Огромният успех на дебютния филм на Камен Калев в Токио навярно е зарадвал мнозина българи, за които не е безразлично какво е състоянието на нашето кино. Лично аз съм съм горд, че най-после се намери и у нас един режисьор с нормални сетива за ставащото наоколо, който да го заснеме напълно искрено и честно, без никакво притворство и фалш. При това без държавна субсидия, но с много, много хъс и отговорност към своя герой – художника-дърворезбар Христо. Защото няма какво да се лъжем – без него едва ли би се получил толкова силен филм. Жалко е наистина, че такива хора си отиват толкова рано. Чест му прави обаче на Камен Калев, че оценява значението на Христо за филма и дори малко омаловажа своите заслуги. Вижте как отговаря на въпроса дали е очаквал такъв успех на филма „Източни пиеси” в едно интервю на Йорданка Ингилизова, негова съгражданка от Бургас:
„Първо, какво е успехът? Ние нямаме идея какво ще стане с публиката, дали ще го оцени и какво въобще ще бъде занапред. Дали ще има голяма посещаемост, това тепърва предстои да бъде видяно. Добре го приемат критици и фестивалци. Защо – с присъствието на Ицо, така си го обяснявам.
Той е центърът, той е сърцето на филма и той вълнува, защото е истински. По някакъв начин и ние сме останали отворени и достатъчно неутрални, за да поддържаме драматургията, чисто измислената структура на филма, върху която той да може да бъде видян. Ицо играе себе си, своята си борба.
И затова вълнува, защото убеждава. Затова хората се разплакват, когато го видят, съчувстват на такъв човек. Но не става мелодраматично, просто е силен персонаж. Филмът е актуален, обсъжда неща от днешно време, в които сме замесени всички ние – не само в София, в Бургас, в България, а изобщо хората. По някакъв начин простичък, можеш да се докоснеш до нещата. Няма много окраски, няма много ефекти, но въздейства.”

Това е - по-добре не би могло да се каже. Ясно е, че филмът въздейства със своята искреност, но само на тези, чиито сетива още не са закърнели от тоталното чалга облъчване. Големият въпрос сега е дали родната публика ще реагира адекватно или за пореден път ще се задейства нашенският стереотип да омаловажаваме сериозните си постижения. Засега не съм голям оптимист, защото след първата седмица от разпространението му по нашите екрани „Източни пиеси” е бил гледан едва от 1843 зрители, а тъпият американски трилър „Ледена смърт” е привлякъл пет пъти повече публика. Не се съмнявам, че най-новото премиерно заглавие – анимацията "Облачно, с кюфтета" ще има още по-голям зрителски успех, което е жалко, наистина.

Но да се върнем към кинофестивала в Токио, където филмът на Камен Калев бе оценен по достойнство и получи три от петте отличия - Главната награда "Сакура гран-при", за която претендираха 15 филма, селекционирани от близо 800 заглавия от 81 страни на света, наградата за най-добър режисьор в лицето на Камен Калев плюс наградата за най-добър актьор, присъдена посмъртно на Христо Христов, починал малко след снимките на филма.
Специалната награда на журито бе дадена на еквадорския режисьор Себастиан Кордеро за колумбийско-мексиканската продукция „Rabia”, а за най-добра актриса бе обявена Julie Gayet, изпълнила главната роля във френския филм „Huit fois debout” (Eight Times Up).

---

Още за филма и неговия режисьор:

ФИЛМЪТ "ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" БЕ НАГРАДЕН ВЪВ ВАРШАВА

ФИЛМЪТ „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ” С ШАНСОВЕ ЗА НАГРАДА В ТОКИО

ГЛЕДАЙТЕ „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ” И СЕ ИНЖЕКТИРАЙТЕ С ЛЮБОВ

БЪЛГАРСКИ ФИЛМ В ТОП 3 НА ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО

"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" СЕ РАЗМИНА С ГОЛЯМАТА НАГРАДА В САРАЕВО

ПРОБУЖДА ЛИ СЕ БЪЛГАРСКОТО КИНО?

 

аз като бях имаше не малко хора. Все повече млади хора около мен решават да го гледат.
Незнам как върви като посещаемост, но ако постигне успехите на Дзифт в това отношение ще е супер. Все пак е нормално по-драматичните филми да имат по-малка посещаемост

Всъщност наскоро забелязах, че и "Светът е голям..." и "Прогнозата" за първия уикенд имат точно около 1800-1900 зрители. /"Дзифт" поради шумната си реклама и силен пиар, а и аудиторията, която търсеше беше съвсем друго/ Предполагам, че това са хората, които са редовна публика за всеки нов български филм и са нетърпеливи да ги гледат. Но и при двата филма /а надявам се и за "Източни пиеси"/ няма особен спад за втория уикенд, а напротив. Просто защото хората чуват хубави отзиви от приятели и отиват също да го гледат. При "Светът е голям" зрителите вече са над 20 000, което е доста добре все пак. Радващо ще е ако и с този филм стане така.

Бих искал да гледам този филм, но кажете ми къде като в провинцията кината са закрити, поради пиратството в интернет.Единствената възможност е да отида на София една събота и Неделя и да си разнообразя уикенда.

Логиката ви е вярна, струва ми се и много ми се иска да се окажете прави в твърдението си, че е възможно публиката на "Източни пиеси" тепърва да се увеличава. Но казвате, че над 20 000 зрители било доста добре все пак. Аз не мисля така - много е малко. Знаете ли, че в Сърбия през последните 10 години нееднократно са били касови рекордьори сръбски филми с повече от 100-200 хил. зрители. А имат и такива, като "Ние не сме ангели", които са гледани от 500 000 зрители. През 2009г. сръбското предложение за "Оскар" "Свети Георги убива змея" е бил посетен от 123 786 души, което е с 4 пъти повече от зрителския рекорд на "Дзифт" у нас.

s koito pishete za tozi film. Az lichno niama da gledam filma. tova si e moi izbor, zashtoto chestno kazano mi se gleda njakoja polizitelna istorja ot zivota na chovek ot Bulgaria, neshto hubavo, koeto toj e postignal, prezvuzmognal, preboril, i t.n.
da, gadno e, trudno e, no stiga s tezi melodrami, tragedii, zavisimosti, i t.n.
Chudja se koga shte se nameri tvorec, kojto da pokaze njakoja po-pozitivna strana na medala. ne priemam argumenta, che njama takuv.
Pozdravi

но непременно ще го направя. Именно заради позитивизма, който носи надеждата - както разбирам тя не липсва в тази история. Който иска да гледа добре облечени красиви и усмихнати лица - сапунки има в изобилие. От Дзифт останах разочарована - освен модерна визия и залитане към популярни образци, друго не видях в него.
Доброто, искреното изкуство, никога не е било масова култура и се надявам така да си остане. В противен случай ще се превърне в анти.
За разлика от сърбите, също и за наше съжаление, не сме толкова самовлюбени като нация...

в този филм. Наистина я има и затова бих препоръчал на "анонимен" също да го гледа, защото просто си струва. Но, хайде, ще си говорим пак след като го гледате. Завиждам ви, че това тепърва ви предстои...