Киното и яденето – тези две думи рядко събуждат устойчиви асоциации, освен може би когато ни напомнят за нетърпимата миризма на пуканки в тъмните зали на мултиплексите. Но филмът, който ми се иска да ви препоръчам, разкрива не само цялата прелест на готварското изкуство, но и пробужда най-разнообразни асоциации за вкусно ухаещи гозби, чиито аромати нямат нищо общо с усещането за прегоряло олио, което оставят у нас повечето от филмите, показвани в милтиплексите напоследък.

В постинга си по повод новия филм с Мерил Стрийп, който тръгна по нашите екрани от 9 октомври, обещах че ще отделя повече място на моята лична десятка на филмите, в които става въпрос за яденето и готварското изкуство. Разбира се „Джули и Джулия” твърдо зае място в моите топ 10 редом до филми, като „Тампопо” (1985), „Угощението на Бабет”, (1987), „Вател” (2000), „Шоколад” (2002), «Рататуй» (2007)  и «Сервитьорка» (2007).
Последното заглавие го гледах на DVD (излeзe официално у нас миналото лято). В него се разказва за провинциалната сервитьорка Джина, която никак не е зарадвана от факта, че е бременна. Защото майчинството може да й попречи да напусне съпруга си. Тя обаче умее да прави чудесен пай и се надява, че ако спечели националния конкурс, ще може да започне самостоятелен живот. Но докато крои планове за бъдещето  се влюбва в чаровния си гинеколог (акт. Нейтън Филиън), който е женен.

Този филм прилича на домашно изпечен сладкиш, приготвен с толкова искреност и фантазия, че е грехота да не го опитате.

Обичате ли сладкиши? Но не онези, които всеки ден бълват сладкарските цехове, а изпечените с любов от вашите майки и баби. Ако знаете кое точно ги отличава от фабричните, ще се досетите и защо „Сервитьорка” не се вмества в серийната холивудска кинопродукция.

Третият филм на режисьорката и сценаристката Ейдриън Шели подобно на хубав американски пай е пълен с множество приятни (и изненадващи!) съставки. Основната, разбира се, е Кери Ръсел (любимката на Америка от популярния сериал "Фелисити"), която този път се е превъплътила в образа на сервитьорка, мечтаеща за пълноценен живот на свободна жена. Добре че кулинарният талант на нейната героиня не води до поредната гастрономична мелодрама от типа на „Без резервации”.
Американският пай и всичко свързано с него е само метафора на житейското щастие, към което се стремят милиони обикновени жени със сходни проблеми, грешки, комплекси. И те като Джина си мечтаят в живота им да има мекота, вкусове, аромати – все неща, които никой, освен тях самите не би могъл да сготви.
Колко жалко е, че създателката на филма Ейдриън Шели бе убита от нелегален еквадорски имигрант в нюйоркския си апартамент на 1 ноември 2006 г. – само три месеца преди официалната премиера на филма. Добре все пак, че успя да го завърши, защото е истинско бижу – едно от десетте в моята „кулинарна” класация.