен да агитира срещу нея или просто да й обърне гръб...
   Нека сега се насочим към нейната работа в киното, която макар и нерядко да е обект на присмех, съвсем не е за пренебрегване. Дебютира през 1980г. в нискобюджетната еротична драма “A Certain Sacrifice” - още преди да е записала първия си албум. Филмът “Vision Quest” на Харолд Бекер става популярен благодарение на нейната песент “Crazy for You”. Романтичната комедия с нейно участие „Desperately Seeking Susan” има доста голям успех през 1985-та. Следва обаче грандиозният й провал с филма „Шанхайска изненада”, в който играе с тогавашния си съпруг Шон Пен.
   През 1987-ма Мадона се снима в „Кое е това момиче?”, който е посрещнат радушно от нейните фенове, но не и от специалистите, които отново й дават „Златна малинка” за най-лоша актриса. По времето, когато е любовница на Уорън Бийти се снима под неговата режисура в „Дик Трейси”(1990) заедно със звезди като Ал Пачино и Дъстин Хофман. Филмът спечелва 3 награди „Оскар”, като едната от тях е за изпълнената от Мадона песен „Sooner Or Later”.
   Във филма на Уди Алън „Сенки и мъгла” (1991) се снима с Миа Фароу, Джон Малкович и самия Уди Алън, а в „Тяхната собствена лига” (1992) партнира на Том Ханкс и Джина Дейвис. В иначе нелошия трилър „Тяло на показ” (1993) остава в сянката на Уилям Дефо, Джо Мантеня и Джулиан Мур и за пореден път получава „Златна малинка” за най-лоша актриса. Снимала се е и с други знаменитости като Харви Кайтел в „Опасна игра” (1993), Валерия Голино и Лили Тейлър в „Четири стаи” (1995), а също и във филма на Спайк Лий „Момиче №6” през 1996-та. През същата година Мадона се превъплъщава и в образа на Ева Перон от мюзикъла на Алън Паркър „Евита”, доказвайки че може да бъде не само певица, но и актриса, за което заслужено бе отличена със „Златен глобус”.

   Това именно бе нейният звезден миг на екрана, защото  впоследствие отново продължиха неуспешните й изяви в „The Next Best Thing” (2000) и особено в „Отнесени от бурята” (2002) под режисурата на бившия й съпруг Гай Ричи.
   Мадона си има свое обяснение за тези провали, което звучи малко наивно: „Не съм слаба актриса, само защото съм се снимала в слаби филми”. И може би именно това е причината да застане зад камерата и да режисира сама филма „Боклук и мъдрост” (2008), разказващ за украински емигрант в Лондон, който се опитва да пробие със своята циганска пънк-рок група. Критиката не бе впечатлена особено от режисьорските й качества, но публиката посрещна ласкаво филма не само на кинофестивала в Берлин, където бе премиерата, но също в Кан, а и в София по време на 22-ото издание на Киномания. Певицата е сценарист и на документалния филм “I Am Because We Are”, който е посветен на живота на болните деца от СПИН в Африка.
   И така – „за” или „против” Мадона в киното? Всеки има правото да реши този въпрос сам за себе си. Лично аз, въпреки огромните ми резерви към нея, бих гласувал положително. А вие?