ДРУГОТО КИНО :: ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ФИЛМИ ОТНОВО ИЗМИХА ОЧИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

14-ят София Филм Фест завърши с премиерите на два хубави български документални филма, представени в столичния Дом на киното.
"For Sale", със сценарист и режисьор Юлия Кънчева бе показан още на 25 март вечерта, а "Кметът" на Адела Пеева и Антоний Дончев имаше двойна премиера на 29 и 30 март.
Вече имах възможност да споделя своето разочарование от новите български игрални филми на този фестивал. За голямо съжаление, те не успяха да ме убедят в продължаващия възход на родното кино. Започвам да се опасявам, че равнището на филми като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт” и „Източни пиеси” ще се окаже непосилно за повечето български кинематографисти, което би било жалко, особено на фона на подема на цялото балканско кино напоследък.
Тук е мястото да направя уговорката, че нямам притеснения за нашето документално кино. Защото за разлика от създателите на игрални филми, нашите документалисти проявявят остра чувствителност към болките на хората, обречени да живеят във все по-деградиращата България. Те не ни занимават с изсмукани от пръстите истории, а се опитват да разберат причините за разтърсващите драми в днешното българско общество.
Една от най-сериозните и може би с най-тежки последствия за всички ни е драмата на българското семейство, което е тотално съсипано. За това можем да съдим дори и от тв-предаване като "Big Brother Family".

В интерес на истината трябва да кажа, че сред премиерните игрални филми, представени на 14-ия София Филм Фест, имаше все пак един - „Светото семейство (Нина и Мариян)" - който се опита да фокусира вниманието ни върху тази тема чрез участта на нестандартните деца с изострена чувствителност, които са принудени да оцеляват в условията на пълен разпад на семейните ценности.
Документалната програма предложи най-малко два много добри документални филма, достигащи до силни обобщения за първоизточника на бедите, връхлетели българското семейство през последните години.
Единият бе филмът на Стефан Командарев „Градът на жените баданте” - разтърсващ, емоционален разказ за нелеката съдба на „италианските” майки от Вършец, тръгнали на гурбет за Италия и оставили у дома своите мъже да се грижат за децата им.

А другият - „For Sale” (сценарист и режисьор Юлия Кънчева) разказва за „строителите на съвременна България”, които са в командировка по Черноморието повече от 9 месеца годишно. Това са предимно турци и роми, съсипани от изнурителния труд по изграждането на хотели и убийствената мизерия. Филмът проследява скучното им всекидневие по скелетата, вечерите по кръчмите, кратките отпуски по родните места и всичко това потопено в тежката атмосфера на бездуховност и самота.
Накрая ми се иска да насоча вниманието върху още една документална премиера ("Кметът"), посветена на драматичната и изпълнена с превратности съдба на един човек, запазил достойнството и морала си въпреки сложните житейски ситуации. Става въпрос за новия филм на изтъкната ни документалистка Адела Пеева, който разказва за най успешния и най-дълго управлявалия кмет на София (цели 10 години 3 месеца и 15 дни!) - инженер Иван Иванов. По негово време наричали София „Малкия Брюксел” и „Виена на Балканите.

Инж. Иванов е управлявал София от 1934 до 1944г. Следен както преди 9-ти септември, така и след това, споменът за него остава предимно между кориците на досиетата – и на тайната полиция на Царска България и на Държавна Сигурност на комунистическа България. Осъден първоначално от Народния съд на смърт а след това „помилван” поради липсата на специалисти хидролози като него, той остава жив само благодарение на недостижимия си професионализъм и до края на живота си работи за изграждането и благото на столицата на България.
Филмът е не само разказ за живота на този изключителен човек, но и изследва ролята на отделната личност в историята, опитва се да отговори на въпроса възможно ли е да запазиш морала си в момент, в който той може да се окаже само един ненужен товар.

Според мен, Адела Пеева отново доказва своя безупречен кинематографичен професионализъм, който познаваме от по-ранните й превъзходни филми "В името на спорта", "Чия е тази песен?" и "Развод по албански". Най-голямото достойнство на "Кметът" е неговата сдържаност. Въпреки крещящата несправедливост, проявена към този човек, филмът нито за момент не си позволява излишна емоционалност, оставяйки фактите от биографията му да говорят вместо думите на упрек или осъждане на виновниците за неговата нелека житейска съдба по времето на комунистическото управление на България.

Източник: сайтът на 14-ия София Филм Фест

Нагоре

Тагове: българско кино,